Кант и безсънието

Кант и безсънието или Cashback // 

 

За да съществува времето за него, трябва да я има Нея (Ding-an-sich). Тя се разкрива като фотонен поток откъм действителността, проектира се като явление и отмерва времето-наглед. Главният герой пребивава във времева динамика. Неговият наглед притежава действителна референция и бива о-предел-ян чрез Нея. Динамиката на действителното задава кода, последователността и ритмиката на времето-наглед като референтен предел.

Фотонният поток бива прекъснат, когато Главният герой е изоставен от приятелката си. Нейният образ-проекция продължава да пребивава в съзнанието му без обаче да е определен от динамиката на действителността. Изгубва се референцията – кодът за интерпретация на последователността. Изгубва се пределът – маркерът за ритъма на времето. Времето спира.

Като сетивна форма на възприятието времето, разбира се, не може да изчезне, но липсата на референция (граница, предел, действителност) има за следствие фиксирането на един момент. Времето започва да тече като без-пределно фокусиране върху един наглед. Времето става без-край-но. Няма край. Нагледът става втренчване.

Главният герой изгубва способността си да спи.

(всъщност тук по-скоро Главният герой заспива. Заспива и Кант. И ние заспиваме с Кант🙂

Действителността изчезва. Трите модуса на ‘времето-наглед’ (минало, настояще и бъдеще) перформират в спомен, сън и мечта. Без-пределно втренчване в иконичния образ и затваряне в ‘черната кутия’. Сън, спомен и мечта реферират помежду си в семиотичен триъгълник (няма друг реален референт; това е саморефлексия на проектирания, изгубил реалната си динамика, образ-икона). Рационалността играе (ludus) със себе си на реалност. Втренчването в спрялото (всъщност разгръщащо се до безпредел) време притежава екстезивно количество, интензивно качество, случайна темпорална последователност и постоянство (представени във филма като тела на красиви голи жени – забележка! По-красиви от Нея, но по-нежелани). Границите на разума се осъществяват като трансцендентална игра на безграничности.

Времето тече в ритмиката на о-предел-янето и изтича в без-предел със загуба на референцията.

Кант безсънно броди в трансценденталния схематизъм.

Бен безсънно рисува трансцендентални тела.

Красиви или не – няма го кодът. Липсва референтът. Нея я няма.

Главният герой заспива (по-скоро се събужда), когато допуска в съзнанието си Шанън.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: