Тома от Аквино. За Истината. Въпрос 1. Раздел 12

Раздел 12

На дванадесето място се поставя въпросът: има ли неистина в интелекта[1]. Изглежда, че не.

1. Понеже[2] интелектът притежава две действености: едната, разбира се, е, която оформя каквините, в която няма неистина, както казва Философът в книга III на “За Душата”[3]. Другата е, която съчетава и разделя. И в тази, също така, няма неистина, както става ясно чрез Августин в книга “За истинната религия”, който казва така: никой не разбира неистината[4]. Следователно неистината не е в разбирането.

2. По-нататък[5]. Августин в книга на 83-те въпроса, въпрос 32 [казва]: всеки, който се заблуждава, не разбира това, в което се заблуждава[6]. Следователно в разбирането не може да има неистина.

3. Така също Ал Газали казва: или разбираме нещото, както е, или не разбираме[7]. Но всеки път, когато някой разбира предмета, както (той) е, разбира правилно. Следователно разбирането винаги е истинно. Следователно в него няма неистина.

Но против това е казаното от Философа в книга III на “За Душата”, че съставянето на интелекта е там, където истинното и неистинното са вече налични[8]. Следователно неистината се намира в разбирането[9].

Отговор[10]. Ще се каже, че името “интелект” се сумира от това, че той познава вътрешността на предметите, понеже “intelligere” (да се разбира, да се вижда, да се знае) е като “intus legere” (да се гледа навътре, да се чете вътрешното), понеже сетивността и въображението познават единствено външната акциденция, а само интелектът се простира до вътрешността и същността на предмета. Но ulterius intellectus от същността на възприетите предмети по различен начин се занимава с разсъждаването и изследването. Следователно името “интелект” може да се схване по два начина. По единият начин съгласно онова, което се отнася само до това, според което първо се полага неговото име. И така казваме, в собствен смисъл, че се разбира (intellegere), когато възприемаме каквините на предметите или когато разбираме онова, което тутак си става ясно на разбирането, при определянето на каквините на предметите, каквито са първите принципи, които познаваме, докато познаваме термините. Оттам и интелектът се нарича притежание на принципите (habitus principiorum). Обаче каквината на предметът е собствения обект на интелекта. Откъдето сетивното възприятие получено от свойствените му сетивно възприемаеми е винаги истинно, така и интелектът е истинен в познаването на това, какво дадено нещо е (quod quid est), както се казва в книга III на “За Душата”[11]. Но все пак акцидентално там може да се получи неистина, очевидно, доколкото интелектът неистинно съчетава и разделя. Което може да се схване по два начина: или доколкото дефиницията на едно нещо се приписва на друго, както, ако “същество неразумно и безсмъртно” се състави като, определение на магарето. Понеже това е неистинно: някакво неразумно същество е безсмъртно. И така става ясно, че определението не може да бъде неистинно другояче, освен когато въвежда неистинно утвърждение. Това обаче бива разграничавано по два модуса на неистината в книга V на “Метафизика”[12]. Подобно на това интелектът по никакъв начин не може да се заблуждава в първите принципи. Откъдето става ясно, че ако интелектът се схваща съгласно онова действие, поради което му се полага името ‘интелект’, то в интелекта няма неистина. По друг начин интелектът може да се схваща и по-общо (communiter) съгласно това, че се разпростира към всички операции, и така обхваща [в себе си] мнението и разсъждението, и по този начин в разбирането съществува неистината, но все пак никога [не би се появила неистина], ако решението би се осъществило правилно в първите принципи.

И чрез това става ясно решението на възраженията.


[1] С. Т. в.17 р. 3: „Дали неистината е в интелекта /… /.”

[2] С. Т. в.17 р. 3 а.2 – същият аргумент. С. Т. в.17 р. 3 към 2: „ На второто пък следва да се отвърне, че интелектът е …”

[3] Аристотел. За душата. 433а 26

[4] Августин. За истинната религия. Гл.34

[5] С. Т. в.17 р. 3 а. 1 – същият аргумент. С. Т. в.17 р. 3 към 1: „И тъй на първото възражение трябва да се отговори, че доколкото каквината е …”

[6] Августин. Книга за 83 различни въпроса. Въпрос 32

[7] Ал Газали -…?????

[8] Аристoтел. За душата. 430б27

[9] С. Т. в.17 р. 3 – контрааргументът е същият.

[10] С. Т. в.17 р. 3 отговор: „Отговарям с думите, че както вещта има битието си чрез собствената си форма, тъй и п…”

[11] Аристотел. За душата. 402б21

[12] Аристотел. Метафизика. 1024b17 – 1025a10

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: