По тръбите, по улука
по металните врати
дъжд вали, вали, вали…
През прозореца отсреща
котаракът Исидор
точи с лапите си прежда,
гледа баба си с надежда,
баба да му изплете
топло мъничко палте.
Да не спи на половина
зимно време до комина.
Да му оплете терлици,
а и няколко мекици
би изял със удоволствие
тоз зеленоок гладник.
Не се прави на велик
кротко тука си стои
на перваза до стъклото
и поглежда отвисоко
долу на килима псето
свито на кълбо което
завчера одра юнашката
задето му гризе опашката.
По тръбите, по улука
по металните врати
дъжд вали, вали, вали.
Гошо остава без игри.
Колкото да гледа вън,
няма ги децата там
има само …
(…в интерес на истината по дървото, на-през офисния прозорец мина катерица)
Тетрадки 