Социално-религиозното движение “Алелуя”- 1233г.

Социално-религиозното движение “Алелуя”- 1233г.

1).Източници : Salimbene-“Chronica”;G.Maurisius-“Chronica”; Annal.Veron ; Roland. Patav.Chron. ; Annal.Brixienses ; Annal.Iustin.patav. ; Annal. Mantuani ; Chron. Antonii Godi ; MGH-t.18,19,32 и L.Muratori SS. XVIII (antique italiae)

2) Събитието: Движението започва през пролетта на 1233г. със епизодични проповеди на братята от Францисканския и Доминиканския орден, които проповеди успяват да превлекат огромно множество слушатели. Самите проповедници действат организирано и посредством една хитрост си донасят славата на чудотворци: Те се събирали предаврително на някое място и се уговаряли за мястото, деня, часа и темата на своите проповеди и по време на проповедта, давайки си вид ,че получават откровение те говорели за проповедите на другите братя, които в това време били отдалечени на километри от тях. Слушателите, обхванати от любопитство, изпращали пратеници, за да проверят дали е вярно и разбирали, че е истина (Приложение:Хроника на Салимбене- стр.76-77). Основно, дейността на проповедниците била насочена кьм примирие на враждуващите градове и на враждуващите в градовете партии – “гвелфи”, “гибелини”, частни организации на рицари, войници на отделни замъци и епископати, използващи правото си на частна война. Проповедниците успяват да представят пред воюващите “Божий мир”и – което е голям успех, защото става дума за комуните в Италия – войните стихват за няколко месеца а самите братя биват избрани за подести от жителите на градовете: Йоан от Виченца става подест на Виченца и Верона а статутите на Тревизо, Бреша, Мантуа, Виченца и Верона му били дадени да ги коригира както намери за добре (quod in dictis Civitatibus statuta, et Ordinamenta ejus emendaret et confirmaret arbitrio – Приложение : Хроника на Антонио Годи-стр.80 ; Хроника на Герардо Мавриций-стр.37-38 ; Анали на Верона 1232.1233г.-стр.8-9. Следващите по- долу сведения, черпя от същите места. Например, чудотворството народа виждал не само заради ефекта от споменатата, от Салимбене, хитрост но понеже : “Captivos quoque Civitatum praedicarum omnes liberos relaxare fecit : et quod mirabilius videtur, cum certi die ordinato in Civitate Veronae convenissent populi Civitatum, et locorum praemissorum, eorum Episcopi, сlerus universus cum Vexillo Civitatis –Tози разказ присъства във всички извори). Герардо от Модена става подест на Модена а Якобино от Реджио става подест на Реджио.(Тези споменатите са основните водачи на движението и лични приятели на Салимбене, поради което сведенията които той дава са от особена важност). Йоан от Виченца, дори изисква за себе си титлата дук и херцог на Верона и Виченца и това му било дадено от народа. Пак той извършва канонизацията на св. Доминик по време на движението “Алелуя”и освен това действа заедно с инквизитора Петър Мартир от Венеция против еретиците. На 20 май 1233г. папа Грегорий IX се обръща в була към доминиканския приор на Ломбардия, където действали най-способните проповедници – както се казва – за да се установи от тях съдопроизводство с помоща на светската власт ( в това изследователите виждат една от първите прояви на инквизицията, дефинирана от Осокин като :“особено съдопроизводство и участието в него на нищенстващи монаси”). Йоан коригирал и регулата на рицарската общност Milles Jesu Christi превръщайки я в първият терциарски орден на Доминиканците.

На 28 август 1233г. в Паквара, на няколко мили от Верона, се събират по поръка на Йоан от Виченца : патриарха на Аквилей, епископите на Верона. Бреша, Мантуа, Болоня, Модена, Реджио, Тревизо и Падуа, духовенство, клир, нищенстващи монаси, сеньорите Ецелино да Романо, да Камино, населението на Бреша, Мантуа, Верона, Виченца, Падуа и Тревизо. Много народ идва от Венеция, Фелетро, Беллуно, Ферара, Болоня, Модена, Реджио и Парма. Пред тях на дървен подиум (като старозаветен пророк) Йоан от Виченца произнася проповед на тема :”Pax meam do vobis, pax relinquo vobis”(Ев. от Йоан- 14;27-“Мир ви оставям, моят мир ви давам”) и изисква сключването на примирие между градовете, което и станало. Така се установява “ Божий мир” – Pax Dei или Treuga Dei. Самото понятие “Pax Dei” или “Treuga Dei” се изработва някъде към X–XI век. Първото постановление с това име е от 16 май 1027г. в епархия Елена област Русильон. Иво, епископ на Шартр има дълги разсъждения в своите съчинения за постановлението на “Божий мир”, именно той ръководи едно такова примирие през 1041г. В този текст също както и при проповедта на Йоан от Виченца темата е основана на думите на Исус :”Аз ви давам моят мир, оставям ви моят мир”. Пришествието на Христос, казва Иво, няма само за цел да примири небето и земята (семантичната връзка между “pax”и “pactum”) но и да установи мир на земята. За двузначноста на думата “pax” може много да се пише. Ф. Кардини, разглеждайки “pax Dei” отделя голямо внимание на “De Civitate Dei” на Августин. Струва ми се обаче, че друг е смисъла на понятието “Treuga Dei” и макар да не се губи връзката между земния и небесният Мир (Свят), то “Божият Мир” е локално примирие в името на общия социален интерес – за покровителство на имуществото, търговията и охрана на правото. Все пак деятелите на това примирие са “чудотворци” и “божествено инспирирани люде” понеже в своето Свещенодействие (“Алелуя” е наричано Devotio и самите проповеди са съпроводени от литургически елементи: химни на Дева Мария, процесия със свещи и знамена около църквите и т.н.), те съгласуват несъгласията чрез алегорията за апостолски мир (източниците не пропускат да направят тази съпоставка). Но “Божий мир” не се установява като общ закон а е отделен договор утвърден за всеки град от епископа на църквата. Били създавани и специални организации, които трябвало да следят за спазването на мира а данъците събирани за тяхно възнаграждение били наричани “paxiadi” ili “pagiagium” ot “pax”. Определението за “Божий мир “, както го дава Ерн. Семишон в “ La paix et La treve da Dieu” e следното : “Treuga, securitatis praestitia, rebus et personis discordia nonundum finita. Pax vero est finis discordiae, vel plena discordiarum sedatio. Такъв “Божий мир” представят през 1233г. в Паквара споменатите проповедници с което и преключва “Алелуя”. За да се кажат по-съдържателни неща за него трябва да се навлезе в спецификата на времето и детайлите на източниците. Източниците обаче, сами по себе си са достатъчно интересни и могат да минат и без коментар, защото те добре презентират събитията на времето си ; в тях добре се вижда новият светоглед типичен за “късното” средновековие и най-вече за просешките ордени – а именно : детайлни и наситени описания на събитията с поглед обърнат към конкретното и ежедневното; мемоарни спомени на пишещия стигащи почти до художествена изобразителност.