1. Ядката на филма: Една неработеща държава (полиция, социална система) е противопоставена на няколко типа безумно поведение (на главните герои), което поведение, въпреки своята лудост, но заради своята искреност, се преживява от зрителя като социална критика и води до въодушевление и до вяра.
2. Три билборда, които разпукват обществената залинялост и изваждат от съня неуверения и неопитен личен морал: „Изнасилвана, докато умира“ ; „Още няма арести?“ ; „Как така, шериф Уелби?“
3. Единственият изцяло позитивен персонаж във филма е шериф Уелби /Уди Харелсън/. Той умира от рак и сякаш няма как да остане във филма – в изваденото на показ разпаднато общество и във вътрешния неподреден морал на жителите – освен като послание. Като писма и като спомен за лична харизма.
4. Шериф Уелби е добър човек, който има подреден с много любов свят, обичан от семейството си и уважаван от колегите си и от всички жители на града.
5. За мен фабулата на филма върви така:
а) залиняло общество в което институциите не си вършат работата, а личния морал е на много ниско ниво ( както в България)
б) Точка на пречупване (с това започва филмът) лудост и насилие (луда е не само жената с билбордите, а също ПР-ът, както и полицаят-побойник: това са морално равностойни персонажи), които обаче са носители на истината, едно ниво отгоре над залинялото общество.
в) шериф Уелби. Макар и крепител на разпаднато общество, сам по себе си той е добър човек, който е хармонизирал своя вътрешен свят и е намерил уважавано място във външния. Това е следващата стъпка след лудостта. Това е и стъпката, която усещат в края на филма, че трябва да направят героите, освен ако не продължат като инструмент на непредвидимата съдба, която дава на всички възмездие.
Филмът е изключително добра социална драма, сходна по настроение с ‘Форест Гъмп’ и ‘Убийци по рождение’. Гледайте.
Тетрадки 
Трябва да влезете, за да коментирате.