Приказка за чайките


***

аз държа очите ти,
ти държиш моите очи.
аз затискам устата ти
ти затискаш моята уста…
резонанс
на изтриване, на създаване
на лицето, на името
туптят…
ще се събудим ли късно?
две счупени клонки дърво
оцветени в червено, бяло – просто думи
рисуваме с пръсти – просто докосване…
мълчим
плу плуваме
като рибите в коритатата на бистри реки,
като мрени по облите, голите камъни.
всве светещи насекоми,
плясък
във водата, ромоленето на пътя.
А ние!
Почти се прегръщаме, допрели телата си
лутаме се – нанагоре
отнасят ни – наназад
прескачаме водопади задминалото
дишаме експлозии 
вКислород
които ни гъделичкат
 – бързаме ли?
 – или пътуваме наникъде ?
пада есен , пада зима, замръзваме
топлим се – стопляме се
спим тихо
много тихо сънуваме
зеленоживо напролет
с птиците
бързеиЛета!
с теб,
по водата ,
по повърхността,
летим!

Clifford-Harper-illustrat-011
Clifford Harper illustration
Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s