Ніч яка, місячна… ВИКЛИК (Украйнска народна песен – 1870 г. )

 

Нощта е така, Господи!
Лунна и звездна:
че може да намериш игла.
Ела с мен любима,от труд уморена,
За минутка във нашата гора!
Ела с мен любима, от труд уморена,
За минутка във нашата гора!

Да седнем ние заедно
тук под калината –
знатни като господа
Виж, рибке златна – вълнице сребриста
Застила полето мъгла;
Виж, рибке златна – вълнице сребриста
Застила полето мъгла;

Гората – вълшебна,
с лъчи пременена,
Кой ли си мисли да спи?
Навред сред полето, стройна острица
нежно с листата трепти.
Навред сред полето стройна острица
Нежно с листата трепти;

Небето дълбоко в звезди окачено –
Божествена красота!
Звездите пламтят, По върха на тополите
– Блещукат перли роса.
Звездите пламтят, По върха на тополите
– Блещукат перли роса.

Ти не плаши се, че
краката ти боси
ще измокриш в студена роса:
Аз тебе, вярна, чак до заслона ще –
Сам на ръце отнеса.
Аз тебе, вярна, чак до заслона ще –
Сам на ръце отнеса.

Ти не плаши се,
че ще замръзнеш:
Топло е – няма вятър, ни студ.
Аз ще те прегърна към сърцето си , лебедице
И ще те стопля със жар.
Аз ще те прегърна към сърцето си , лебедице
И ще те стопля със жар.

Ти не плаши се,
че ще подслушват
Тихите наши слова:
Нощта е застлала, във сън потопила –
дори малките горски листа!
Нощта е застлала, във сън потопила –
дори малките горски листа!

Спят враговете
изтощени от труд, но на нас
не отива ни радост и смях
Ние сме с теб от съдбата окрадени
капка – вместо вълни на любов.
Ние сме с теб от съдбата окрадени
капка – вместо вълни на любов.

 

***

Ніч яка, Господи!
Місячна, зоряна:
Ясно, хоч голки збирай…
Вийди, коханая, працею зморена,
Хоч на хвилиночку в гай!
Вийди, коханая, працею зморена,
Хоч на хвилиночку в гай!

Сядем укупі ми
тут під калиною —
І над панами я пан…
Глянь, моя рибонько, — срібною хвилею
Стелеться полем туман;
Глянь, моя рибонько, — срібною хвилею
Стелеться полем туман;

Гай чарівний,
ніби променем всипаний,
Чи загадався, чи спить?
Он на стрункій та високій осичині
Листя пестливо тремтить;
Он на стрункій та високій осичині
Листя пестливо тремтить;

Небо незміряне всипано зорями —
Що то за Божа краса!
Перлами-зорями теж під тополями
Грає перлиста роса.
Перлами-зорями теж під тополями
Грає перлиста роса.

Ти не лякайся-но,
що свої ніженьки
Вмочиш в холодну росу:
Я тебе, вірная, аж до хатиноньки
Сам на руках однесу.
Я тебе, вірная, аж до хатиноньки
Сам на руках однесу.

Ти не лякайсь,
а що змерзнеш, лебедонько:
Тепло — ні вітру, ні хмар…
Я пригорну тебе до свого серденька,
Й займеться зразу, мов жар;
Я пригорну тебе до свого серденька,
Й займеться зразу, мов жар;

Ти не лякайсь,
аби тут та підслухали
Тиху розмову твою:
Нічка поклала всіх, соном окутала —
Ані шелесне в гаю!
Нічка поклала всіх, соном окутала —
Ані шелесне в гаю!

Сплять вороги твої,
знуджені працею,
Нас не сполоха їх сміх…
Чи ж нам, окривдженим долею клятою,
Й хвиля кохання — за гріх?
Чи ж нам, окривдженим долею клятою,
Й хвиля кохання — за гріх?

Ніч яка, місячна - ноти

..

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: