Раздел 6
На шесто място се поставя въпросът: неизменна ли е сътворената истина? И изглежда, че е така[1].
1. Анселм в книга „За истината” казва: виждам, че със същото основание се доказва, че истината остава неизменна[2]. Обаче казаният довод е за истината на означението, което се изяснява от споменатото там. Следователно истината на изказването е неизменна и на същото основание [е неизменна], и истината на предмета, която то обозначава[3].
2. По-нататък. Ако истината на изказването се променя, то се променя най-вече поради изменението на предмета. Но истината на предпоставките (пропозициите) се запазва при промяната на предмета. Следователно истината на изказването е неизменна. Средно доказателство (probatio mediae): Истината, съгласно Анселм, е някаква правилност, доколкото нещо осъществява това, което е възприело в божествения ум. Но това положение (пропозиция): „Сократ седи”, е възприело в божествения ум да означава седенето на Сократ, както и да означава това даже когато Сократ не е седнал. Следователно дори когато Сократ не е седящ, истината (на изказването) се запазва и така истината на споменатите положения не се променя даже ако се промени предметът[4].
3. По-нататък. Ако истината се изменя, това не може да бъде по друг начин освен, ако се променят тези, в които се намира истината, както се казва за някои форми, че те не се променят, освен при промяната на своите субекти. Но истината не се променя от изменението на истинните неща, понеже след разрушението на истинните неща истината се запазва, както Августин и Анселм[5] доказват. Следователно истината е изцяло неизменна.
4. По-нататък. Истината на предмета е причина на истинните положения (пропозиции), понеже от това, което предметът е или не е, речта се нарича истинна или лъжлива. Но истината на предмета е неизменна. Следователно и истината на положенията. Средно доказателство (probatio mediae): Анселм в кн. „За Истината”[6] доказва, че истината на изказванията остава неизменна, съобразно това, че осъществява онова, което е възприела в божествения ум. Но подобно на това всеки предмет осъществява онова, което е възприел в божествения ум, за да го има (за да съществува). Следователно истината на който и да е предмет е неизменна.
5. По-нататък. Онова, което винаги се запазва при извършването на всяко изменение, никога не се изменя[7]. Ето защо при смяната на цвета не казваме, че се променя повърхността, понеже тя се запазва при което и да е изменение на цвета. Но истината се запазва в предмета, при осъществяването на което и да е изменение, понеже биващото и истинното са взаимозаменими. Следователно истината е неизменна.
6. По-нататък. Където причината е една и съща, едно и също е и следствието. Но една и съща е причината за истината на тези три положения: Сократ седи, ще седи и седеше – разбира се седенето на Сократ. Следователно тяхната истина е тъждествена. Но ако едно от трите споменати е истинно, то, подобно на това, трябва другите две винаги да са истинни. Ето защо, ако някога е истинно, че „Сократ седи”, винаги е било и ще бъде истинно, че „Сократ седеше” или „Сократ ще седи.” Следователно за една истина, три (нейни) положения са в наличност винаги по един начин и така тя е неизменна. На същото основание следователно, всяка друга истина е (неизменна)[8].
Но противно на това: променят ли се причините, променят се и следствията. Но предметите, които са причина на истинните положения, се променят. Следователно се изменят и пропозициите на истината[9].
Отговор: Ще се каже, че за нещо се говори, че се променя по два начина. По единия начин: понеже е субект на изменения, както казваме, че тялото е променливо, а никоя форма не е от променящите се. И така се казва, че формата е съдържащото непроменливата същност[10]. Но настоящия въпрос не е, дали по този начин истината е от променливите, като обозначавана по модуса на формата. ( et sic dicitur quod forma est invariabili essentia consistens; unde, cum veritas significetur per modum formae, praesens quaestio non est, an veritas sit mutabilis hoc modo). По другия начин се казва, че нещо се променя, понеже с оглед на него произтича изменението, както когато казваме, че белотата се променя, понеже съобразно нея се изменя тялото. И в този смисъл се пита за истината, дали е от променливите. За изясняването на това следва да се знае, че онова, съобразно което е изменението, понякога се нарича променящо се, а понякога не. Понеже, когато е вътрешно присъщо на това, което се променя от само себе си, тогава и за него самото се казва, че се променя, както за бялото или за количеството се казва, че се променят, когато нещо се изменя според тях, доколкото те, с оглед на това изменение, сами сменяват себе си, замествайки се в субекта. Когато обаче онова, с оглед на което е изменението, е външно присъщо, тогава в онова изменение, то не се движи, ами се съхранява неподвижно, както за мястото не се казва, че се движи, когато някой се движи с оглед на мястото. Откъдето и в книга III на „Физика”[11] се казва, че мястото е неподвижната граница continentis (заемаща някакъв обем), ето защо за движението по място не се казва, че е последователност на местата в едно нещо, което заема място (locatum), ами най-вече (последователност) на много заемащи място в едно място. Обаче има двоен модус на изменение за външно присъщите форми, за които се казва, че се променят според изменението на субекта. Понеже в единият случай се казва, че се променя всеобщата форма (forma generalis), а в другия специалната форма (forma specialis). Понеже специалната форма (forma specialis), след изменението, не се запазва същата нито с оглед на битието, нито по понятие, както бялото, след смяната си по никакъв начин не се запазва. Но всеобщата форма (forma generalis), след извършване на изменението, остава същата по понятие, но не и по битие. Както при извършване на изменението от бяло в черно, се запазва някакъв цвят с оглед общото понятие за цвят, но не и този същия вид цвят. Обаче беше казано по-горе, че нещо се именува истинно благодарение на първата истина, като външно-присъща мяра и на вътрешно-присъщата истина, като вътрешно-присъща мяра. Ето защо сътворените неща по някакъв начин варират в тяхната причастност към първата истина, но все пак самата първа истина, с оглед на която те се наричат истинни, по никакъв начин не се променя. И това е, което Августин казва, в книга „За свободата на волята:[12] „Нашите умове виждат понякога повече, понякога по-малко от истината, но самата тя, оставаща в себе си нито се разраства, нито дефектира.” Ако обаче вземем предвид истината, вътрешно присъща на предметите, то така може да се каже, че истината се променя, съгласно това, че някакви неща се променят с оглед на истината. Оттам, както първоначално беше казано, истината се намира в сътворените неща по два начина: в самите предмети и в разбирането: понеже истината на действието попада под истината на предметите, и истината на изказването под истината на интелекта, доколкото той е, който обозначава. Обаче предметът се нарича истинен чрез съотнасянето си и към божествения, и към човешкия интелект. Следователно, ако вземем предвид истината на предмета, според порядъка й към божествения интелект, тогава истината на предмета ще се променя не в лъжа, а в друга истина, понеже истината е най-вече всеобща форма (forma generalis), тъй като истинното и биващото са взаимозаменими: оттам, след извършването на което и да е изменение на предмета, биващото се запазва, макар друго и под друга форма, чрез която има битие, така винаги се запазва и истинното, но от друга истина, защото колкото да се прибавя или отнема към формата чрез изменението, тя се съгласува с божествения интелект, който я познава, така както тя е, съобразно каквото и да е нейно разположение (dispositio).[13] Ако обаче се разгледа истината на предметите според порядъка и към човешкия интелект, или обратно, то тогава понякога има изменение от истина в заблуждение, понякога от една истина в друга истина. Доколкото истината е съответствие на предмета и разбирането – ако обаче от равните помежду си се отстрани равно, равенството ще се запази, макар и не същото това равенство – то трябва, когато по сходен начин се изменят предметът и разбирането, да се запази някаква истина, макар и друга. Както, ако за Сократ, който седи, се разбира, че Сократ седи, и след това, в случай че не седи, се разбира, че не седи. Но понеже, ако от едно от равните се отнеме нещо, а от останалото нищо или ако и от двете се отнеме, но не поравно (inaequalia), то необходимо е да се появи неравномерност (inaequalia) (или несъответствие), която ще се отнася към заблуждението, както равенството (или съответствието) към истината. Ето защо, ако разбирането съществува като истинно, а предметите се променят, но без да се промени разбирането или обратното, или ако се променят и двете, но по несходен начин, то произлиза заблуждение. Така би имало изменение от истина в заблуждение, както, ако Сократ в своето съществуване е бял и се разбира, че е бял – тогава разбирането е правилно, но ако след това за него се смята, че е черен, но той продължава да е бял или обратното, ако Сократ се е променил и е станал черен, но бива схващан като бял; или ако се е променил и е станал блед, а се мисли, че е червен, то заблуждението ще бъде в разбирането. И така става ясно как се променя и как не се променя истината[14].
1. Следователно, относно първото ще се каже, че Анселм на онова място е говорил за първата истина, тъй като съгласно нея всички неща се наричат истинни, като от външна мяра.
2. Относно второто ще се каже, че понеже интелектът рефлектира в самия себе си, и познава себе си, както и другите предмети, както се казва в книга III на „За душата”[15], то онези, които се отнасят към интелекта, съгласно което биват разглеждани според понятието за истина, могат да се разгледат по два начина. По единия начин – с оглед това, че са някакви предмети. И така, по същия начин за тях се изказва истината, както за другите предмети, разбира се, както предметът се нарича истинен, понеже осъществява това, което е възприел в божествения ум, посредством удържането на своята природа, така и за изказването се казва, че е истинно, ако то съхранява своята природа, която му е определена в божествения ум, от която, ако се отнеме нещо, не би се запазило изказването. По другия начин – съобразно това, че се съотнася към познаваемите предмети, и така се нарича истинно изказване, когато съответства на предмета, и по този начин истината се променя, както беше споменато.
3. Относно третото ще се каже, че истината, която се запазва след разрушението на истинните предмети, е първата истина, която не се променя дори след изменението на предметите.
4. Относно четвъртото ще се каже, че когато предметът се запазва, не може да произтича изменение в тези неща, които се отнасят до неговата същност, както за изказването е същностно присъщо да обозначава онова, за чието обозначение е установено. Откъдето не следва, че истината на предмета, по никакъв начин не е променлива, ами че тя е неизменна що се отнася до същностно присъщото на предмета, когато предметът се съхранява. Обаче в нея настъпва изменение при разрушението на предмета. Но що се отнася до акцидентално присъщото, изменението може да настъпи, така също и при съхраняването на предмета. И така, що се отнася до акциденталното, може да произтече изменение на истината на предмета.
5. Относно петото ще се каже, че при осъществяването на всяко изменение, истината се запазва, но не тази същата, както стана ясно от казаното по-горе.
6. Относно шестото ще се каже, че тъждествеността (identitas) на истината зависи не толкова от тъждествеността на предмета, колкото от тъждествеността на разбирането, както и тъждествеността на следствието зависи от тъждествеността (припокриването) на действащото и страдащото. Обаче, макар да е същият този предметът, който обозначава онези три положения, все пак не е едно и също разбирането за тях, понеже в съставянето, което интелектът извършва, се добавя времето. Оттук съществуват различни разбирания съобразно вариацията на времето.
[1] С. Т. в. 16 р. 7: „Неизменна ли е истината /… /.”
[3] В С. Т. в. 16 р. 7 а. 1стои: „ Наистина в книга втора на „За свободното произволение” (II 12) Августин казва, че истината не е равна на ума, понеже тогава тя би била променлива като него.”
[4] С. Т. в. 16 р. 7 а. 3: „ Освен това, ако истината на изказването се променя, то тя ще се променя най-вече според промяната на вещта. Но тогава всъщност тя няма да се п…” С. Т. в. 16 р. 7 към 3: „На третото трябва да се отговори, че съждението не само притежава истина тъй, както се казва, че …”
[5] С. Т. в. 16 р. 7 към 1: „И тъй на първото възражение трябва да се отговори, че Анселм има предвид в случая божествената истина.”
[7] С. Т. в. 16 р. 7 а. 2: „ Освен това оставащото след всяко изменение е неизменно, както например …” (виж раздел 5 арг.4 ) С. Т. в. 16 р. 7 към 2: „На второто трябва да се отговори, че истинното и съществуващото са взаимозаменими. Така че …” (виж раздел 1 отг.)
[8] С. Т. в. 16 р. 7 а. 4: „Освен това при една и съща причина и следствието е едно и също. Ала едно и също нещо е …” С. Т. в. 16 р. 7 към 4: „На четвъртото пък следва да се отвърне, че седенето на Сократ, което е причина за истинността на съждението „Сократ седи”, не се …”
[9] С. Т. в. 16 р. 7 против: „Противно на това е обаче реченото в Псалома, 11:2: „Отслабени са истините от синовете човешки.”
[11] ???
[14] С. Т. в. 16 р. 7 отговор: „Отговарям с думите, че – както беше казано по-горе – истината е собствено в интелекта, а вещите се наричат истинни от истината, която е в …”
Тетрадки 