Форма при форма

Форма прилепва формата,
като точна повърхнина
ритъм на бутала – парни локомотиви,
които постепенно задвижват тежестта на свръхтонове. 
Равномерно и неспираемо движението ни изтръгва звук.
Горещ механизъм пара изкрещяваме – пътуване през полето ти. 
Докосвам те като една, две капки дъжд и работниците 
с рози и лавандули ни гледат
с усмивка, косим миризмата на мокро сено
на скрита в планински дъжд къща, на топлина на утро, 
чиито капки текат и се разливат:
по пръстите ти,
по устните ти,
по лицето ти,
топлят те по корема,
по покривите,
по мокрите птици, които пеят
за асмите и цветята.

rain-kiss

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: