Към читателя на „Всичко за въдичаря“
CH. HARVIE, M. A.
Най-първо запомни това заглавие, добре
го съчини другарят мой, а книгата
го заслужава.
И този, който гледа
с очи на съдник в нея,
ще я намери пълна цялата
със занаят, стръв, линии и куки.
Светът река е. С теб двама Аз и Ти.
И всички хора риби сме големи или малки.
Да се преструваме, че размишляваме дори
по-рано или късно
ще ни подмами неговата стръв
и бързо
на куките си ще ни закачи.
С наслада или полза, чрез проза или рима,
Все някога без никакво съмнение
ще ни и ни отвлича тази книга
по своите блещукащи вълни.
Тук в тайните, благословена Теология седи,
и ни очаква строга философия
във двете си – морална и естествена страни.
История –
нагиздена и накачена
с цветята на поезия, в които
материя и изрази се борят.
И нямат равни те по ценността си,
без при това богати да изглеждат.
Заплаха няма в нейните примамки,
и тази кука сигурна ще стане
от туй по-ясно няма как да бъде.
Не сме сами, самотно уловени,
но ето че (и туй е най-добре),
ще бъдем здрави и прекрасно нагласени,
облечени, за да се храним,
а не, за да се хранят с нас;
От прекаляване, тук нулева
опасност има.
На съзерцание сериозно храната силна
е като сос полята тук, обилно,
с пресътворяване безхитростно така че,
без сила даже може да се каже:
дори съзнание на вярващ или гений
не би потърсило и пожелало повече отколкото това, което е открило тук.
Веднъж подготвена изцяло тази книга,
в завършен вид, тя ще възбуди или ще задоволи напълно,
всеки любопитен апетит.
Похвала повече е нужна тук за нея,
защото дава тя дълбочина и истина,
на онова което беше само
въпросителна.
Изпуснато с въздишки от Поета
и после изразено със усмивка:
„И рибарят може да обича рибата!“
(Et piscator picis amari potest )
Тетрадки 