Ръкостискане

 

Статията за ръкостискането е част от методологията по спийчмейкинг. Професионалният спийчмейкър е длъжен да програмира както стила на изказ, аргументите, примерите, използвани в речта, така и самото и произнасяне, а също тактиката за поведение на оратора. За професионалния спийчмейкър ръкостискането е също толкова задължителен елемент, колкото заставането пред микрофона или изборът на облекло.  Изборът на стратегии за ръкостискане е част от цялостната стратегия.

За всеки човек ръкостискането е както всекидневна практика, така и нещо любопитно, поради което тази статия е и от общ интерес.

I. Позиции и емоции на ръката.

При анализа на езика на тялото се вземат предвид тези ситуации, които излизат извън спектъра на нормалното и по този начин го ограждат и очертават. Тези есктремуми могат да бъдат грешки, но могат да са нарочни трикове. Всеки дефект може да произведе ефект.

При ръкостискането двете крайни емоции, които очертават позициите на ръката, са: прекомерно желание и прекомерно нежелание. Te могат да се причиняват от разнообразни мотиви, но винаги се улавят от ответната страна като действие. За разлика от крайностите, умереността може да остане незабелязана и ръкостискането да протече неосъзнато и рутинно.

– Прекомерното желание за ръкостискане често, но не винаги, показва: харесване и демонстриране на съгласие. Най-често обаче то изразява: демонстриране на власт и доминация. Също така с него може да се изразява: страх, респективно стремеж към осигуряване на контакт и на приемливост. Така твърде настойчивото желание може да изразява: подчинение.

– Прекомерното нежелание. Най-често изразява: несигурност, респект и подчинение. Може обаче да показва: отвращение и неприязън – в този смисъл ръкостискането с нежелание изразява: доминация. Ръкуването с нежелание може да демонстрира и: предварително несъгласие и неприемане.

– Умереност. Препоръчва се като стандартен подход при ръкостискане, тъй като така се избягва излишното подаване на предварителна информация. Негативната страна на умереността е както при «стоун фейс» : усещане за: прикритост и неискреност.

Елементи на ръкостискането:

1. Сила на ръкостискането. Ръкостискането не бива да е твърде силно, нито твърде слабо.

(а) Не бива „да счупим“ ръката на партньора. Това може да показва нашата увереност, желанието ни да доминираме, усещането за власт или просто страхът ни, но със сигурност показва неумение. Разбира се силата може да се използва и нарочно, но задължително в комбинация с предварително премислени други действия и тактики. Използването на сила без тактика е грешка.

(б) Прекалено слабото ръкуване води до т. нар. ефект „умряла риба“, който ще бъде описан по-долу. Прекалено слабото ръкостискане неизбежно води до усещането в партньора, че се е ръкувал твърде силно. Това е задължаващо усещане, натрапващо усещане, че той е твърде сърдечен или настойчив, което е неприемливо. Твърде слабото ръкуване разкрива цял спектър от възможни «нежелания», които не са подходящо начало на диалог.

(в) Умереното ръкостискане е универсален код и се препоръчва както заради това, че най-малко изкривява позицията на ръката и тласка т. нар. грешки при ръкостискане, така и за да не натрапва предварителна излишна информация.

Изключение: При т. нар. „парадни снимки“ – когато се ръкостискаме пред фотографи и журналисти и тогава самата позиция трябва да покаже информация пред обществото. Тогава се избира предварително тактика, която подхожда на намеренията ни.

2. Позиция на ръката при ръкостискане. Гарднър и Пийз1 говорят за три типа позиции на ръката, които изразяват власт: позицията с длан нагоре, позицията с длан надолу и позицията със затворена длан и насочен пръст. От тях те извеждат, с известна непоследователност, три типа ръкуване: Ръкуване — надмощие, ръкуване — зависимост; ръкуване — равнопоставеност. Разбира се ясно е, че жестовете на ръката изразяват емоции и намерения, в това число и власт, те обаче не участват при ръкостискането.

При определяне на грешките/ефектите на позицията при ръкостискане от значение са:

(а) две позиции на ръката: позицията с длан нагоре, позицията с длан надолу. Най-често те биват тълкувани така: Позицията с длан надолу изразява доминация. Позицията с длан нагоре изразява подчинение.  Доминацията е позволена за ръкостискането то висшестоящ към подчинен. Дланта нагоре – за подчинен към висшестоящ. Като характерен пример се посочва архетипът с подаването, поемането и целуването на ръка (Cf. известната сцена с Марлон Брандо от филма „Кръстникът“.) Тези позиции обаче имат изключения.

В голяма част от случаите, когато има игра на надмощие в ръкостискането, се прилагат различни компенсаторни или скрити похвати за доминация. Един характерен пример е ‘издърпването на ръката’. Така например човек, който е подал ръка за ръкуване с дланта нагоре, но същевременно е уловил и придърпал към себе си ръката на събеседника си демонстрира явна доминация. Сходна е и ситуацията, в която видимо силово ръката се подава така изпъната, че навлиза в интимната зона на събеседника и го принуждава да сгъне своята. Това е демонстрация на увеличаване на собствената лична зона. Този случай обаче може да се изтълкува и като проява на несигурност, паника или пък като проява на груб и недодялан характер. Случаят обаче, в който ръката е придърпана в собствената интимна зона е явно заявена доминация. Компенсаторен изход от него би могло да бъде лекото свиване и издърпване на ръката, така че опитващият се да доминира да може да улови само пръстите. Това променя тълкуването.

При всички случаи на игра на надмощие при ръкостискане на помощ идва другата ръка – т. нар. „двойно прихващане“, както ще бъде показано по-надолу. Тук следва да се кажат още няколко неща позицията на ръката:

По отношение на позицията на ръката, в зависимост от това дали дланта е нагоре или надолу; дали ръката на събеседника бива издърпвана и притискана или оставяме да ни издърпват и притискат се говори за: „доминантна позиция“. Най-често използвания импулсивен начин за промяна на доминацията от позиция е т. нар.  „ефект торнадо“ или завъртането на ръката.

Въпреки че както всеки друг дефект и „ефектът торнадо“ може да донесе ефект, аз бих го нарекъл изцяло грешка. Грешка е, защото не сме предвидили доминация, а после се опитваме явно да я компенсираме по силов начин, което: вече е излишно, може да не се получи и изразява предварителна неподготвеност, небрежност и несигурност. При доминантно ръкостискане от страна на събеседника се препоръчва компенсация с другата ръка и никога ‘ефект торнадо’.

3. Стил на ръкостискане. „Умряла риба“, „клещи“, „ръкавица“.

Основните стилове на ръкостискане, които биват определяни като грешка, имат връзка с вече споменатите елементи: сила и позиция на ръката. Все пак те имат свои особености и ще бъдат разгледани потделно. Първите два: „клещи“ и „умряла риба“ имат голяма зависимост от женския и мъжкия пол. Това не бива да ни учудва, тъй като – както и при жестовете се говори за ‘женски и мъжки паразитни жестове’, заради спецификите в социалното поведение на всеки пол – така и при ръкостискането полът е от съществено значение.

(а) Стилът „клещи“ или „менгеме“, който е по-характерен за мъжете, представлява  споменатата употреба на твърде много сила при ръкостискането. Много хора смятат че така демонстрират стил на „твърдия мъжкар“. Твърдостта обаче лесно може да се декодира като грубост, недодяланост и неумело поведение, а оттам и лошо впечатление и недоверие. Няма подход с който да се въздейства на употребата на „клещи“ освен да се направи езикова забележка.

(б) Стилът „умряла риба“ е по-често употребяван от жени. Вместо обаче усещането за финес и грация на „слабия пол“, подобно ръкостискане създава усещането за отпуснатост, нерешителност и слабост на характера, тъй като позицията на ръката лесно се променя и стилът създава недоверие. Понякога при жените има особено колебание и сливане между: стилът „умряла риба“ в ръкостискането и подаването за „целуване на ръка“ (които по правило се правят от жените на едно ниво, а мъжът повдига ръката, за да я целуне или я оставя на същото ниво и се ръкува). Понякога захождането с „умряла риба“ бързо се трансформира в доминантно ръкостискане с длан надолу.

(в) Стилът „ръкавица“, а именно обхващането с две ръце на ръката на събеседника, е вид ръкостискане, което се стреми да внуши сърдечност и близост, но когато се прави към непознат човек или към противник създава по-скоро усещането за неискреност и притворство. Стилът „ръкавица“ касае следващия елемент при ръкостискането:

4. Лявата ръка или „двойно прихващане“.

Най-напред трябва да е ясно, че по етикет с лявата ръка можем да се храним, но не и да се ръкуваме. Причината за това е най-вече наличието на друг човек. Прието е, че повечето хора са десничари и с цел да не става разминаване (ние не знаем предварително левичар или десничар е нашия партньор) ръкостискането е винаги с дясна ръка. Лявата ръка обаче играе огромна роля и често съпътства ръкостискането с дясната като служи за „двойно прихващане“. Това се прави най-вече в два случая:

(а) Демонстрация на сърдечност. Говори се за 4 типа „двойно прихващане“ с различни нива на сърдечност: поставяне на лявата ръка на китката (или върху ръкуващите се ръце, както при „ръкавица“), прихващане под лакътя, прихващане над лакътя и държане на рамото. Демонстрацията на сърдечност обаче може да се счита както за прекалена натрапеност, така и за доминация, а понякога (най-вече при ефектът ръкавица), когато обхващането на ръцете е съпътствано с лек поклон и за подчинение.

(б) Игри на доминация. Двойното прихващане е най-удачния вариант за париране на доминацията при ръкостискането. Ако сме позволили да се ръкуват с нас с длан надолу и сме изпаднали в подчинена ситуация, най-бързия начин за връщане на позицията е не да опитваме да въртим ръката си (ефект „торнадо“), а да поставим лявата си ръка върху ръката на партньора ни. Сега ние сме в доминантна позиция.

Съществуват безкрайно много примери, особено в политиката, където се използва двойното прихващане и като демонстрация на сърдечност (която трябва да демонстрира пред медиите, че срещата и преговорите вървят добре) и като игри на доминация. А когато и двамата партньори използват двойно прихващане и ръцете са заети се стига и до преместване на краката и позиции на тялото, и до гримаси.

Това са основните специфики при ръкостискането. Съществуват много други особености на ръкостискане: на подиум, до маса, над маса, ръкуване между няколко човека, хибридни форми на трикове при ръкостискане за изразяване на доминация, пренебрежение или харесване и т.н., които могат да бъдат допълнително разказани при интерес. В заключение следва да отбележа няколко важни съвета при ръкостискане:

1. При ръкуване първи подава ръка: този, който има йерархично предимство. Ако е в нечий дом или офис – домакинът на мястото. Ако са служители – висшестоящият. Ако са мъж и жена – жената. Ако са млад и стар – старият.
2. При ръкуване нито ръката, нито дланта, нито пръстите не трябва да бъдат прекалено изпънати. Стегнатите крайници са винаги знак за напрежение и липса на неутралност.
3. Пръстите не трябва да са твърде разперени, нито трябва да са свити.
4. Когато се ръкуваме, при захват, показалецът ни не трябва да стърчи напред, все едно държим пистолет.
5. Ръката на събеседника ни не трябва да се обхваща цялата, така че да го държим за китката. Дори когато ръката ни е по голяма трябва да се стремим към пропорционалност.
6. Ръкостискането трае докато се изрече поздрава. То не бива да се превръща в дълготрайно държане.

Всички дефекти се използват от спийчмейкъра като ефекти, като тактики, които съпътстват, създават и подхождат на имидж. Професионалният спийчмейкър също така не бива да забравя, че какъвто имидж е надробил, такъв после ще го сърбаме всички.

автор: д-р Георги Петков

https://www.facebook.com/Speechmaking/