Слънце

Тази сутрин съм поддаден,
не на умората на тялото, а някак
– на волята и тази на ума.
Някак ми се рее, погледът,
и се дори усмихва,
пред всичкото,
пред ето тази там отвъд прозореца ми
птица стъпила на клона пред гнездото си,
която нещо с човката човърка…
Отсъства жажда по задоволяване на жаждата,
а има просто жажда като средство за живеене,
– за зримост пред движението и пред формата.
Отсъства мисъл като лакомо поглъщане, на съдържания,
А има,
просто мислене като отворен пред света прозорец.
Присъствам пред света и той пред мен.
Дали такова е било когато
детето гледа в тротоарите забързани мравуняци,
дали когато на перваза каца бяла пеперуда,
дали когато на небето, звездите мигат и едреят,
дали когато житата шумят и по прашният път
и напред
има толкова много бъдеще
и толкова много свят
с ръката, която те закриля,
че бъдещето и света престават да са граници.
Дали както когато отрязваш резенче ябълка.
Дали както когато мамините ръце си играят с косата ти
в лъча слънце на топлият следобеден ден.

Мама, Тате и аз

Мама, Тате и аз – (рисунка от 1-ви чни 2014)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: