“ По флорентини“

Погалване непробиваващо по флорентини,

вместо език изпява славейче

любопитно.

Под диамантената луна в скритото

свeтят очите й – муцунки лисичи.

Драскам те на най-голото

там е най-гладкото

и най-много подвежда.

топла си – твърде остро

нежна си и ми нараняваш мислите.

Ръцете ти предат памук – оплитат.

Точат глина – мокра,

изправят стомана – твърда,

ангел преградéн демоните си пуснала

поезия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: