„Думи срещат думите – ръцете ги докосват“

Какво повече и къде по-далеч

от където заминахме, върнахме се.

По-бедни, богати, нецялостни.

Каквото има, има да изтече.

Ще повярваш ли?

На бисери от лъчи светлина в сенките,

На най-преходното от преходните?

Така ли е в човека?

Реки ли сме?

Риби ли сме?

Извори ли сме?

Посоки ли имаме?

Сърце ли имаме?

Храна ли нямаме.

Тяло.

Душа ли?

Извори.Начала.

Край.

Дишам с камъните си

толкова много кислород,

а е така малко пространството.

Няма те.

Там някъде, там някъде горе.

Аз и ти се обичаме.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: