Неточно стих


Есен,
винаги съм я обичал,
заради падащите с вятъра листа,
които се завъртат зад гърба ми
и танцуват
с усмивката на някого
червени или жълти както никога
мокри от дъжд
ситен и леко студен
падат в локвите
а дъждът ромоли по тях.
тук тук – там там
като в посока и като очакване.

Да стъпвам в локвите от дъжд и от листа
ми носеше надежда винаги.
Тогава винаги,
аз можеше да ти напиша влюбено
есента ти отива цялата.
Нежна, бледа и ярка,
красива и мигновенна,
и вечна в своето сега.

есенни листа
есенни червени листа
Advertisements
Неточно стих

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s