Тома от Аквино. За Истината. Въпрос 1. Раздел 10

Раздел 10

На десето място се поставя въпросът: има ли някакъв неистинен предмет?[1] Изглежда, че не.

1. Понеже Августин казва в книга „Монолози”[2], че истинно е това, което е. Но което не е, не е някакъв предмет. Следователно никой предмет не е неистинен[3].

2. Но ще се каже, че истинното е диференция на биващото и по този начин, както истинното е това, което е, така също и неистинното. Но против – никоя отличаваща диференция (differentia divisiva) не е взаимозаменима с това, на което е диференция. Но истинното е взаимозаменимо с биващото, както беше казано по-горе. Следователно истинното не е отличаваща диференция (differentia divisiva) на биващото, така че някакъв предмет би могъл да се нарече неистинен.

3. По-нататък. Истината е съответствие на предмета и разбирането. Но всеки предмет е съответстващ на божественото разбиране, защото нищо не може да бъде само по себе си по друг начин, освен така, както го познава божествения интелект. Следователно всеки предмет е истинен. Следователно никой предмет не е неистинен[4].

4. По-нататък. Всеки предмет притежава истина от своята форма. Както човекът се нарича истински поради това, че притежава истинска форма на човек. Но няма такъв предмет, който да не притежава някаква форма, понеже всяко битие е от формата. Следователно всеки предмет е истинен; следователно никой предмет не е неистинен.

5. По-нататък. Както взаимно се отнасят доброто и злото, така се отнасят и истинното и неистинното. Но понеже злото се намира в предметите, то не се субстантивира никъде другаде, ами в благото, както казват Дионисий[5] и Августин[6]. Следователно, ако неистината се намира в предметите, тя няма да се субстантивира никъде другаде, ами в истинното, което (положение) не изглежда да е възможно, понеже по този начин истинното и неистинното ще бъдат тъждествени, което е невъзможно – както (не е възможно) да са тъждествени човекът и белият цвят, поради това, че белотата се субстантивира в човека.

6. По-нататък. Августин в Монолози възразява така: Ако някой предмет бива именуван неистинен, то е или от това, че е подобен, или поради това, че е неподобен[7]. Но ако е поради това, че е неподобен, то за нищо не може да се каже, че е неистинно, понеже няма такова, което да не е подобно на някакво (друго) нещо. Ако е поради това, че е подобен, то ще противоречат всички тези, които са истинни благодарение на това, че са подобни. Следователно по никакъв начин не можем да открием неистинността в предметите.

Но против. 1. Августин така определя неистинното: неистинното е, което приема подобието на друго нещо[8] и не достига (в уподобяването си) до онова, чието подобие се опитва да притежава. Но всяко творение носи (в себе си) подобие на Бога. Следователно, доколкото никое творение не може да достигне самия Бог, по тъждествен начин, изглежда, че всяко творение е неистинно.

2. По нататък. Августин в книга „За истинната религия”[9]: всяко тяло е истинно тяло и неистинно единство. Но така се казва, затова, защото подражава на единството, при все че не е единство. Следователно, когато което и да е творение, съгласно която и да е от своите перфекции, подражава на божественото съвършенство и въпреки това стои безкрайно отдалечено от него, изглежда, че всяко творение е неистинно[10].

3. По-нататък. Както истинното е взаимозаменимо с биващото, така и благото. Но това, че благото е взаимозаменимо с биващото, не препятства някакво нещо да се окаже зло. Следователно това, че истинното е взаимозаменимо с биващото, не препятства някой предмет да се окаже неистинен.

4. По-нататък. Освен това Анселм казва в книга „За истината”, че истината на пропозицията е двойна: от една страна, понеже означава това, което и се дава да означава[11], както това положение – „Сократ седи” – означава седенето на Сократ – дали седи или не седи. От друга страна да означава онова, за което е създадена[12], понеже е създадена, за да обозначава това, което е, когато е и съобразно това изказването се нарича истинно в собствен смисъл. Следователно едно и също е основанието за който и да е предмет да се нарича истинен, когато изпълнява това, заради което съществува, неистинен обаче, когато не го изпълнява. Но всеки предмет, който не достига (deficit) или изоставя своята цел не изпълнява онова, заради което съществува. Следователно, доколкото много предмети са такива, изглежда, че много предмети са неистинни.

Отговор. Ще се каже, че както истината се състои в съответствието на предмета и разбирането, така неистината се състои в тяхното несъответствие. Но предметът, както беше казано по-горе, се съотнася с божествения и човешкия интелект. Към божествения интелект предметът се съотнася по един начин – като оразмерено към мяра що се отнася до това, което в предметите се изказва позитивно или се намира като позитивно, защото всичко от този род произлиза от изкуството на божествения интелект. По другия начин като познатото към познаващия и по този начин негативното и дефективното съответства на божествения интелект, защото всичко от този вид бива познавано от Бога, макар той да не е негова причина. Става ясно следователно, че предметите, както и да пребивават, под каквато и форма да съществуват, даже в случай на лишеност или недостатък, те съответстват на божественото разбиране. И така става ясно, че всеки предмет, в съотнасянето му към божественото разбиране е истинен. Ето защо Анселм казва в книга „За истината”: „ и тъй истината е в същността на всички съществуващи неща, защото те са това, което са във висшата истина”[13]. Оттук, в съотнасянето си към божествения интелект, никой предмет не може да се нарече неистинен. Но с оглед съотнасянето към човешкия интелект понякога се намира несъответствие на предмета към разбирането, което по някакъв начин бива причинявано от самия предмет. Понеже предметът създава познание за себе си в душата посредством това, че за нея той се явява нещо външно, понеже нашето познание взема своето начало от сетивността, и негов обект ‘per se са сетивно възприемаемите качества. Ето защо и в книга I на „За душата” се казва, че „акциденциите в голяма степен способстват за познанието на това, какво дадено нещо е (quod quid est)”[14]. И следователно, когато в някой предмет се появяват сетивно възприемаеми качества, показващи природа, която не им е подлежаща, се казва, че този предмет е неистинен. Поради което Философът казва в кн.VI на „Метафизика”[15], че неистинни се наричат онези, които „са породени да изглеждат или както не са, или което не са.” Както златото се нарича фалшиво, когато външно се явява със златен цвят и други сродни нему акциденции, но все пак вътрешно не му е подлежаща природата на златото. Все пак предметът не е причина за неистината в душата по такъв начин, че да я причинява с необходимост, понеже истината и неистината съществуват изключително в съждението на душата. Наистина душата, доколкото съди за предметите, не търпи въздействие от предметите, ами по-скоро, по някакъв начин, действа. Оттам, предметът не се нарича неистинен, понеже винаги дава за себе си неистинно възприятие, ами защото му е вродено да прави чрез ea de ipsa apparent. Но понеже, както се каза, съотнасянето на предмета към божествения интелект е същностно за него и съгласно това той ‘per se’ се нарича истинен, но съотнасянето към човешкия интелект за него е акцидентално и с оглед на това той не се нарича абсолютно истинен, ами относително (secundum quid)[16] и във възможност, и следователно (в първия случай) може безусловно да се говори, че всеки предмет е истинен и никой предмет не е неистинен, но (в другия случай) относително (secundum quid), разбира се в порядъка към нашия интелект, някои предмети се наричат неистинни. И така трябва да се отговори на доводите и на двете страни[17].

1. Следователно, относно първото ще се каже, че тази дефиниция: истинното е това, което е, описва, но не по съвършен начин, понятието за истина, ами някак си само материално, не другояче, ами само съгласно това, че битието (”нещо да е”) обозначава утвърдителността на положението[18], както се казва, че „е истинно” (esse verum), когато битието се изказва или разбира така, както е в предметите. И по този начин неистинно се нарича онова, което не е, тоест когато се казва или разбира, че е, което не е, и по този начин (неистинното) може да бъде открито в предметите[19].

2. Относно второто ще се каже, че истинното, изказано в собствен смисъл, не може да бъде видово отличие (differentia) на биващото, понеже биващото не притежава някакво видово отличие (differentia), както се доказва в книга III на Метафизика[20]. Но по някакъв начин истинното, както и благото, се отнасят към биващото по начина на видовото различие (differentia), а именно, доколкото изразяват нещо около биващото, което името ‘биващо’ не описва. И съобразно това интенцията на биващото е неопределена с оглед интенцията на истинното. И така интенцията на истинното се съотнася към интенцията на биващото по някакъв начин, както видово различие (differentia) към род.

3. Към третото ще се каже, че с онзи довод ще се съгласим, понеже той произлиза за предмета съгласно порядъка му към божествения интелект[21].

4. Относно четвъртото, ще се каже, че макар всеки предмет да притежава някаква форма, все пак не всеки предмет има онази форма, на която външното изражение (indicia exterius) се показва посредством сетивновъзприемаемите качества. И съгласно това тя се нарича неистинна, доколкото и е присъща (apta nata) способността да създава за себе си неистинна преценка.

5. Към петото ще се каже, че нещо, съществуващо извън душата, се нарича неистинно за това, както стана ясно от казаното в корпуса на съчинението, понеже му е вродено да създава за себе си неистинна преценка. Но на това, което е нищо (quod nihil est), не му е вродено да създава за себе си някаква преценка, защото не задвижва познавателната способност. Откъдето става ясно, че онова, което се нарича неистинно, е някакво биващо. Оттам, понеже всяко биващо, като такова, е истинно, трябва неистината, съществуваща в предметите, да се основава на някаква истина. Ето защо Августин казва в „Монолози”[22], че трагикът, който представя друго лице в театъра, не би бил неистински (Хектор), ако не беше истински трагик. Подобно на това нарисуваният кон не би бил неистински кон, ако не беше преди всичко картина (pura pictura). Все пак не следва, че контрадикцията е истинна, понеже утвърждението и отрицанието, съгласно които се казва ‘истинно’ и ‘неистинно’, не се отнасят до същото.

6. Относно шестото ще се каже, че предметът се нарича неистинен съгласно това, че му е вродено да заблуждава. Но когато казвам „заблуждава”, аз обозначавам някакво действие въвеждащо дефект. Обаче на нищо не му е вродено да действа другояче, освен съгласно това, че е биващо. Всеки дефект обаче е небиващо. Но всяко нещо, съгласно това, че е биващо, притежава подобие на истината, а съгласно това, че не е, отпада от това подобие. И следователно това, за което казвам „заблуждава”, доколкото причинява нещо от действието, има началото си в подобието, но доколкото причинява дефект, в което формално се състои основанието за неистината, произлиза от неподобието. И затова Августин в книга „За истината религия”[23] казва, че от неподобието се говори и за неистина.

1. Следователно, относно първото от възраженията ще се каже, че не от, кое да е подобие е вродено на душата да се заблуждава, ами най-вече от подобието, в което не може лесно да се намери неподобие. И следователно от по-голямо или по-малко подобие, душата се заблуждава съгласно по-голямата или по-малката си прозорливост за откриване на неподобието. Все пак не трябва да казваме за някой предмет, че е неистинен, поради това, че въвежда някого в заблуда, но поради това, че му е вродено да заблуждава многото или мъдрите. Творенията обаче, макар да носят в себе си някакво подобие на Бог, все пак в основата си имат максимално неподобие, и не би било друго освен най-висше невежество (insapientia), ако се случи, умът да се заблуждава от такова подобие. Оттам, поради споменатото подобие и неподобие на творенията към Бога, не следва, че всички творения трябва да се наричат неистинни[24].

2. Относно второто ще се каже, че някои са смятали, че Бог е тяло и понеже Бог е единство, благодарение на което всичко е единно, смятали в следствие на това, че тялото е самото единство, поради самото му подобие на единството. Следователно, съгласно това, за тялото ще се каже, че е неистинно единство, доколкото въвежда, или може да въведе някого в заблуждение, ако се вярва, че е единство.

3. Относно третото ще се каже, че съвършенството е двойно; разбира се първо и второ: първото съвършенство е форма на някое което и да е, нещо, чрез която то има битие. Оттам никой предмет не бива изоставен от него, докато се запазва (като съществуващо). Второто съвършенство е действеността, която е цел на предмета, или това, чрез което се достига до целта, и от това съвършенство предметите понякога биват изоставени. От първото съвършенство обаче резултира смисъла на истината в предметите, понеже от това, че предметът притежава форма, той подражава на изкуството на божествения интелект и поражда в душата понятие за себе си. Но от второто съвършенство в него следва смисъла на благостта, която произлиза от целта, и следователно злото безусловно (simpliciter) се намира в предметите, но не и неистинното.

4. Относно четвъртото ще се каже, че, съгласно (казаното от) Философът в книга VI на „Етика”, само истинното е благо за интелекта[25]. С оглед на това, че интелектуалната дейност е съвършенство, когато нейното схващане е истинно. И понеже изказването е означение на разбирането, то неговата истина е самата му цел. Обаче не е така е в другите предмети, и поради това (положението с истината) не е сходно.


[1] С. Т. в.17 р.1: „Дали неистината е в нещата /… /.”

[2] Августин. Монолози. Гл.II. 8.

[3] С. Т. в.17 р.1 а. 1: „Наистина в книгата „Монолози” (Гл.II. 8.) Августин казва: „Ако истинното е това, което съществува, то трябва да се заключи, че неистинното не е никъде – нещо, което всеки човек би отрекъл.” С. Т. в.17 р.1 а. 2: „Освен това неистинното…”.

[4] С. Т. в.17 р.1 а. 3: „Освен това за истинно в нещата се говори в сравнение с божествения интелект, както …”.

[5] Дионисий Псевдо-Ареопагит – къде???

[6] Августин – къде..???

[7] Августин. Монолози…къде???

[8] Августин. За истинната религия. 34

[9] Августин. За истинната религия. 34

[10] С. Т. в.17 р.1 против – контрааргументът е същия.

[11] Анселм от Кентърбъри. Диалог за истината. Гл.2. стр.283

[12] Пак там

[13] Анселм от Кентърбъри. Диалог за истината. Гл.7. стр.289

[14] Аристотел. За душата. 402б21

[15] Аристотел. Метафизика. V,1024b21

[16]“ И тъй като всяко нещо се именува безусловно (simpliciter) според онова, което му е присъщо само по себе си, а според акцидентално присъщото му се именува само относително (secundum quid) /… /.”

[17] С. Т. в.17 р.1 отговор: „Отговарям с думите, че щом истинното и неистинното са … както е казано в книга пета на „Метафизика” (1024b21).

[18] Коментар към Метафизика, кн.5, лекция 9. – относно употребата на „е” – в смисъл на обозначение на истинното положение. Ние казваме „е” потвърждавайки истината на оказания факт на съществуване. Но тази втора словоупотреба се отнася към първото, като причина към следствие, тъй като „реалността не зависи от познанието, ами обратно.” В този смисъл и утвърждението „Сократ е човек” (на въпроса – Сократ наистина ли е човек) представлява само по себе си не същностна а акцидентална предикация.(Thomas Aquinas. Commentary on the Metaphysics. Book V, lectio 9 // The Philosophy of Thomas Aquinas. Edited by C. Martin. NY., 1988. p. 78-79).

[19] С. Т. в.17 р.1 към 1: „И тъй, на първото възражение трябва да се отговори, че истинна се нарича …” С. Т. в.17 р.1 към 2: „на второто следва да се отговори, че вещите заблуждават не сами по себе си ами акцидентално. Те дават повод за заблуждаване, пораждайки собствените си подобия, нямащи реално съществуване.”

[20] Аристотел. Метафизика. 998b22

[21] С. Т. в.17 р.1 към 3: „На третото трябва да се отговори, че вещите се наричат неистинни не спрямо божествения интелект, понеже това би означавало те да са безусловно неистинни: ами спрямо нашия; което означава, че те са относително неистинни.”

[22] Августин. Монолози. II 10

[23] Августин. За истинната религия. Гл.36

[24] С. Т. в.17 р.1 към 4 (към опровержението): следва да се отговори, че несъвършеното подобие или проявление не въвежда …”

[25] Аристотел. Никомахова етика. 1139а27

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: