Раздел 4
На четвърто място се поставя въпросът: дали има само една истина, благодарение на която са истинни всички неща[1]? И изглежда, че е така.
1. Понеже Анселм в книга ”За Истината”[2] казва, че както времето се отнася към времевите неща, така и истината към истинните предмети. Но времето се отнася по такъв начин към всички времеви неща, че е само едно време. Следователно и истината така ще се отнася към всички истинни неща, че ще бъде само една истина[3].
2. Но беше казано, че истината се изказва по два начина: По единия начин – съгласно това, че тя е същото, каквото и битийността (entitas) на предмета, както определя това Августин в книга ”Монолози”[4]: Истината е това, което е; и в такъв случай трябва да съществуват много истини с оглед на това, че са много същностите на предметите. По другия начин – тъй както се отпечатва в интелекта, и както я определя Иларий: истината е изява на битието[5], и по този начин, тъй като никак не може нещо да се прояви в разбирането, освен по силата на първата божествена истина, то всички истини по някакъв начин са едно в действието на интелекта, както и всички цветове в действието на зрението, доколкото го привеждат в движение, в смисъла разбира се на единната светлина. Но против: времето е едно по число за всички времеви неща. Следователно, ако истината така се отнася към истинните предмети, както времето към времевите неща, трябва за всяко от истинните неща да има една по число истина. Не е достатъчно всички истини да са едно в движението, или да са едно в образеца.
3. По-нататък. Анселм в книга „За Истината”[6] се аргументира така: ако за многото истинни неща имаше много истини, то трябва истината да се променя според изменението на истинните неща. Но истината не се изменя поради изменението на истинните предмети, защото дори при разрушението на правилните или истинни предмети, ще се запази истината или правилността, с оглед на която са истинни или правилни. Следователно истината е само една. Най-малкото той доказва с това, понеже дори да се разруши знакът, ще се запази правилността на означението, защото „правилно” е тогава, когато се означава това, което онзи знак означава. И на това основание, ако се разруши което и да е правилно или истинно, неговата правилност или истина ще се запази.
4. По-нататък. В творенията няма нищо, което да е своята истина, както истината на човека не е човек и истината на плътта не е плът. Обаче всяко сътворено биващо е истинно. Следователно никое сътворено биващо не е истината. Следователно всяка истина е несътворена, и така съществува само една истина.
5. По-нататък[7]. Нищо не е по-голямо от човешкия ум както Бога, както казва Августин[8]. Но истината, както Августин доказва в книга „Монолози”[9], е по-голяма от човешкия ум, защото не може да се изкаже, че е по-малка. Понеже човешкият ум ще съди така за истината, че ще изпадне в заблуждение. Тъй като той съди не за нея, ами според нея, както и съдията не съди за закона, а с оглед на закона, както се казва в книга „За истинната Религия”[10]. Но може да се каже, подобно на това, че така и е равен [умът на истината], понеже душата съди за всичко съобразно истината; но не съди за всичко съобразно себе си. Следователно истината не е никой друг освен Бог, и така съществува само една истина.
6. По-нататък. Августин доказва в „Книга на 83-те въпроса”[11], че истината не се възприема от телесните сетива, по този начин: нищо не се възприема от сетивата, освен променливото. Но истината е неизменна. Следователно сетивата не я възприемат. По подобен начин може да се докаже: всичко сътворено е променливо. Но истината не е от променливите. Следователно не е творение. Следователно е несътворена предметност. Следователно съществува само една истина.
7. По-нататък, Августин се аргументира към това по този начин[12]: няма такова сетивно, което да не притежава някаква подобна нему заблуда, така че да не може да се разпознае. Понеже, за да пропусна другото, всичко, което усещаме чрез тялото – дори когато тези неща не се отнасят към сетивата, все пак търпим въздействие от техните образи, тъй както са направо, или в съня, или в лудостта. Но истината няма някаква подобна на себе си заблуда. Следователно истината не се възприема чрез сетивата. Подобно на това може да се докаже: всяко сътворено има някаква, подобна на себе си, заблуда, доколкото има някакъв недостатък. Следователно нищо сътворено не е истина, и така съществува само една истина.
Против[13]: 1. Августин в книга „За истинната религия”[14] (казва, че): както подобието е форма на подобното, така и истината е форма на истинните неща. Но от много подобни неща – много подобия. Следователно от много истинни неща – много истини.
2. По-нататък. Както всяка сътворена истина произхожда от несътворената истина като от формираща и от нея получава своята истина, така и всяка интелигибилна светлина произхожда от първата светлина като от първообраз, и има от нея силата си на проявление. Ще кажем, че съществуват много интелигибилни светлини, както става ясно от Дионисий[15]. Следователно изглежда, че по същия начин на concedendum simpliciter съществуват много истини.
3. По-нататък. Цветовете, макар че от силата на светлината имат способността си да задвижват зрението; все пак за тях се казва безусловно (simpliciter), че са много и различни цветове, и не може да се каже, че те са едно, освен с оглед на това. Следователно дори всички сътворените истини да се отпечатват в разбирането по силата на първата истина, все пак не може да се каже, че те, поради това, са една истина, освен с оглед на казаното[16].
4. По-нататък. Както сътворената истина не може да се появи в разбирането по никакъв начин, освен чрез силата на несътворената истина, така никаква потенция в творението не може да направи нещо, освен по силата на несътворената потенция. Ние не казваме по друг начин, че съществува една потенция на всяко притежаващо потенция. Следователно не трябва да казваме, по друг начин, че съществува една истина на всички истинни неща.
5. По-нататък. Бог се отнася към предметите в наличието (в тях) на три причини: действаща, екземпларна и целева. И чрез някакво предназначение, битийността на предметите се отнася към Бога, като към действаща причина, към неговата истината като към екземпларна причина, към неговата благостта като към целева причина, доколкото по този начин отделни неща могат да се отнасят към отделни неща с оглед спецификата на речта (et per quamdam appropriationem entitas rerum refertur ad Deum ut ad causam efficientem, veritas ut ad causam exemplarem, bonitas ut ad causam finalem, quamvis etiam singula possunt ad singula referri secundum locutionis proprietatem). Но ние не казваме по някакъв особен начин, че съществува една благост на всички благи неща или една битийственост на всички биващи неща. Следователно не трябва да говорим за една истина на всички истинни неща.
6. По-нататък. Макар че една е несътворената истина, от която всички сътворени истини биват оформяни, не по един начин те се отнасят към нея, макар че самата тя се отнася по сходен начин към всичко, както се казва в „Книга за причините”[17]. Оттам, по различен начин се оформят от нея истината на необходимото и контингентното. Но различен начин на подражание, на божествените образци, причинява различие в сътворените предмети, следователно много са простите сътворени истини.
7. По-нататък. Истината е съответствие на предмета и разбирането. Но за различните видове не може да има само едно съответствие на предмета и разбирането. Следователно, доколкото истинните предмети са различни видове, не може да има една истина за всички истинни неща.
8. По-нататък. Августин казва в книга XII на „За Троицата”[18]: вярва се, че природата на човешкия ум така е свързана с интелигибилните предмети, че в някаква свойствена нему светлина той разглежда интуитивно всичко онова, което е познал. Но светлината, през която душата познава всичко, е истината. Следователно истината е от рода на самата душа, и така е необходимо истината да е сътворена предметност. Оттам в различните творения ще има различни истини.
Отговарям с думите[19], че както стана ясно от гореказаното в раздел 2, истината се намира в човешкото или божественото разбиране, както здравето в живото същество[20]. Обаче в другите предмети истината се намира чрез отнасянето им към разбирането, както и здравето се изказва за някакви други неща, доколкото то действа или съхранява здравето на живото същество. Следователно истината е в Божествения интелект първично и в собствен смисъл; в човешкото разбиране е в собствен смисъл, но вторично; обаче в предметите е не собствено и вторично, понеже не може да е по друг начин освен в отношение към един от двата интелекта. Следователно истината в божествения интелект е само една, от която в човешкия интелект произлизат много истини, както от едно човешко лице се получават много образи в огледалото, както гласи глосата[21] над онзи [псалом]: Истините са раздробени от човешките синове (Пс.11;2). Обаче истините, които са в предметите, са много, както и биващите неща. Истината обаче, която се изказва за предметите в съотношение с човешкото разбиране е по някакъв начин акцидентална на предметите, понеже, ако предположим, че човешки интелект няма, нито може да има, то предметите ще се запазят по своята същност. Но истината за тях, която се изказва в отношението им към божествения интелект, неотделимо ги съпровожда: понеже те не биха могли да субсистират, ако не бяха произведени в битие от божествения интелект. Обаче истината на предметите е по-първична в отношението си към божественото разбиране, отколкото към човешкото, защото към божественото разбиране се отнася като към причина, а към човешкото по някакъв начин като към следствие, доколкото човешкото разбиране възприема знание от предметите. Така следователно, за някой предмет по-първоначално се казва, че той е истинен според порядъка си на отнасяне към истината на божественото разбиране, отколкото според отношението си към истината на човешкото разбиране. Следователно, ако се възприеме истината изказана в собствен смисъл, с оглед на която всички неща са първоначално истинни, то всички те са истинни благодарение на едната истина, разбира се истината на божественото разбиране. По този начин е говорил и Анселм в книга ”За истината.” Ако обаче се възприеме истината, изказана в собствен смисъл, с оглед на която предметите вторично се наричат истинни, то така ще има много истини за многото истинни предмети и също много истини за едно истинно нещо в различните души. Ако обаче се възприеме истината, изказана не собствено, с оглед на която всичко се нарича ‘истинно’, то така ще има много истини за многото истинни предмети, но само една истина за едно истинно нещо. Предметите обаче се именуват истинни от истината, която е в божественото разбиране или в човешкото разбиране, както храната се нарича здрава поради здравето, което е в живото същество, а не като от вътрешно присъща форма. Но от истината, която е в самия предмет, която не е нищо друго освен битийственост (entitas), съответстваща на разбирането, или привеждаща себе си в съответствие с разбирането, се именува като от вътрешно присъща форма, както храната се именува здрава поради своите качества, заради които се нарича здрава.
1. Следователно, относно първото ще се каже, че времето се съотнася с времевите неща, както мярата с измеримите неща. Откъдето става ясно това, което Анселм е говорил за онази истина, която е мяра на всички истинни предмети, и тя е само една по число, както и времето е едно, както се заключава във втория аргумент. Истината обаче, която е в човешкото разбиране или в самите предмети, не се отнася към предметите като външно присъща и обща мяра към измеримото, но като измеримо към мяра – което е за истината на човешкото разбиране – и така трябва да се изменя според изменението на предметите; или като вътрешно присъща мяра – както е за истината, която е в самите предмети – и същата тази мяра трябва да се умножава с оглед умножението на измерваемите, тъй както различните тела имат различни измерения[22].
2. С второто ще се съгласим.
3. Относно третото ще се каже, че истината, която ще се запази, ако се разрушат предметите, е истината на божествения интелект, и тя е проста и една по число: обаче истината, която е в предметите или в душата, се променя според изменението на предметите.
4. На четвъртото ще се отговори, че когато се каже: „никой предмет не е своята истина”, това се разбира за предметите, които имат битие осъществено в природата, както и когато се каже: „никой предмет не е своето битие”, по този начин битието на предмета е на някакъв сътворен предмет, и така истината на предмета е нещо сътворено.
5. Относно петото ще се каже, че истината, с оглед на която душата съди за всичко, е първата истина. И както от истината на божествения интелект произтичат в интелекта на ангелите вродените видове на предметите, съобразно които те познават всичко, така от истината на божественото разбиране произлиза в нашето разбиране, като екземпларна, истината на първите принципи съобразно което ние съдим за всичко. И защото не можем съдим за нея иначе, освен съгласно това, че тя е подобие на първата истина, затова казваме, че според първата истина бива съдено за всички неща[23].
6. Относно шестото ще се каже, че онази непроменлива истина е първата истина, и тя нито е възприемаема със сетивата, нито е сътворена.
7. Относно седмото ще се каже, че тази самата сътворена истина няма спрямо себе си някакво заблуждение, макар че който и да е сътворен предмет има такова, понеже някакво сътворено нещо има подобна нему заблуда дотолкова, доколкото притежава недостиг. Но истината не е от тази група на предметите, съответстващи на творенията, които имат недостиг, съгласно това, че тя от недостиг се възвръща към съответствие на първата истина.
1. Към първото от възраженията ще се каже, че подобието собствено се намира и в двете подобни неща. Истината обаче, доколкото е някакво съгласуване на разбирането и предмета, се намира собствено не в двете неща, но само в разбирането. Откъдето, понеже е един интелектът, разбира се божественият, съобразно чиято формираща дейност всички неща са истинни и се наричат истинни, трябва всяко да бъде истинно съобразно едната истина, макар че в многото подобни неща има различни подобия.
2. Към второто ще се каже, че макар интелигибилната светлина да се явява като отпечатък на божествената светлина, все пак „светлина” се казва собствено за сътворените интелигибилни светлини. Обаче истината не се изказва собствено за екземпларните предмети в отношението им към Божественото разбиране и следователно не трябва да казваме една светлина, както казваме една истина.
3. Подобен ще е отговорът и към третото – за цветовете; понеже цветове се наричат собствено видимите неща, макар да не виждаме нищо друго освен светлина.
4. Подобен ще е отговорът към четвъртото – за потенцията, (5) и петото – за битийността (de entitate).
6. Относно шестото ще се каже, че макар да биват екземплирани разноформно от божествената истина, все пак не трябва поради това да се изключва, че предметите на едната истина са истинни, и не много, собствено казано. Защото онова, което се възприема по различен начин в екземпларните предмети, се нарича истинно не в собствен смисъл, както в собствен смисъл се изказва истината в екземпларното. (Ad sextum dicendum, quod quamvis exemplentur difformiter a veritate divina, non tamen propter hoc excluditur quin res una veritate sint verae, et non pluribus, proprie loquendo; quia illud quod diversimode recipitur in rebus exemplatis, non proprie dicitur veritas, sicut proprie dicitur veritas in exemplari).
7. Относно седмото ще се каже, че макар от своя страна самите предмети, които са различни видове, да не съответстват на божествения интелект само по един начин. Божественият интелект, който съответства на всичко, е един. И от негова страна има едно съответствие към всички предмети, макар че не еднозначни са за него съответстващите в тяхното съответствие, и следователно по споменатия начин има една истина за всички истинни предмети.
8. Към осмото ще се каже, което Августин[24] е говорил за истината, която е образувана екземпларно според самия божествен ум в нашия ум, както подобието на лицето резултира в огледалото. И по този начин истините резултиращи в нашите души от първата истина са много, както се каза. Или ще се каже, че първата истина по някакъв начин е от рода на душата, ако родът се възприеме в по-широк смисъл (large accipiendo genus), съгласно който всички интелигибилни или безтелесни могат да бъдат изказвани под един род, по начина по който се казва в „Деяния на Светите Апостоли” (17:28): „Защото ние чрез Него живеем, и се движим и съществуваме, както и някои от нашите стихотворци са казали: „Негов сме и род.”
[16] В „Коментар върху Сентенциите” дист. 19. в.5 р.2 а.4 (против): „Ако се каже, че всички биват наричани истинни по екземпларен начин благодарение на несътворената истина – против : Всяка екземпларна форма е в Бога, quod est creatrix essentia. И така, ако предположим, че всички се наричат истинни на несътворената истина, защото екземплират от нея, ще се види, че подобно всички могат да се нарекат оцветени, защото екземплират от цвета, който е в Бога екземпларно, оттук произтича несъгласието.” „Коментар върху Сентенциите” дист. 19. в.5 р.2 към 4: „Относно четвъртото ще се каже, че образецът на предмета е в Бога по два начина. Или доколкото се отнася до това, което е в неговия интелект, и така съгласно идеите е образец на божествения интелект за всичко, което е по отношение на него, както интелектът на твореца, чрез формите на изкуството за всички произведения на изкуството. Или що се отнася до това, което е в неговата природа, както основанието на неговата благост, е образ на всички благости, подобно и за истината. Откъдето става ясно, че не по един и същи начин Бог е образец на цвета и на знанието и следователно не произтича пречка.”
[20] В „Коментар върху Сентенциите” дист. 19. в.5 р.2 а.1: „Изглежда, че всички са истинни на едната истина, която е несътворената истина. Понеже както беше казано в отговора към предходната част, (дист.19 р.1 отговор: „…понятието за истина по-първо се открива в разбирането, отколкото в предметите: както и топлината и студът, и другите причини на здравето, са причини за здравето, което е в живото същество, и все пак живото същество по-първо се нарича здраво, и знак за здравето, и причина за здравето се нарича лечението, по аналогия със здравето, което се казва за живото същество /…/”) истинното се изказва по аналогия за онези, в които е истината, както здравето, за всички здрави. Но здравето е едно по число, от което се именува живото същество здраво, като негов субект, и медицината – здрава, като негова причина, и урината – здрава, като негов знак. Следователно изглежда, че една е истината, от която всички се именуват истинни.” „Коментар върху Сентенциите” дист. 19. в.5 р.2 към 1: „ Следователно към първото ще се каже, че нещо се изказва по аналогия по три начина : или само съгласно интенцията, а не съгласно битието; и това е, когато една интенция се отнася към много чрез предходното и последващото, – която все пак не притежава битие, другояче освен в едно(то), както интенцията на здравето се отнася към живото същество, урината и диетата по различен начин, съгласно първото и последващото, но все пак не и според различно битие, защото битието на здравето не е другаде, ами само в живото същество. Или според битието, а не според интенцията, Vel secundum esse et non secundum intentionem; et hoc contingit quando plura parificantur in intentione alicujus communis, sed illud commune non habet esse unius rationis in omnibus, sicut omnia corpora parificantur in intentione corporeitatis. Откъдето логикът, който разглежда само интенциите, казва: името ‘тяло’ за всички телесни се предицира унивокално (еднозначно): но битието на тази природа не е с едно и също основание в разрушаващите се и неразрушаващите се тела. Оттам що се отнася до метафизичното и природното, които разглеждат предметите съобразно своето битие, нито това име ‘тяло’, нито някое друго може да се каже унивокално (еднозначно) за разрушимото и неразрушимото, както става ясно от кн. 10 на Метафизика, и от експозето на Коментатора. Или съгласно интенциите и съгласно битието – и това е когато нито се parificatur в интенцията на общото, нито в битието, както биващото се изказва за субстанцията и акциденцията За тези трябва природата на общото да притежава някакво битие в някое от тези, за които се говори, но се различават по понятие, поради повече или по-малко съвършенство. И подобни казвам, че са истината и благостта и всичко, което по този начин аналогично се изказва за Бога и творението. Откъдето става ясно, че съгласно своето битие всички тези са в Бога, и в творенията по понятие, повече или по-малко съвършени. От което следва, че ако не могат Еx quo sequitur, cum non possint esse secundum unum esse utrobique, quod sint diversae veritates. (срв. С.Т. в.16 р.6 отговор)
[22] С.Т. в.16 р.6 към 2: „На второто следва да се отвърне, че казаното от Анселм е вярно: вещите се наричат истинни в следствие сравнението им с божествения интелект.” „Коментар върху Сентенциите” дист. 19. в.5 р.2 към 2: „към второто ще се каже, че ако истината е някаква правилност и съизмерност, трябва в понятието за истината да се подразбира мярата, и както беше казано, в съчинението, трябва да е съизмеримост на предмета към разбирането, за да се осъществи понятието за истината. Предметите обаче се отнасят по различен начин към различните интелекти: защото божествения интелект е причина на предметите; откъдето е необходимо предметите да се оразмеряват (измерват) чрез божествения интелект, както всяко нещо се оразмерява (се измерва) чрез своя първи принцип, и така е говорил Анселм, че за предмета се казва, че е истинен, когато изпълнява това, за което е определен в божественото разбиране. Но предметите се отнасят към нашия интелект като причина, разбира се, доколкото интелектът възприема от предметите; и това е, че нашето знание не измерва предметите, ами се измерва от тях както се казва в кн. 10 на Метафизика (1057а12). Но не така е в предметите, понеже така на нас ни изглежда: но най-вече, защото така е в предметите, е истинно, че така на нас ни изглежда. Следователно по този начин божествения интелект е като първа мяра, не измервана, предметът е обаче втора мяра, измервана; нашият интелект е измерван, но не и измерващ. Казвам следователно, че първата мяра на истината е само една, но втората мяра, разбира се самите предмети, са много, оттам съществуват много истини. И ако не би съществувала друга, освен една мяра на истината, от това не следва, че би съществувала само една истина: защото истината не е мяра, но съизмерване или съответствие. И с оглед на едната мяра могат да съществуват различни съизмервания в различните неща. Оттам не е подобно на времето, защото времето е самата мяра
Тетрадки 