на оная

2013/11/05 § 2 коментара


Будиш се
с ударите на камбаната
на старата църква,
изгубена в бръшляните;
с тракането на велосипедите 
по калдаръма 
на малка улица;
с мекия аромат
на прясно изпечен хляб. 
През верандата 
слънцето прониква и гали 
вечно зелените ти гардении
с топлоесенните си лъчи –
жълто утро, топъл свят на унеси, тих вятър
в завесите, 
нежно докосват 
връхчетата ти
и ти се будиш, ставаш, стъпваш боса, бавно вървиш, сънено
сърцето ти е спокойно, пълно с бъдеще, с безкрайно много
пространство 
за нещо 
страшно ново, 
непознато, неясно, напълно твое, отдавна известно
на свобода – с нетърпение
усмихваш се – в огледалото
галиш любимият ти – дебел котарак
който мърка и e толкова
мек и гладен…
събуден от виковете на млекаря зад ъгъла
и от звънчетата.
Чаша чай с аромат на бадеми и бисквитка с парченца шоколад
Рисуваш очите си срещу очите на Марлене.
Обличаш 
тънка рокличка, без бельо 
и излизаш 
за да наградиш с усмивката си.
погледите на момчетата от работилницата
чиито здрави ръце,
черни от машинно масло
поправят двигатели.
Близо до тях
отвъд дървения мост
надолу по каменните стъпала
морето се разлива за теб дълго по своите плажове.
Будиш се.
С алармата си за работа,
с дъх на алкохол от вчера вечерта,
прибираш
чиниите със салата, мазните салфетки и пластмасовите чаши,
влизаш в тоалетната, сваляш си гащите, пишеш смс
миеш си зъбите
той спи – завиваш го 
да не изстине
защото
макар, че мирише на манджа 
и говори глупаво,
и не е нито писател, нито артист,
и даже
е малко грозен
той си е твой и напълно за теб.

§ 2 Responses to на оная

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading на оная at Ut ver dat florem ~ личен блог на Георги Петков.

meta

%d bloggers like this: