Есенбрули във косите
утро поп вдигни хобот
кръста си да си прежули
под лета един живот
урагани лято пръсват
в задният побезистен
и вълната хладно бръсне
сливата, но не съвсем
глашатаи глашатаи
рибибри сме
окарина
а в целувките ти дълго, дълго
като хуй в картина
Тетрадки 