„Океан-море“

 

Приятелите, любовта и залези?
– каквото е останало от него.
С такава сила, Язовире, задушава
единствено
просторът най-голям.
Превърнахме се в стихове
– от невъзможност да сме хора повече.
От стиховете в птици
във риба няма.
Оттам се блъскахме
в стъклата си
до ослепяване,
за да не виждаме
с очите и сърцето си
– но – как?
– една
ужасно скъпа,
безкрайна като вечност
така набързо отминаваща мечта.
изтича през ръцете ни –
вплетени с такава сила
един във друг
че да не можем повече да се прегръщаме.

%d bloggers like this: