А иначе за розите. (Туристически гайд–приказка). Част 1. Върху особеностите на розобера.

2014/01/29 § Вашият коментар


Бях обещал на Мария Македонска някога да напиша приказка, но никога не съм можел да пиша приказки, защото не съм бил наясно с фантастичните герои – с техните свръх сили, които следват и нарастват от народното поверие и с него прескачат реката, срещат ламята, вълшебно, прекосяват деветте планини, занасят златните си ябълки на принцесата, а тя става истински щастлива и пуска, пуска си дългосресано косата през кулата, за да се изкачи смело принцът по нея, да я отвлече в царството си и да заживеят щастливо. В моята приказка героят не е фантастичен. Той няма силата на народното поверие, с което да прескочи реката, а стои на нейния бряг, в полите на планината, заспал под една дребна ябълка „Петровка“ (ябълките ‚петровки‘ са толкова дребни, че народът не ги нарича ябълки, а „дребници“). Неговата принцеса, която никак не обичаше дребници, отдавна си беше заминала и беше оставила на покъщнината две летни фусти, които героят известно време къта прибрани, да не би принцесата да се върне да си потърси фустите, но като тя не си ги потърси, той уши от тях едно плашило и го сложи на оградата си, понеже хората по нашите земи или строят къщи или строят плашила.

Плашилото, ушито от фустите на принцесата, е истинското действащо лице на тази приказка и в нейния край то ще бъде показвано на японците от екскурзоводката, която дълго ще им обяснява, че плашилата по нашите земи не са направени, за да гонят зли духове, нито за да се празнува с тях по площадите, а най-често са направени, за да се запазят оставените фусти от принцесата и за да бъдат изложени на показ пред врабците и косовете, които като дойдат да си кажат: брей!
До реката, под дребницата, под полите на планинатата, в мирската светлина на един вечен летен ден, героят чете Радичковия „Таралеж“ с надежда, защото таралежите ядат змиите.
Става топло в студеното. Вали сняг. Тихо, като в подоранжевата светлина на училищна лампа на прибиране, като в чернобяла фотография, както някога. Героят напъжда котката, врабците се разлетяват, кротко кучето се свива в мекия фотьойл. Той пише през смарттелефона си във фейсбук:

11:21 Georgi Petkov, Kazanlak

Непозната приятелко, розите са замръзнали.
Не искам да вярвам,че от тях остават само имена. Напротив. Те са по-живо от живото въпреки и във зимата. Но за брането – хм…
Трябва да знаете, че се става по тъмно в три и те се берат в нощта, в зората, в росата…
Защото към седем идват пчелите, на които вие сте оскубали розите разцъфнали. И те чакат. Да цъфнат следващите. Кацат напразно и чакат…
Впрочем ухае. И ако помиришете издраните си кърваво ръце – те много дълго след това миришат

11:38 Georgi Petkov

Романтично е за чуждите, за местните не е. Те се качват сутрин на своето колело „балканче“ и тръгват в мократа майска нощ да берат. Макар да не са карали от тридесет години това колело. Носени от волята. И от силата. Да изпратят 200лв на сина им, който пише трактат по философия.
Такова нещо е розобера.

Голяма косматка

Малката Косматка – фотография Александър Иванов

По пътя се минава покрай Голямата и Малката косматка, които са две обрасли със зелена трева могили сред виолетови лавандулови полета, преди розовото с розите, които приличат на венерените хълмове на жени – едната по-голяма и сладострастна, а другата по-малка и срамежлива. Но и под двете има злато. И по един спящ тракийски вожд. С коня си. И жена си. Казвам спящ, защото се надявам смърта да е сън, а не животът – в столетията преди фейсбук хората са го вярвали.
Та, ако попаднете в Казанлък, вземете едно колело „балканче“,
минете покрай косматките (те сега са осветени и надписани с табели за японски туристи) и внимавайте с пчелите. Ако са останали пчели. Но където има роза и пчела има.

Прочетено – 15:08
Изберете лепенка или гримаса

А сега екскурзоводката показва плашилото от кърпени фусти на японците.

>>> част 2

***

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading А иначе за розите. (Туристически гайд–приказка). Част 1. Върху особеностите на розобера. at Ut ver dat florem ~ личен блог на Георги Петков.

meta

%d bloggers like this: