***
Мисля си
за хрускавия сняг в подметките,
и за добре познатия му глас
по пътя на прибиране.
За уличната светлина,
която го топи в ръката ми,
оранжева като усмивката на онова момиче.
За прекаляването с чаша
чай.
И употребата на смях
от притеснение.
и за това, че в крайна сметка
(тук стихът свършва)...
устните ни ще се намерят при един случайно предизвикан бой със снежни топки,
при който,
победени и предали се,
много дълго няма да искаме да се изправим.
***
Тетрадки 