Посвещавам на двама човека, които винаги са били до мен и са ме подкрепяли, и които силно обичам: (София, 2009 г.)
На Симеонка и Петко – моите прекрасни родители!
Съдържание:
Въведение: стр. I-v
I. Средновековната реторика в перспективата на съвременната интерпретативна литература: стр. 1
1. Интерпретативния модел на Джеймс Мърфи: стр. 2
1.1. ‘Ораторска практика’ или ‘писмена практика’: стр. 9
1.2. Разликата между ‘християнска’ и ‘средновековна’ реторика: стр. 13
1.3. Типологията на Мърфи: стр. 18
2. Интерпретативния модел на Ричард Маккеон: стр. 26
2.1. Обектът на реториката и разминаването между Мърфи и Маккеон: стр. 28
2.2. Типологията на Маккеон: стр. 52
II. Трансформация на римската реторика през средновековието: стр. 57
1. От реторика към логика: стр. 59
2. ‘Стара’ и ‘Нова’ Реторика. Раздвояването на реториката: стр. 70
3. Цицерон. От диалектика към реторика: стр. 75
4. ‘Рационален дискурс’ (‘ratio disserendi’), ‘правдоподобие’ (‘veri simile’ – ‘probabilis’) и разликата между реторическа и диалектическа реч (oratio – ratio): стр. 86
1.1. Ratiodisserendi: стр. 86
1.2. ‘Verisimile’ – ‘probabilis’: стр. 90
1.3. Разликата между реторическа и диалектическа реч (oratio-ratio): стр. 96
5. Цицерон. Мъдрост и красноречие: стр. 112
6. Мъдрост и Красноречие. Три диференции между средновековната и римската реторически традиции: стр. 128
7. Особености на прехода: стр. 134
III. Реториката в системата на науките: стр. 140
1. Дефинирането на реториката в кратки формули и раздвояването й между ‘орнамент’ и ‘аргумент’: стр. 140
2. Интермедия. Единството на ‘тривиума’ и ‘разделението на науките’: стр. 149
3. Разделението на философията (divisio philosophiae, divisio scientiae): стр. 155
1. a. Платонистко или стоическо разделение: стр. 155
3.2. Аристотелистко разделение: стр. 164
IV. Тома от Аквино и рецепцията на Аристотеловата реторика в средновековна Западна Европа: стр. 177
1. Тома от Аквино и реторическата коментарна традиция: стр. 177
2. Реториката като част на логиката при Тома от Аквино: стр. 183
1. a. ‘Ens ratione’ и Трите дейности на интелекта: стр. 187
2. b. Частите на логиката. Мястото на реториката при Тома от Аквино: стр. 201
V. Заключение: стр. 212
VI. Библиография: стр. 219
Въведение
В студията “Suspicio A Key Word to the Significance of Aristotle’s Rhetoric”, която е една от много малкото публикации, посветени на темата за реториката като част от средновековната философия, Константино Мармо изследва разбирането за реториката като аргументативна дисциплина. Той фокусира вниманието си върху факта, че през XIII-и век, при превода на Аристотеловата „Реторика”, тя бива включена сред списъка съчинения, обхващащи логическия „Органон”. Като част от логическия инструментариум реториката би следвало да притежава специфичен тип аргументативна техника, различна от тази на аналитиката и диалектиката. Мармо показва, че ключовият термин за дефиниране на извода от реторическото доказателство е ‘suspicio’.
Този термин е паралелен на диалектическото ‘opinio’ (мнение), аналитическото ‘scientia’ (знание) и софистическото ‘fallacia’ (заблуждение) и изразява специален модус на умозаключението, характеризиращ реторическото доказателство. Мармо представя няколко варианта на “разделения на философията” (divisio philosophiae), за да илюстрира спецификите на отнасяне на дисциплините в тях и спира вниманието си върху разделението на логиката при Тома от Аквино.
Тома е един от първите автори, които формулират логиката като реална наука, а не само като инструмент за науките и при него реториката се тълкува като особена и автономна част на логиката, която притежава специфична методология. Тома нарича изводите от реторическите доказателства ‘suspicio’ (подозрения или по-скоро ‘допускания’) и говори за реторическия силогизъм (ентимемата) не само като за метод, но и като за специфична мисловна дейност.
Тълкуването на реториката при Тома има значителна рецепция при по-късните автори, като предхожда и определя интерпретацията на Аристотеловата „Реторика”, която е преведена по същото време. Изследвайки източниците на Тома, Мармо посочва, че вероятно тази интерпретация се дължи на арабски и неоплатонистки влияния, но не продължава по-нататък анализа си.
Интуицията на настоящото изследване изхожда именно от изследването на Мармо и поставянето на въпроса по какъв начин се разбира реторическата аргументация през средновековието и в частност при Тома от Аквино. Изследването на тази тема поставя въпроса за тълкуването на реториката като наука. В тази перспектива посоката на изследване е зададена в класическата студия на Ричард Маккеон „Rhetoric in the Middle Ages”, където са посочени две централни линии на трансформация на средновековната реторика: в перспективата на теологията и в перспективата на логиката. Идеите на Маккеон, въпреки значителната си рецепция, не пораждат интерпретаторска традиция и са напълно изместени от водещата в момента интерпретативна парадигма, която следва работите на Джеймс Мърфи и която тълкува реториката по-скоро като литературна композиция.
Изследователският интерес в настоящата работа се насочва към разглеждането на възможносттите за тълкуването на реториката като аргументативна дисциплина в перспективата на трансформацията й като част на логиката. Този ракурс поставя въпроса за мястото на реториката между науките.
Мястото на реториката сред науките се изследва, като се изхожда от експлицитните дефиниции, които определят понятието за реторика в средновековните текстове. Акцент се поставя на специфичния „жанр” „divisio philosophiae”, защото тълкуването на науките в него се прави според тяхната определеност по цел и метод, а не според разбирането им само като образователни дисциплини. В работата се засяга единствено развитието на реториката в Средновековна Западна Европа, по тази причина в текста обозначенията ‘Средни векове’ и ‘Средновековие’ обозначават еднозначно Латинското средновековие.
Задачата, която си поставя настоящото изследване е да покаже, че от една страна мястото на реториката като част от логиката е дефинитивно значение за разбирането й през средновековието. От друга страна – да се покаже автентичността на средновековното разбиране за реторика. От трета страна – да се покаже, че интеграцията на реториката към логиката е нещо традиционно през Средните векове, като тази интеграция се случва и като „Аристотелова традиция” далеч преди превода на „Реторика” през XIII-и век.
Тъй като изследването е историко-философско, основен метод на работа е сравнителния концептуален анализ. Стремежът е да се изхожда от спецификата на самите текстове и да се потърси възможност, чрез тяхното тематично сравняване, да се представи максимално обективното тълкуване на идеите на средновековните автори. По тази причина основен обект на интерес при анализа са диференциите между концептите, а не тяхните консеквенции.
Актуалността на темата се открива най-вече в перспективата на изследванията свързани с преводите и коментарите на Аристотеловата „Реторика”. И трите средновековни коментара – на Егидий от Рим, Жан Буридан и Жан дьо Жанден са все още в процес на превод от ръкописи и техните критични издания, както и изследванията върху тях предстоят. Тълкуването на Тома предхожда, подготвя и повлиява на коментарната традиция, както на концептуално, така и на лексикално ниво. Изследването на неговата концепция е от голямо значение за бъдещото тълкуване на тези коментари, които разработват много по-широко реторическата проблематика.
Концепцията на Тома, която тълкува реториката напълно в перспективата на логиката може да бъде изследвана само, ако се докаже. че от една страна е възможно западноевропейската средновековна реторика да бъде разглеждана като аргументация, а от друга, че става дума не за фрагменти от римската и античната реторики, а за автентично-средновековни реторика, които би следвало да се изследва съобразно вътрешните си специфики.
Концепцията на Тома за логиката, в която реториката има специфично място, среща множество последователи в лицето на Саймън от Февършам, Псевдо-Боеций от Дакия, Бартоломео от Брюж, Якоб де Дук, Сигер от Коуртрей и т.н. Повечето от съчиненията на тези автори също така биват обработвани от манускрипти и, както и коментарната традиция, подлежат на бъдещи изследвания, за които изследването на реториката при Тома и обосноваването й като средновековна реторическа трация има съществено значение.
Основният проблем в изследването е свързан с възможността средновековната западноевропейска реторика да бъде разглеждана и тълкувана като теория на аргументацията. В съвременната интерпретативна литература, която е посветена специално на средновековната реторика, няма нито едно изследване, което да разработва тази насока. Вместо това нарастващите изследвания върху стилистиката създават впечатлението, че реториката през средните векове се свежда основно да ученията за тропите и фигурите и до моделите на тяхното прилагане в различни области на писмената и устната комуникация. От друга страна съществуват множество изследвания, които косвено тематизират подобна линия на интерпретация, но изследването на логическата природана реториката не е поставяно като цел пред тях.
Вторият важен проблем е, че изследването на реториката като аргументативна дисциплина по необходимост следва да се предхожда от преформулиране на въпроса за автентичността на средновековната реторика. В типологията, употребавана във водещата парадигма, биват изключени почти всички автори, които тълкуват реториката според нейното отношение към логиката. Когато автори като Боеций, Исидор, Алкуин, Джон Скот Ериугена, Тома от Аквино, Бонавентура биват включвани в обхвата на средновековна реторика, те биват тълкувани като продължители и реципиенти на класическото гръцко и римско наследство без да се обръща внимание на спецификата на решенията, които те дават.
Третият основен проблем се отнася към тълкуването на реториката при Тома от Аквино. Посочва се, че интегрирането на Аристотеловото съчинение „Реторика” към „Органона”, което е откриваемо при Тома е следствие на неговото влияние от арабските философи. Изследването на отношенията между реторика и логика показва обаче, че основанията за тази интеграция са заложени изначално в средновековната култура.
Основната теза в изследването е, че интерпретацията на реториката като аргументативна дисциплина и като част на логиката е не само възможна, но това е един от най-важните елементи на нейното развитие. Логическата трансформацията на реториката се осъществява по специфичен и автентично-средновековен начин и не би следвало да бъде заскобявана като оцеляло класическо наследство. Тази теза може да се защити и да бъде представена най-ясно чрез темата за разделението на философията, която разкрива мястото на реториката в системата на науките. Понятийните сходства с класическата римска реторика, която е основа на средновековната са само номинални, докато в съдържателен план концепциите са напълно променени – както на макро така и на микро ниво.
Не само цялостната реторическа традиция е променена като съдържание, но при отделни автори биват дадени специфични решения, които разработват и развиват реторическата проблематика. Важен автор е Тома от Аквино, който успява да разграничи реториката като самостоятелен метод на мислене. Той е първият в средновековната и един от малкото автори в цялата традиция, който успява да изтълкува ентимемата по различен начин от ‘силогизъм с пропусната предпоставка’ и е един от малкото автори, които успяват да разрешат парадокса с двойното определение на реториката: като част на етиката и част на логиката.
Основна цел на изследването е да бъдат проучени средновековните автори, които тълкуват реториката като аргументация. Да се докажат техните интерпретации като автентично средновековна реторика. Да се намерят нови аргументи и източници, чрез които да бъде разработена идеята за логическа трансформация на реториката. Да се изследва тълкуването на Тома от Аквино за реториката в съпоставка с традицията на интерпретация, следваща Боеций. Да се покажат решенията на Тома от Аквино, които предлагат нови основания за автономно тълкуване на реториката.
По своя замисъл първата част от изследването има характера на уводна глава, чиято цел е да посочи основанията за избора на темата и контекста, в който се търси приносния момент.
I. Средновековната реторика в перспективата на съвременната интерпретативна литература
Обща характеристика на средновековната реторика, на основанието на съвременната интерпретативна литература, би могла да се направи като се започне с най-общите и схематични определения – тези на енциклопедиите по реторика, да премине през енциклопедичните сборници, посветени на средновековната реторика, към монографии и специализирани статии. Най-малко две обстоятелства обаче, правят тази задача почти невъзможна.
Първото от тях се основава на фундаменталния проблем за обекта на реториката, а от там и за нейната дефиниция. В зависимост от това дали реториката ще бъде дефинирана през нейната цел (finis) – ‘да убеждава’, или през нейното задължение (officio) – ‘да придава стилистично единство на речта’, тя се приближава или към логиката, или към литературната стилистика. Специално за средновековието този проблем допълнително се задълбочава поради факта, че като учебници по реторика биват използвани Цицероновото съчинение “За Намирането” (De Inventione) и Псевдо-Цицероновото “Към Херений” (Ad Haerennium). Първото от тях е посветено основно на теорията за източниците на аргумента (и дава повод реториката да се свърже с логиката), а второто е посветено по-скоро на теорията за конструирането на речта и стилистичните тропи и фигури (и дава повод реториката да се свърже с граматиката).
В контекста на съвременните изследвания в областта на историята на средновековната реторика ситуацията е почти аналогична. Както посочва и Камарджо[1], две изследвания определят съвремената представа за типологията на средновековната реторика – притежават най-висок импакт фактор и са неразделна част от библиографията на всяко едно изследване по проблематиката – и това са студията на Ричард Маккеон “Средновековна реторика” (1964г.), която интерпретира реториката като логическа и аргументативна дисциплина, и публикуваната през 1974 г. монография на Джеймс Мърфи “Реториката в Средните векове: История на реторическата теория от Свети Августин до Ренесанса”[2], която разглежда реториката като литературна композиция…
Тетрадки 
Трябва да влезете, за да коментирате.