Алено (триптих)

Ръката ти във мен изгубена,
отмерват пръстите часовници,
отдавна разтопени смеем
се.

***

Така изгубено в началото докосване
и песента на спомена ме гонеше
погалено с повърхността на устните
дълбоко и разкъсвано усещане.

***

Понякога изгубвам се във теб
във вечерта се разпиляхме двама,
като отчупена мечта на миг
самонадеяност

%d bloggers like this: