Тома от Аквино. За Истината. Въпрос 1. Раздел 2

Раздел 2

На второ място се поставя въпросът: дали истината се намира по-първоначално в интелекта, отколкото в предметите?[1] Изглежда, че не.

1. Понеже истинното, както вече се каза, е взаимозаменимо с биващото. Но биващото се намира по-първоначално в предметите, отколкото в душата. Следователно и истинното.

2. По-нататък. Предметите са в душата не по същността си, а чрез своя образ, както казва Философът в книга III на „За Душата.”[2] Следователно, ако истината първоначално се намира в душата, тя ще представлява не същността на предмета, а неговото подобие и образ и истинното ще бъде образ на биващото, съществуващо извън душата. Но образът на предмета, съществуващ в душата, не се предицира за предмета, който е извън душата, понеже не е взаимозаменим с него: взаимозаменимите се предицират едно за друго, следователно истинното не е взаимозаменимо с биващото, което е заблуждение.

3. По-нататък[3]. Всяко, което е в нещо, се съгласува с това, в което е. Следователно, ако истината първоначално е в душата, тогава оценката за истината ще бъде съобразно преценката на душата и това ще ни върне към грешката на древните философи[4], които казвали, че всичко, което може да се предположи в интелекта от някого е истинно и че две противоположности едновременно са истинни, което е абсурд.

4. По-нататък. Ако истината първоначално е в интелекта, трябва нещо, което се отнася до разбирането, да се вложи в определението за истината. Но Августин в „Монолози” оспорва следното обозначение на истината: истинното е видимото[5]: понеже, ако следваме това, неистинно ще бъде онова, което не може да се види, което се оказва заблуда поради скритите скъпоценни камъни, които са в недрата на земята; по подобен начин той оспорва и отхвърля това: истинно е онова, което е такова, че да може да бъде наблюдавано от познаващия, ако той желае или може да го познае[6], понеже в следствие на това нямаше да има никакво истинно, освен това, което познаващия желае или може да познае. Следователно същото такова понятие щеше да има и за която и да е от другите дефиниции, в които нещо бъде въведено според отнасящия се интелект. Следователно истината не е първоначално в разбирането[7].

Против: 1. Философът казва в книга VI на „Метафизика”[8]: истината и заблуждението не са в нещата, ами в ума.

2. По-нататък. Истината е съответствие на предмета и разбирането. Но такова съответствие не може да има никъде, освен в интелекта. Следователно истината не е никъде другаде, освен в разбирането.

Отговарям с думите, че не трябва ‘истинно’ да се присъжда на онова, което се изказва чрез предходното и последващото за много неща, и на онова, което първо възприема предикация на общото и което е като причина за другите, а на онова, в което на първо място се възприема цялостното понятие на всяко общо; както здравето по-първо се изказва за живото същество, в което като първо понятие се намира съвършенството на здравето, ако и да е медицината тази, която се нарича лекуваща и причиняваща здравето. И следователно, когато истинното се изказва първично и вторично за много неща, трябва по-първо да се изказва за онова, в което на първо място се намира цялостното понятие за истината. Осъществяването обаче на което и да е движение или операция става в собствената им граница. Обаче движението на познавателната сила се ограничава според душата: понеже трябва това, което се познава, да бъде в познаващия чрез начина, по който той познава: но движението на влечението се определя според предмета; поради което Философът в книга III на „За Душата”[9] полага някакъв кръговрат в актовете на душата, разбира се в следствие на това, че предметът, който е извън душата, задвижва интелекта, а предметът задвижва интелекта посредством влечението, и влечението се стреми към това, че да достигне до предмета, от който е възприело задвижване.[10] Понеже, както беше казано, ‘благо’ се нарича порядъка на биващите спрямо влечението, ‘истинно’ обаче се нарича същия този порядък спрямо интелекта; оттам и това, което Философът казва в книга VI на Метафизика[11], че доброто и злото са в нещата, но истината и заблуждението са в ума. Предметът обаче не може да се нарече истинен по никакъв начин, освен доколкото е съответстващ на разбирането; оттам истинното вторично се намира в предметите, първично обаче в разбирането. Но предметът, както е известно, по един начин се отнася към практическия интелект, а по друг начин към спекулативния. Защото практическият интелект причинява предмета, и оттам мерите на предметите биват зададени от него: но спекулативният интелект, понеже възприема [нещо] от предметите, е по някакъв начин задвижван от самите тях и така предметите го задвижват. От където става ясно, че природните предмети, от които интелектът ни възприема знание, оразмеряват (измерват) нашия интелект, както се казва в книга X на Метафизика[12], но са оразмерени (измервани) от Божествения интелект, в който всички те пребивават, както всяко изделие в разбирането на майстора. Така следователно, Божественият интелект е оразмеряващ (измерващ), без да е оразмерен (измерван), природните предмети обаче са оразмеряващи (измерващи) и оразмерени (измервани), а нашият интелект е оразмерен (измерван), но не и оразмеряващ (измерващ) някакви природни предмети, а само произведенията на изкуството. Следователно природните предмети са конституирани между два интелекта и с оглед съответствието и към двата се изказва тяхната истинност, понеже съобразно съответствието към божествения интелект ‘истинно’ се нарича, доколкото предметът изпълнява това, заради което е породен, както става ясно от Анселм в „Книга За истината” и Августин в „Книга за истинната религия”, и от Авицена във въведеното определение, разбира се: истината на всеки предмет е свойственост на неговото битие, което му е устойчиво присъщо[13]; обаче с оглед съответствието към човешкото разбиране ‘истинно нещо’ се казва, доколкото е породено от това, да му се направи вярна преценка, както и в противоположност, лъжливи неща се наричат или защото създават представата за нещо несъществуващо или защото самите не съществуват, както се казва в книга V на Метафизика[14]. Обаче първото понятие за истината по-първоначално се разкрива в предметите, отколкото второто, защото по-първа е неговата съотнесеност към Божествения интелект, отколкото към човешкия; дори да нямаше човешки интелект, предметите пак щяха да бъдат наричани истинни в порядъка им към Божествения интелект. Но ако и двата интелекта отдалечат разбирането си от предмета, предмет не би се запазил, и по никакъв начин не би се запазило понятието за истина.

1. Следователно отговорът към първото, както се изясни от вече казаното, е, че ‘истинно’ първично се казва за истинното разбиране и вторично за предмета, който е съответстващ. И в двата случая истинното е взаимозаменимо с биващото, но по различен начин, защото съгласно това, че се изказва за предметите, е взаимозаменимо с биващото чрез предикацията: понеже всяко биващо е съответстващо на божественото разбиране, и е възможно да съответства на човешкия интелект, и обратно. Обаче, ако се възприема според както се изказва за интелекта, така е взаимозаменимо с биващото, което е извън душата, не чрез предикацията, ами чрез следствието; така че на всяко разбиране трябва да отговаря някакво биващо, и обратно.

2. Чрез това става ясно решението и към второто.

3. Относно третото ще се каже, че онова, което е в нещо не следва да е по същия начин и за онова, в което е, освен когато бива причинявано от неговия принцип. Оттам светлината, която бива причинявана във въздуха отвън, разбира се от слънцето, следва да е повече за слънцето, отколкото за движението на въздуха. По подобен начин и истината, която в душата се причинява от предметите, не следва да е за оценката на душата, а за съществуващите предмети: понеже правилно или грешно изказване се нарича изказването за това, което предметът е или не е, по подобен начин и за разбирането[15].

4. Относно четвъртото ще се каже, което Августин е говорил[16] за визията на интелекта, от която истинните предмети не зависят. Понеже има много предмети, които не биват познавани от нашия интелект.


[1] С. Т. в. 16 р. 1 Дали истината е само в интелекта? Начева се тъй. Изглежда, че истината не е само в интелекта, ами е по-скоро в нещата /… /.

[2] Аристотел. За Душата. III, 8, 432а2 (виж С.Т. стр.1152 „Защото в душата е не камъкът, а видът на камъка): „В същност познанието и възприятието се разпределят по отношение на нещата. Познанието и възприятието във възможност се разпределят по отношение на нещата във възможност. Познанието и възприятието в действителност съответстват на нещата в действителност… мислещата способност е свръхсетивното, сетивната способност е сетивното. Обезателно те трябва да бъдат или самите обекти, или техните форми. Но те не могат да бъдат самите обекти, защото не камъкът е в душата, ами неговата форма. Душата може да се сравни с ръката, защото ръката е оръдието на оръдията, разумът – форма на формите, а възприятието – форма на възприемаемите неща. Но понеже, както се вижда, не съществува никакъв предмет извън сетивновъзприемаемите величини, то в сетивновъзприемаемите форми се съдържа мислимото, също и така наречените абстрактни понятия, както и качествата и състоянията на сетивните неща. И затова този, който изобщо няма никакво възприятие, не би могъл да научи или разбере каквото и да е. И когато някой разсъждава той трябва едновременно да съзерцава някакъв представен образ. Защото представните образи са в известен смисъл като сетивни възприятия, само че без материална основа /… /.”

[3] С. Т. в.16 р.1 а.2 – „Всяко нещо, което е истинно, е истинно благодарение на …”

[4] Аристотел. Метафизика. 1009а8 „ако всички мнения и сетивни явления са истина, с необходимост те ще са същевременно истина и заблуждение /… /”

[5] Августин. Монолози. II 5.

[6] ??

[7] С.Т. в.16 р.1 а.1 – аргументът е същия но Тома добавя: „И дефинира (Августин) истинното по следния начин: Истинното е това, което е. Така се оказва, че истината е в нещата, а не в интелекта.” Следващия аргумент в С.Т. (в.16 р.1 а.3): „Освен това, както става ясно от първа книга на „Втора Аналитика” (I 2, 72а29), онова, заради което е дадено нещо, му е присъщо в твърде голяма степен. Ала дали мнението или изказването е истинно или лъжливо се определя от съществуването или несъществуването на вещта, както твърди Философът в „Категории” (4, 1b25). На този аргумент Тома отговаря: „Ако и истината на интелекта ни да се причинява от веща, то не е задължително основанието за истината да се открива изначално в самата вещ: както основанието за здравето се открива изначално не в медицината, ами в живото същество – понеже причина на здравето е силата на медицината, а не нейното здраве, доколкото действащото не трябва да е непременно еднозначно с онова, върху което въздейства. По същия начин истината на интелекта се причинява от битието на вещта, а не от нейната истина. Затова Философът казва, че мнението и изказването са истинни поради това, че вещта съществува, а не поради това, че тя е истинна.

[8] Аристотел. Метафизика. 1027b25 (контрааргументът е същия в С.Т. в.16 р.1)

[9] Аристотел. За душата. Кн. III. 433а14: „И тъй ясно е, че тези две способности – желанието и разумът, са движещи сили, ако въображението бъде схванато, като един вид мислене. Защото хората, въпреки знанието, често следват представите на въображението, а другите живи същества не притежават нито мислене, нито разум, а само въображение. Следователно тези две сили – разумът и желанието, предизвикват пространствено движение (имам предвид разумът, който се различава от практическия по своята цел). Също и всяко желание има пред вид известна цел, защото онова, което бива желано, е изходния продукт на практическия разум, но крайната цел е началото на действието.”

[10] С.Т. в.16 р.1 отг.: „Както благото назовава онова, към което е насочено влечението, така истинното назовава онова, към което е насочен интелектът. Ала разликата между ...” А пък според Иларий (De Trinitate, V 14) – виж „За Истината” раздел 4 арг.2 и раздел 1 отг. – „истинното е онова, което показва или изявява битието.” Това се отнася до истината, доколкото тя е в интелекта. Истината на вещта, съотнесена с интелекта, е дефинирана на свой ред от Августин отново в „За истинната религия” (De vera relig., 36) по следния начин: „ Истината е висшето уподобяване на началото, в което няма никакво несъвпадения.” Такава е и дефиницията на Анселм (De ver.,11): Истината на дадена вещ е свойството на битието и да бъде неизменно.” Това пък, дето се казва, че истината е съответствие на вещта и интелекта, може да се отнесе и към двете.

[11] Аристотел. Метафизика. 1027b25: „Нали заблуждението и истината не са в нещата, тъй че благото да е истина, а злото непосредствено да е заблуждение, а са в мисленето, при това що се отнася до простите неща и до същностите не са и в мисленето.

[12] Аристотел. Метафизика. 1053а31: „Ние наричаме и науката мяра на нещата, а и сетивността. Причината е една и съща и тя е, че познаваме нещо, чрез тях, докато те всъщност по скоро биват измервани, отколкото измерват. Но в действителност с нас се случва така, сякаш някой друг ни мери и научаваме колко сме големи от това колко пъти е наложил собствения си лакет върху нас.

[13] Cf. Avicenna, Metaphys., VIII 6. (виж – раздел 1 отг.)

[14] Аристотел. Метафизика. 1024b25: „ За погрешно (или лъжливо) се говори в смисъла в който е лъжлив един предмет. Това е така, защото той не представлява единство или не може да се свърже (с даден предикат) – например, ако се твърди, че диагоналът е съизмерим или че си седнал, защото едното е погрешно винаги, а другото понякога и в този смисъл и двете не съществуват; в някои случаи нещата съществуват, но по природа изглеждат не такива, каквито са, или не това, което са (да вземем пример скиците и сънищата – те са нещо, но не онова, представата, за което създават).

[15] С.Т. в.16 р.1 към 2: „Според древните философи видовете на природните неща не произлизат от никакъв интелект, ами ...”

[16] С.Т. в.16 р.1 към 1: „Августин има предвид истината на веща и изключва от понятието за истина приравняването към нашия интелект. Защото акцидентално съществуващото се изключва от всяка дефиниция.”

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: