всичко


Бяха топли късно-есенни дни. Винаги са били. Толкова топли, че да те заболи главата, да те боли и да не спира от чувството, че онова вечно лято, заминало си, никога не заминавало, прегърнало щастието в мирската светлина на един вечен летен ден, в слънчевия лъч от детството върху леглото ти следобед, се връща, връща се, стои и остава. И сърцето ти, като цвете се разтваря, откопчва се от ноктите, топи се, тупти леко. Топла прегръдка мамина, бащино рамо, сърце със сърце, усмивка в устните ти да потече. И тогава дишай, дишай с лекота, зарадвай се, със сълзи закапали се зарадвай! Тичай по безкрайното зелено поле. Бели, бели цветове наронват пролетните вишни, малки сини огънчета лумнали поляните, а в душата ти, душата леко се ромоли и потича, бистър пролетен поток, мирис на треви, цял красив живот, единственото всичко.

Advertisements

Автор: volant

Георги Петков (Казанлък, 1979) е доктор по философия и реторика и хоноруван преподавател към специалност „Философия” и специалност „Културология“ на СУ „Св. Климент Охридски”. Специалист по реторика, спийчмейкинг, презентационни умения и приложна аргументация. Интересите му са в областите: изработване на аргументативни стратегии и реализирането им като подготовка на текстове за речи и модели за участие в дискусии; електронно обучение, презентационни умения и графичен дизайн. Изследователски полета: Аристотеловата реторическа и диалектическа традиция; История на реториката; Средновековна философия (схоластика); Съвременни теории за преговорите; Теории за Аргументацията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s