МАРИНА ЦВЕТАЕВА – стихове

(прев. от руски Г. Петков)

„Вие, които край мен преминавате…“

Вие, които край мен преминавате,

стихове Марина Цветаева
Марина Цветаева

Край съмнителния ми, не мой, чар –
Ако знаете само колко много огън,
Колко живот, разпилян напразно,

И какъв героичен пламък хвърлен
За случайна сянка и шумолене
И как изпепели сърцето ми
Този барут изгорен напразно.

О, летящи в нощта влакове,
Вихрен сън на гарите
Впрочем знам аз, че и тогава

Не бихте разбирали – дори и да знаехте

Защо моите думи така остро режат,
С вечния дим на моите цигари,
Колко мрачна и гъста е тъмнината
В моята глава светлокоса.

Вы, идущие мимо меня
К не моим и сомнительным чарам, —
Если б знали вы, сколько огня,
Сколько жизни, растраченной даром,

И какой героический пыл
На случайную тень и на шорох…
И как сердце мне испепелил
Этот даром истраченный порох.

О, летящие в ночь поезда,
Уносящие сон на вокзале…
Впрочем, знаю я, что и тогда
Не узнали бы вы — если б знали —

Почему мои речи резки
В вечном дыме моей папиросы,—
Сколько темной и грозной тоски
В голове моей светловолосой.

***

„Аз – съм. А ти – ще бъдеш.“

Аз – съм. А ти – ще бъдеш. И между нас –  е бездна.
Аз пия. Ти копнееш. Съгласие – непримиримо.
Години десет, сто хилядолетия
разединяват ни.
А Бог не е строител на мостове.

Бъди! – такава е заповедта ми. Дай – като Отминеш,
да дишаме не ще ни пречи да растем.
Аз – съм. А ти – ще бъдеш. След десет извора
Ще кажеш ти:
Аз съм! А аз ще кажа: – някога…

Я — есмь. Ты — будешь. Между нами — бездна.
Я пью. Ты жаждешь. Сговориться — тщетно.
Нас десять лет, нас сто тысячелетий
Разъединяют.— Бог мостов не строит.

Будь!— это заповедь моя. Дай — мимо
Пройти, дыханьем не нарушив роста.
Я — есмь. Ты будешь. Через десять весен
Ты скажешь: — есмь!— а я скажу: — когда-то…

***

Марина Цветаева

/предсмъртно писмо/

Бележка до сина:

Мурлига! Прости ми, но по-натам щеше да е още по-зле. Аз съм тежко болна, това вече не съм аз. Обичам те безумно. Разбери ме, че аз повече не мога да живея. Предай на татко ти и на Але, ако ги видиш – че съм ги обичала до последната минута и им обясни, че попаднах в задънена улица.

Бележка до Асеев:

Уважаеми Николай Николаевич! Уважаеми сестри Синякови! Моля ви вземете Мур при себе си в Чистопол – просто го вземете и осиновете – за да може да учи.. Аз нищо не мога да направя повече и само го погубвам. В чантата ми има 450 рубли и ако се постараете да разпродадете всички мои вещи. В съндъка има няколко ръкописни книжки със стихове и пакет с отпечатана проза. Оставям ги на вас. Моля ви погрижете се за моя мил Мур, той има много крехко здраве. Обичайте го като син – той заслужава. А на мен – простете. Не успях да понеса. МЦ. Не го оставяйте никога. Бих била безумно щастлива, ако той би живял у вас. Оставете го – вземете го със себе си. Не го изхвърляйте!

Бележка „евакуация“

Скъпи приятели! Не оставяйте Мур. Умолявам този от вас, който може, да го заведе в Чистопол при Н. Н. Асеев. Параходите са страшни – моля ви не го изпращайте сам. Помогнете му с багажа – да го събере, да го качи и свали. В Чистопол се надявам да се разпродадат вещите ми. Аз искам Мур да живее и да се учи. С мен той ще загине. Адреса на Асеев е на плика. Не го погребвайте жив. Проверете внимателно.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: