Раздел 8
На осмо място се поставя въпросът: дали всяка друга истина произлиза от първата истина? Изглежда, че не.
1. Понеже да се прелюбодейства е истинно, но това не произлиза от първата истина. Следователно не всяка истина произлиза от първата истина.
2. Но беше казано, че истината на знака или на разбирането, съобразно която това се нарича истинно, е от Бога, обаче не и с оглед на това, че се отнася към предмета. Но против: освен първата истина съществува не само истината на знака или на разбирането, но и истината на предмета. Следователно, ако това истинно не е от Бога, с оглед на това, че то се отнася към предмета, то тази истина, на предмета, не би била от Бога и така ще имаме положението, че не всяка друга истина произлиза от Бога.
3. По-нататък следва: „този прелюбодейства”, следователно „извършва се прелюбодеяние” е истинно. По този начин ще се получи преход от истината на положението към истината на изказването, която изразява истината на предмета. Следователно споменатата истина се състои в това, че това действие се прилага към това подлежащо. Но споменатата истина не се състои в това съчетаване на действие и подлежащо, освен, ако това бива разбирано като съчетаване на действието под деформацията на ставащото (existentia). Следователно истината на предмета е не само по отношение на самата същност на действието, но така също и по отношение на деформацията. Следователно истината на предмета съществува не само що се отнася до самата същност на действието, но така също и по отношение на деформацията. Но действие разглеждано в аспекта на деформацията по никакъв начин не може да е от Бога. Следователно не всяка истина на предмета е от Бога.
4. По-нататък. Анселм казва, че предметът се нарича истинен съгласно това, че съществува, както е длъжен да съществува[1]. И измежду тези начини, по които може да се каже, че предметът е длъжен да съществува, въвежда един, съгласно който се казва, че предметът е длъжен да съществува, понеже става с Божието позволение. Но божието позволение се разпростира, така също и над деформацията на действието. Следователно истината на предмета се простира също и относно онази деформация. Но онази деформация по никакъв начин не е от Бога. Следователно не всяка истина е от Бога.
5. Но беше казано, че както деформацията или недостатъкът се наричат биващо не безусловно (simpliciter), ами относително (secundum quid), така наличието на истина се изказва не безусловно, ами относително (secundum quid), и по този начин, в някакво отношение (secundum quid), истината не е от Бога. Но противно на това – истинното прибавя над биващото порядъка си на отнасяне към интелекта. Но деформацията или недостатъка, макар сами по себе си да не са безусловно биващо, все пак биват възприемани безусловно от интелекта. Следователно, макар да не притежават безусловно битийствеността си, те притежават безусловно истината.
6. По-нататък. Всяко, в някакво отношение (secundum quid), се редуцира до нещо безусловно (simpliciter), както това, че Етиопците са с бели зъби, се редуцира към това, че зъбите на Етиопците са просто бели. Следователно, ако някоя истина в някакво отношение (secundum quid) не е от Бога, просто не всяка истина ще бъде от Бога, което е абсурдно.
7. По-нататък. Което не е причина на причината, не е причина и на следствието, както Бог не е причина за деформацията на греха, понеже не е причина за дефекта в свободната воля, от който произтича деформиращото въздействие на греха (defformitatis peccati). Но както битието е причина за истината в утвърдителното изказване, така и небитието в отрицателното. Следователно, доколкото Бог не е причина на това, което е не биващо, както казва Августин в книга на 83-те въпроса[2], то остава, че Бог не е причина и на (истината на[3]) отрицателните изказвания, и така не всяка истина е от Бога.
8. По-нататък. Августин казва в книга „Монолози”[4], че „истинното е видимото.” Но понякога злото също е видимото. Следователно някое зло е истинно. Но никое зло не е от Бога. Следователно не всяко истинно е от Бога.
9. Но ще се каже, че злото не се вижда чрез вида на злото, но чрез вида на доброто. Но противно на това – Видът на доброто никога не му позволява да се показва другояче, освен като добро. Следователно, ако злото не се вижда по друг начин освен, чрез вида на доброто, злото никога няма да се покаже другояче освен като добро, което е заблуждение.
1. Но противно на това: – 1-во към Коринт. (12) към онова: никой не може да каже и т.н., Амвросий казва: всяко истинно, от който и да бива изричано, е от Светия Дух[5].
2. По-нататък. Всяка сътворена благост е от първото несътворено благо, което е Бог. Следователно, на същото основание, всяка друга истина е от първата истина, която е Бог.
3. По-нататък. Понятието за истина се осъществява напълно в разбирането. Но всяка способност за разбиране е от Бога. Следователно всяка истина е от Бога.
4. По-нататък. Августин в книга „Монолози”[6] казва, че истинното е това, което е. Но всяко битие е от Бога. Следователно и всяка истина.
5. По-нататък. Както истинното е взаимозаменимо с биващото, така и едното, и обратно. Но всяко единство е от първото единство, както казва Августин в книга „За истинната религия”[7]. Следователно и всяка истина е от първата истина.
Отговарям с думите, че измежду сътворените неща истината се намира в предметите и в интелекта, както стана ясно от вече казаното. В разбирането съгласно това, че съответства на предметите, от които има знанието си. В предметите обаче съгласно това, че подражават на божествения интелект, който е тяхна мяра, както изкуството е мяра за всички произведения на изкуството. И по друг начин съгласно това, че им е присъщо да създават истинно възприятие за себе си в човешкото разбиране, което чрез предметите бива оразмерявано (измервано), както е казано в книга X на „Метафизика”[8]. Но предметът, съществуващ извън душата, подражава чрез своята форма на изкуството на божествения интелект, благодарение на която му е вродено да създава истинно възприятие в човешкото разбиране, и чрез същата тази форма всеки предмет има битие. Ето защо съществуващите предмети включват в своето понятие (ratio) същността си и прибавят отношение на съответствие към човешкия и божествения интелект. Но отрицанията или лишеностите, съществуващи извън душата не притежават някаква форма, чрез която или да подражават на божественото изкуство, или да дават познание за себе си в човешкото разбиране. Но това, че те съответстват е от страна на интелекта, който възприема техния смисъл. Следователно така става ясно, че когато казваме, че камъкът е истинен и слепотата е истинна, истината не се отнася по един и същи начин към двете: понеже истината изказана за камъка включва в своето понятие битийността на камъка, и добавя отношение към интелекта, доколкото [тази истина] се причинява от страна на самия предмет, който притежава нещо, съгласно, което той може да се отнесе [към интелекта]. Но истината изказана за слепотата не включва в самата себе си недостатъкът, който е слепотата, но единствено отношението на интелекта към слепотата. Понеже от страна на самата слепота няма нищо, към което тя да се придържа, тъй като слепотата не съответства на разбирането благодарение на някаква сила, която да има в себе си. Следователно става ясно, че истината откриваема в сътворените предмети не може да обхване нищо друго освен битийността на предмета, и съответствието на предмета към интелекта или приравняването на интелекта към предмета, или към недостатъка на предмета, което изцяло произлиза от Бога, понеже и самата форма на предмета, чрез която той съответства, е от Бога, и самото истинно, като благо за интелекта, както е казано в книга VI на Етика[9] – защото благото на който и да е предмет се състои в осъществяването (съвършенството) на действеността на самия предмет. Обаче действеността на интелекта не е осъществена (съвършена), освен тогава, когато познава истинното, оттам неговото благо, като такова, се състои в това. Оттам, понеже всяко благо и всяка форма са от Бога, трябва да се каже, че в абсолютен смисъл всяка истина е от Бога.
1. Следователно относно първото ще се каже, че доколкото се доказва така: всяко истинно е от Бога; то това да се прелюбодейства е истинно; следователно и т.н. произлиза грешка от акциденцията[10], което може да стане ясно от вече казаното. Както когато казваме: това, да се прелюбодейства, е истинно, ние не говорим така сякаш самия дефект, който се влага в действието на прелюбодеянието се включва в понятието за истина: но истинно се изказва само относно неговото съответствие към интелекта. Ето защо не трябва да заключаваме, че това да се прелюбодейства е от Бога, но че неговата истина е от Бога.
2. Относно второто ще се каже, че деформацията и другите дефекти не притежават истината като другите предмети, както стана ясно от вече казаното, и следователно макар истината на недостатъците да е от Бога, не трябва от това да заключаваме, че деформацията е от Бога.
3. Относно третото ще се каже, че съгласно (казаното от) Философът в книга VI на „Метафизика”[11], истината не се състои в устройството (compositione), което е в предметите, но в устройването, което душата създава. И следователно истината не се състои в това, че този акт със своята деформация е присъщ на субекта, понеже това се отнася до понятието на доброто и злото, или от това, че актовете са така присъщи на субекта, че да съответстват на възприятието на душата.
4. Относно четвъртото ще се каже, че благото, длъжното и правилното и всичко, което е от този род, по един начин се отнасят към божественото позволение, и по друг начин към другите (signum) проявления на волята. Понеже по втория начин се отнасят и към това, което попада под действието на волята, и (спада) към самия акт на волята. Както, когато Бог предписва да се уважават родителите и самото уважение на родителите е някакво благо, и самото предписание е благо. Но позволението се отнася само до акта на позволение, а не до това, което спада към позволеното. Откъдето е правилно, че Бог позволява да стане деформация, но все пак от това не следва, че самата деформация притежава някаква .
5. Относно петото ще се каже, че истината изказана в отношение към това (secundum quid), което съответства на отрицанието и дефекта, се редуцира безусловно (simpliciter) към истина – [тази истина] която е в разбирането и която е от Бога. И следователно истината на дефектите е от Бога, макар самите дефекти да не са от Бога.
6. Относно шестото ще се каже, че което не е, не е и причина за истината на отрицателните положения, като такова, което да ги създава в разбирането. Но самата душа извършва това да се оформя спрямо небиващото, което съществува извън душата. Оттам небиващото, съществуващо извън душата, не е действаща причина на истината в душата, ами по-скоро екземпларна. Аргументацията обаче произлизаше относно действащата причина.
7. Относно седмото ще се каже, че макар злото да не е от Бога, все пак злото се показва (video) такова, каквото е, именно от Бога. Оттам истината, че наистина е зло, е от Бога.
8. Относно осмото ще се каже, макар злото да не действа в душата другояче, освен чрез вида на доброто – защото все пак е недостатък (deficio) на добро – душата схваща в себе си смисъла на дефекта, и по този начин схваща понятието на злото. И по този начин злото изглежда зло.
Тетрадки 