В джобовете на старото ми яке

***

Мисля си
за хрускавия сняг в подметките,
и за добре познатия му глас
по пътя на прибиране.

За уличната светлина,
която го топи в ръката ми,
оранжева като усмивката на онова момиче.

За прекаляването с чаша
чай.

И употребата на смях
от притеснение.

и за това, че в крайна сметка
(тук стихът свършва)...

устните ни ще се намерят при един случайно предизвикан бой със снежни топки,

при който,

победени и предали се,

много дълго няма да искаме да се изправим.

***

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: