Тома от Аквино. За Истината. Въпрос 1. Раздел 9

Раздел 9

На девето място се поставя въпросът: има ли истина в сетивността? Изглежда, че не[1].

1. Понеже Анселм казва, че истината е правилност, възприемаема само с ума[2]. Сетивността обаче не е от природата на ума. Следователно истината не е в сетивната способност.

2. Августин доказва в книга на 83-те въпроса[3], че истината не бива познавана от телесните сетива; и основанията за това са изложени по-горе. Следователно истината не е в сетивната способност[4].

Но против това е казаното от Августин в книга „За истинната религия“[5], че истината е, която проявява това, което е. Но това, което е, бива показвано не само от разбирането, но така също и от сетивността. Следователно истината е не само в разбирането, но също и в сетивността[6].

Отговор:[7] Ще се каже, че истината е и в разбирането, и в сетивността, но не по един и същи начин. Понеже в разбирането е налична, като следваща [от] интелектуалния акт и като позната чрез интелекта. А именно тя следва [от] действията на интелекта съобразно това, че съждението на интелекта е за предмета според това, което предметът е (secundum quod est). Но [истината] бива позната от разбирането съобразно това, че интелектът рефлектира върху своите действия, не само поради това, че познава своите актове, но и заради това, че познава тяхната пропорционалност по отношение на предмета: но не може да бъде позната другояче, а само ако бива познавана природата на самия интелектуален акт, и не може да бъде позната, а само ако бива познавана природата на действащото основание (principii activi), което е самият интелект, в чиято природа е да се оформя спрямо предметите: оттам интелектът познава истината съгласно това, че рефлектира върху самия себе си. Но истината е в сетивността като следваща [от] сетивния акт, разбира се стига преценката на сетивата да е за предмета според това, което предметът е (secundum quod est), но все пак [тя] не е в сетивността, като позната от сетивната способност: понеже, макар сетивата да преценяват истинно за предметите, все пак те не познават истината, според която истинно преценяват. Понеже сетивността, макар и да познава, че усеща, все пак тя не познава своята природа и следователно не познава нито природата на своето действие, нито неговата пропорционалност към предмета, по този начин не познава и неговата истина. Причината за това е, че онези, които са най-съвършени измежду биващите, както интелектуалните субстанции, се връщат към своята същност напълно (reditione completa): понеже, доколкото познават нещо намиращо се извън тях, те по някакъв начин излизат извън себе си. И съгласно това, че познават себе си като познаващи, те започват да се връщат към себе си, понеже познавателният акт е посредник между познаващия и познаваното. Но това завръщане се осъществява съгласно това, че те познават собствената си същност, поради което се казва в „Книга за причините”[8], че всичко, което познава своята същност се връща изцяло (reditione completa)[9]. Сетивността обаче, която измежду другите е най-близо до интелектуалните субстанции, по някакъв начин започва да се завръща към своята същност, защото познава не само сетивно възприемаемото, но и себе си като усещаща. Но все пак нейното завръщане не се осъществява напълно, защото сетивността не познава своята същност, което Авицена обосновава така: сетивата не могат да познават другояче, освен чрез телесни органи[10]. Но не е възможно телесният орган да стане посредник между сетивната способност и самия себе си. А несетивните способности по никакъв начин не се завръщат към себе си, защото не познават себе си като действащи, както огънят не познава себе си като загряващ.

От това става ясно решението на възраженията[11].


[1] С. Т. в.17 р. 2: „ Дали неистината е в сетивата. Изглежда, че в сетивата няма неистина /… /” .

[2] Анселм от Кентърбъри. Диалог за Истината.

[3] Августин. Книга за 83 различни въпроса…???

[4] С. Т. в.17 р. 2 против: „Противно на това е казаното от Августин в „Монолози” (II, 6): „ Ние очевидно се заблуждаваме във всички наши сетивни усещания, подлъгани от подобието.”

[5] Августин. За истинната религия. Гл.36.

[6] С. Т. в.17 р.2 а. 1: „Наистина в книгата си „ За истинната религия” (33) Августин казва: „Ако всички телесни сетива прогласяват това, което са възприели, то аз не зная какво още можем да желаем от тях.” От това излиза, че сетивата не ни заблуждават. Следователно неистината не е в сетивата. С. Т. в.17 р.2 а. 2: „Освен това в четвърта книга на „Метафизика” (IV 5, 1010b2) Философът заявява, че неистината е присъща не на сетивата ами на въображението. С. Т. в.17 р.2 а. 3: „Освен това в несъставните същности няма нито истина, нито неистина, ами тия са само в съставните. Но сетивата не могат да съчетават и разделят. Следователно неистината не е в тях.”

[7] С. Т. в.17 р. 2 отговор: „Отговарям с думите, че неистината не бива да се търси в сетивата, освен в смисъла, в който в тях е и неистината. А истината не е в сетивата така като че …”

[8] Liber de causis. 14

[9] С. Т. в. 14 р.2 а. 1 стр. 243

[10] Avicenna. Liber de Anima seu Sextus de naturalibus (editio S. van Riet). IV-V. Louvain, Leiden, 1968. p. 93/60-95/88. (Авиценна. О душе. Кн. V гл 2.)

[11] С. Т. в.17 р.2 към 1: „И тъй на първото възражение трябва да се отговори, че това, което възприемат сетивата, е …” С. Т. в.17 р.2 към 2: „На второто трябва да се отговори, че неистината, както се казва, не е присъща на сетивата, понеже те … Затова Философът казва в пета книга на „Метафизика” (1024б23), че сенките рисунките и сънищата се назовават неистинни, когато не са налице вещите, чиито уподобявания са те.” С. Т. в.17 р.2 към 3: „ На третото пък следва да се отвърне, че този аргумент има сила, понеже неистината не е в сетивото по същия начин, както в познаващия са истинното и неистинното.”

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: