вагантско творчество

Из някакво случайно попаднало вагантско творчество

Нямаш нищо. Нито земя, ни кон, нито пари, ни дом, нито дрехи.

Годината преминава за теб без реколта. Ти си враг. Ти си дявол.

Ти си мързеливец и лентяй. Нека да те измъчва суровият студен вятър.

Без наслади ще изтече твоята младост.

Спиш с непокрита глава, без подслон, земята ти е легло и постоянно къркори пустият ти стомах.

Аз ще отмина с мълчание твоите тайни грехове – душевните и телесните.

Няма да те приюти нито градът, нито селото, нито дори старата хралупа на бука.

Нито морският бряг, нито просторът на морето.

Като скитник ти ще бродиш по света. Петнист, като леопард, като магарешки трън безполезен..

Без кормило ще се разпръскват навсякъде злите ти песни.

Замлъкни уста и престани да се кичиш с недостойни ласкателства

Замълчи с мир! Нека не вреди никому твоята муза!

…..

РЕШИХ ДА ДОБАВЯ ТОВА (последващо) „ИНТЕРВЮ”, КОЕТО ЮЛИЯ РОНЕ НЯКОГА ПРЕДИЗВИКА, НЕ ОТ ЛАСКАТЕЛСТВО, ЗАЩОТО И БЕЗ ДРУГО ВСИЧКО Е ИРОНИЧНО, А КАТО ЖЕЛАНИЕ ЗА ОБГОВАРЯНЕ НА ВАГАНТИТЕ, ЗА КОИТО, ВЪПРЕКИ ЖЕЛАНИЕТО, НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ПИША СЕГА

  • ЗдравейJ) Някога много отдавна ти ми разказа за Carmina Burana – един странен ръкопис със стихотворения на латински, писани от пътуващи студенти. От тогава ме измъчва един въпрос: откъде идват тези студенти и накъде пътуват?

Да. Всъщност твоят въпрос има непосредствен отговор: Те идват отвсякъде и пътуват за навсякъде, но също е вярно, че не идват от никъде и на никъде не отиват. Обратно на средновековното светоусещане, че всяко нещо има строго определено място, тези студенти, а те са значително количество през 11-12-ти век, избират като начин на живот странстванията – от един образователен център към друг, от една школа към друг – а през зимата, когато преподаването спира, се разпръсват навсякъде където могат да намерят прехрана до следващият сезон. Наричат ги ‘ваганти’ или ‘голиарди’ и има множество хипотези за произхода на тези имена, като те почти винаги тези имат лоша конотация. Името ‘Ваганти’ произхожда от vagо (скитам се, бродя) и с него биват наричани всякакъв тип аутсайдери – т.е. не-у-местн-ите за средновековното общество хора: скитници, търговци, странстващи артисти, певци и циркаджии. Тъкмо липсата на строго определно място, което нормира и създава идентичност и разпознаваемост на тези хора ги маргинализира и ги прави подозрителни по отношение на техните ценности и морал. Както разказва един цистерциански монах: „те учат седемте изкуства в Париж и Орлеан, право в Болоня, медицина в Салерно, магия в Толедо, но добри нрави никъде”. Името ‘голиарди’ има и една още по-интересна история. Според една етимология ‘Голиард’ произлиза от ‘Голият’ противника на Давид и в този смисъл син на Дявола. Или както казва Августин ‘Голиард’ обозначава гордостта на Дявола. ‘Голиярдите биват разпознавани като ‘демончета’, бродяги с разюздани нрави, които развращават обществото с песните и стиховете си – песни за вино и жени, сатири, които усмиват църковните и светските порядки, но тези песни и стихове са изпълнени изключително майсторски в ритмични и метрични стъпки по всички правила на граматиката. И в тях се съдържа много фино поднесена университетска култура.

Друга етимология отпраща към съществителното ‘гула’ (което означава ‘гърло’, ‘глътка’ или ‘лакомия’ – имайки предвид ненаситния глад на студентското съсловие).

Така или иначе основната причина за подозрението и неодобрението, с което се отнасят към тях в средновековното общество, е тъкмо невъзможността те да бъдат вписани в някаква определена норма. Следвайки пътя на знанието, вагантите напускат своите родни места, професии, класова определеност и се превръщат в скитници и чужденци навсякъде. Техният дом е пътят. Самият път е тяхното естествено място. Всъщност за това може да се посочи една определена причина и аз мисля, че в съвременното общество ситуацията не е много по-различна. Причината е че самото занимание с наука е по същество търсене – т.е. ‘излизане на пътя’. Този, който се стреми към знанието, няма строго определено място и заедно с това негов дом е целият свят. Ние не трябва да си представяме това ‘световно гражданство’ като удобна позиция. Както казва още Платон стермежът към знание се изразява по-скоро в липсата. В случая с вагантите тази липса има и чисто материален характер, защото отказът от семейството води и до необходимост от самоиздръжка.

Между телесните нужди и стремежа към знание, чужденци навсякъде и гости на целия свят, самият живот на вагантите е белязан от необходимостта на пътя. Тази Необходимост си има име и то не е ‘Божественото предопределение’ (Providentia), което подрежда и оразмерява света, а е ‘Фортуна’ – случайната, но неизменна съдба. Така и започва ‘Кармина Бурана’ – ‘О фортуна като лунен сърп ти вечно се променяш’.

  • В едно от стихотворенията студентът сравнява себе си с кораб без капитан, с птица, носена от бурите. Това ли е същността на студента? Не рискуват ли така много студенти да потънат на дъното? Кой беше твоя капитан, когато беше студент?

Много студенти потъват на дъното. 😉   …….

………………….

  • Ти си докторант – нещо като двоен агент – едновременно обучаващ се и преподавател. Кое е по-забавно: да разваляме играта на възрастните или да създадаваме свои, собствени нови правила?

Ще отговоря на този въпрос кратко и с перифраза на една реплика на Хайдегер: в играта на наукотърсене, която играем, самото играене създава правилата. Никой не притежава цялото знание, но и никой не е лишен от него, освен тези, които се самоизключват от играта. Самата игра впрочем е изключително забавна, защото в нея не може да има победители.

  • Много от стихотворенията в Кармина Бурана осмиват Църквата, властта, утвърденото знание. Студентите днес са не по-малко критични, но не загубхме ли чувстото си за хумор по пътя?

Смехът е екзистенциално чувство, което е израз на лекота – на свобода на духа или ако искате, на ‘свободни изкуства’. Започнали сме да разбираме изкуствата като технологии. От потребности за душата в потребности за тялото. Тялото не се смее, то страда от напрежението при смеха. Социалната критика не трябва да прилича на това – на телесните страдания на сакат човек, а да е израз на свободата и на лекотата на мисленето.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: