Селско момиче

Утро спирка прораснала,
със треви спряла изгубена,

прегърната в зеленина където,
очите ми си почиват – да те гледам,
искам такава да те виждам.
любов във река бистра чистеща,
по трева както не е стъпвано,
на сърцето ми дето нежно шептиш:

мирише ми се чистото
спи ми се на вятъра
гали ми се слънцето
люби ми се в реката

искам такава да те запомня
мое бистро селско момиче.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: