Думи срещат думите – ръцете ги докосват

Какво повече и къде по-далеч
от където заминахме, върнахме се.
По-бедни, богати, нецялостни.
Каквото има, има да изтече.
Ще повярваш ли?
На бисери от лъчи светлина в сенките,
На най-преходното от преходните?
Така ли е в човека?
Реки ли сме?
Риби ли сме?
Извори ли сме?
Посоки ли имаме?
Сърце ли имаме?
Храна ли нямаме.
Тяло.
Душа ли?
Извори.Начала.
Край.
Дишам с камъните си
толкова много кислород,
а е така малко пространството.
Няма те.
Там някъде, там някъде горе.
Аз и ти се обичаме.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: