Да ни радва капчукът отново

Есента е в сърцата ни шарени,

есента е в ръце монохромни,

цветен сън за отминали пролети,

сред прегръдки на идващи зими.

А когато закапе капчука,

искам нейде отвънка на двора

да ни носи по склона шейната

и да радва сърцата отново.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: