***
Приличаш на усещане за пролет през ноември.
Но не безкрайно закъсняла
и твърде преждевременно,
а някак не на време.
Харесвам стъпките ти.
Приличаш ми на водна лилия
В картина от отминала епоха
и на очакването пред заключена врата
в съня преди събуждане.
Харесвам тихият ти глас
Приличаме на сомнамбули,
Които, ако се събудят,
Ще се окажат – може би –
учудващо прегърнати.
Някой написа, някой снима това някъде – чиято история не знам.
Но ме усмихна. Мен и друг човек.
Позволявам си да добавя снимката като образ. :))
С нейната historia incognita
и почерк, сходен с почерка ми :))
Тетрадки 