Боно от Луче. Ливански кедър. (съчинение по ars dictaminis) XIII-ти век

Боно от Луче. Ливански кедър. (съчинение по arsdictaminisXIII-ти век –


BONUS LUCENSIS, Cedrus Libani.

За диктамена. Що е диктамен и от къде идва името му.

Диктамен е съразмерното и украсено произнасяне на някакъв какъвто и да е предмет. Казва се „на някакъв, какъвто и да е предмет”, защото, както утвърждава Боеций, всяко нещо представено за обсъждане може да бъде материяза говорещия. Така казва и Хораций:

Всеки слух е винаги кобила за властта.

“Съразмерна” се нарича латинската реч;

„Украса” е еднаквато и изящно композиране на думите (речта).

Понеже тези три неща, именно: правилност, композиция и украсапридават забележително красноречие на говорещия, за това се казва:

Говори съвършено,който правилно красиво, изразително (говори).

‘Диктамен’[1] се именува от ‘говорене’ (dictando), защото, както казва Тулий, тази наука се състои най-вече в употребата.

2. От кои неща се продобива това красноречие

От три неща можем да придобием красноречието, именно: изкуство, навик и подражание.

Изкуството е сбор на всички (умения) и предоставя верния път и основанието на говоренето. Подражанието е когато грижливо и старателно се опитваме да се уподобим на някого в начина по които той се изразява. Обработката (употребата) е постоянно да си служим и да сме привикнали с речта.

3. С какво това красноречие се отличава в целия тривиум и към коя негова част изначално се отнася.

И макар, че това красноречие се редуцира до красноречието на тривиума, защото целият тривиум се отнася към изучаването на пълното осъществяване на речта (понеже граматиката просветлява интелекта, диалектиката съхранява вярата, реториката води преговори: тези три неща са много полезни на говорещия, защото им е свойствено да правят разбираемо за слушателите това, за което се говори и слушателите да повярват на разбраното и да се успокоят с повярваното) все пак субстанциално красноречието се съдържа в реториката. За изясняването му се посочват тези пет начала, именно: намиране, разполагане, памет, изразяване и представяне (пред публика).

Намирането, както казва Тулий, е изнамирането на истинни и истинноподобни неща, които да принесат доказателства по делото.

Разполагането е редът и разпределението на представените неща, кое в кое място трябва да се постави. Паметта е устойчивостта (хранилището) на нещата в душата, усвояването на думите и тяхното разполагане.

Изговарянето е прикрепянето на подходящите думи и изречения към намереното.

Представянето е хармоничното и предизвикващо наслада ръководене на гласа, лицето и движението на тялото (жеста). От това следва, че говорителя трябва да е субтилен в намирането, внимателен в разполагането, умерен в представянето, сръчен в запаметяването, наблюдателен в изговарянето. Всички те, понеже са неотделими една от друга и съединени помежду си, се отнасят към всякакъв род дела на оратора.

4. Определение за оратор

Ораторът е добър мъж, опитен в говоренето, който в обществените и частните дела се ползва от пълно и съвършено красноречие.

5. За неговата длъжност

Длъжността на оратора е да може да говори за тези неща, които са постановени за обществена полза, именно за законите и нравите и докъдето му се отдаде, да спечели съгласието на аудиторията.

6. За трите рода случаи (дела), към които се отнася оратора.

Могат да се определят три рода на случаите към които се отнася оратора: демонстративен, съвещателен и съдебен. Демонстративният род е този, чрез който на някоя определена личност се въздава похвала или порицание. Съвещателния род се състои в съвещаването и съдържа убеждаване и разубеждаване. Съдебния род е този, който се открива в съдебните спорове. За него се казва, че съдържа обвинение, защита и ищец по делото.

7. За трите фигури или стила

Могат да се посочат три най-висши фигури на диктамена, които също така могат да се нарекат стилове, именно: прост, среден (умерен) и висш. Прост е този който се отнася към чиста реч на най-обикновените привички на хората, какъвто често виждаме в Евангелието и Светото Писание. Средният стил (умереният) съдържа елементи от другите два., но все пак не се конструира с прекалено изящество и украса на думите. Пример за умерен стил са Посланията на Павел и Елегиите на Овидий. Високият стил съчетава в най-висша степен изящни и украсени слова, както в „Моралиите” на Григорий и при Лукан.



[1]или „писане”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: