Г. Петков – Илюстрациите на реториката като илюстрации за реториката

2015/12/14 § Вашият коментар


Статията се препечатва от брой 20/2015г. на „Реторика и комуникации“

***


реторикаП
редставеният по-долу текст, именуван със заглавие Илюстрациите на реториката като илюстрации за реториката“  представлява малък експеримент, извършен специално за целите на конференцията по „Реторика“, (17 и 18 октомври 2015 г.,), който следва да установи, в определени рамки, каква е съвременната социална представа за реториката, на база на ‘образ’ и ‘визуална репрезентация’. Допуска се, че обект със социална значимост разполага с визуална репрезентация, която е негов иконичен знак.

1. Първо за рамката на изследване. Поради краткостта на формата ‚доклад‘ е наложена и краткост на изследването, което не е част от по-голям проект, а е ad hoc. То се извършва само върху изображения, в това число снимки, графични колекции, таблици и лога, картини, илюстрации и карикатури, наричани общо ‚изображения‘, които се взаимоконкурират за позиция и биват анализирани в ‚гугъл имиджес‘. Избранa е google – като най-популярна търсачка; в референтната за изображения директория ‚google images‘, а не ‘google web’, която е основана на текст. В търсенето е използвана само ключовата дума „реторика“ разгледана на 6-те най-разпространени европейски езика: английски, немски, френски, руски, испански и латински. За мяра в сравнението са взети предвид първите 30 позиции. За по-голяма коректност към реалната рецепция, „реторика“ бива изследвана на всеки отделен език в съответния за страната браузър: примерно google.ru, google.de,  etcetera.

2. Възражения към рамката и обосновка. Най-сериозното възражение е доколко тези първи 30 позиции-образи са репрезентативни за реториката, понеже позиционирането зависи от оптимизацията на сайтовете, в които те са сложени със съответната променлива за всеки език и всяка страна?

Отговарям, че когато се изследва социалната представа в макрорамка, на база на език, а не представата на дадена частна общност, било то и научна, google-резултатите са изключително репрезентативни, тъй като търсачката работи с многоаспектна формула за позициониране, основана на утвърденост на сайта, посещаемост, споделеност, оптимизация, липса на спам, висок рейтинг, взаимна връзка към институции и към други сайтове с висок рейтинг и т.н. Позиционирането на смисълът-образ ‚реторика‘ в гугъл е по-представително за социалната представа отколкото мнението на частна група учени.

Избраните езици отразяват най-пълно европоцентричния контекст, в това число САЩ, Канада, Австралия, както и испаноговорящите страни от Южна Америка и те са най-подходящи за репрезентация на понятието. Руският е европейски език, най-разпространен от славянските, за това е взет предвид. Латинският е взет, доколкото е многовековният носител на реториката и фактически е отразен в интернет, където е снето историческото като социална представа. Гръцкият не е вземан предвид, тъй като го говори само една махала на Европа и от Късната античност знаем, че не се чете.

Това са предварителните основания за изследването и хипотезата му е, че ако реториката има социална значимост, то тя разполага с визуална репрезентация и иконичен образ, и дори и да има някакви променливи, това сравнително изследване ще успее да установи основното.

3. И изглежда, че не.

Наистина сравнението от първа линия дава твърде противоречива представа.

Ако разгледаме англоговорящата търсачка най-напред, то откриваме че схематизмът преобладава над илюстративността. 10 илюстративни и 20 схематични изображения. От илюстративните: 3 са античен форум, 3 политическа реторика. 4 карикатури – Празната реторика – Празнословието в политическа карикатура; или образът на Лудия шапкар от Алиса (това изображение се повтаря при всички възможни търсения), също така се откроява Политическата реторика като насилие, това както ще видим по-долу е типично за англоезичните изображения.

От схематичните, 7 са бриколажи+лога за презентационен стъф, а основната част са триъгълници.

Водеща в англоезичната репрезентация е представата, че реториката е нещо, което се занимава с триъгълници. За да се изясни това съм добавил подчинено търсене по фразата „реторически триъгълник“. Резултатите показват че реториката се занимава с 2 типа триъгълници: 1. Логос-етос-патос, наричан аристотелов и 2. Оратор-аудитория-съобщение (с леки метаморфози на именуването), който изразява комуникативна ситуация. Те са равнопоставени.

 реториката

Преминаваме към немскоезичната търсачка. Тук изображенията са равни по брой на схемите, но сред схемите има само един триъгълник. Половината от схемите представляват бриколажи+лога за презентационен стъф. Другата половина много подробни таблици за обяснение без симптоматична повтаряемост. Има както представяне на родовете на класическата реторика, така и схема на реторичните фигури, така и реториката като медийна теория.

От изображенията има само 1 античен форум, само една политическа реторика, за сметка на това тотално преобладава иконата ‚човек от трибуна‘ и ‚човек от трибуна с микрофон‘ или само ‚микрофон‘. Реториката тук е трибуна и микрофон. Жанрът карикатура се запазва с 4 такива изображения, но те не са политическа сатира, а отново изразяват комичния образ на човека от трибуната.

 реториката

Френскоезичната търсачка. Тук изображенията преобладават значително над схемите. Сред схемите триъгълници няма. Те представляват подробни таблици, където е отразена между другото и теорията логос-етос-патос. Няма повтаряемост между схемите.

От изображенията: 5 са с привкус на античен форум, 5 бриколажи+лога за презентационен стъф. 8 са книги и репрезентации на книги. 4 корици на книги ‘Реторика на Аристотел’ + 2 музика и реторика + 2 стр от книга ‘езикът на жестовете’ на латински. Най-много са карикатурите. Също толкова са и карикатурите – разделени на сатира към действащия президент и към актуално омразните араби. Стари книги по реторика и новинарска политическа каркатура. Това е типично за французите.

 реториката

Рускоезична търсачка. Тук преобладават основно изображенията. 28 от 30. От двете схеми, една е логос-етос-патос триъгълник. От изображенията 7 са лога за презентационен стъф. 10 – човек от трибуна. 8 човека с микрофон. 6 антично-римски. 1 просвещенска. Рускоезичната търсачка е близка до немскоезичната с по-малко количество на схематизма. Реториката е трибуна и микрофон с реминисценция за класическите си корени.

 реториката

Испаноезична търсачка. Тук, както и при рускоезичната, образът тотално доминира. Само две са схемите и те не са сводими нито една към друга нито към разглежданите досега.

 реториката

От изображенията 6 са препратки към античния форум, 2 са корици на книги, 2 презентационнен стъф, 10 са карикатури. Прави впечатление че сатирата в карикатурите не е политическа, а е към самата реторика – като празнословие и като злодумие, по точно гнусо-думие (това са и двата вида визуална критика, както ще бъде показано). Така видяна реториката е носталгия по красотата на античния форум и отвращение от съвремения оратор.

***

Преди да продължа с латинския, нека сумирам:

Реториката е триъгълници, стари книги по реторика, новинарска политическа карикатура, носталгия по античния форум, отвращение от съвременния оратор; и най-вече е: трибуна, микрофон и бриколажи+лога за презентационен стъф. Усещането за нея е различно в различните нации, а най-общата икона за реторика – индуктивно изведеният първичен иконизъм – е тази на ‚човече с микрофон и катедра‘.

Освен да може да се изведе образ по смисъл, в гугъл имиджес може да се въведе образ и да се изведе смисъл. Би следвало следователно, така добитата представа за ‚реторика‘ като ‘човече с микрофон и катедра’ да се запази на входа и на изхода. Т.е. като се въведе човечето да се покаже думата реторика – и обратно. Но ето, че не. Човечето отключва всякакви дейности свързани с ПРЕЗЕНТИРАНЕ, а се губи значението ‚реторика‘. А в жанра ‚презентиране‘ реториката има огромна и разнообразна конкуренция от специалисти.

Следва първият важен извод на доклада, който е въпрос. Но въпросите, както казва Хайдегер, са пътища към отговор. Въпросът е: трябва ли да знае реторът как сам да си пусне микрофона, да си направи презентацията, да я представи добре или е достатъчно да изпитва носталгия по стари книги, да бъде политическа и авто-карикатура, демагог, креслю и да има празен или отвратителен език, което да се дефинира и изследва като реторика per speciem?!

***

Преминавам през историкофилософската тема, към илюстрациите и заключението.

***

Всички тези брикулажни сравнения биха били голи и напразни, ако нямаше нещо устойчиво, стабилен термин, на който да са в орбита. Такъв обаче има.

Когато се изпише в търсачката ‘rhetorica’ на латински, резултатите разкриват един преобладаващ образ, устойчив и репрезентативен повече от хилядолетие. Това е изобразяването на реторика като царствена жена, която държи в едната си ръка словото, а в другата победата и мира. Реторика е жена т.е. муза, служителка на филология, както са Граматика и Диалектика. Тя е притежава корона, модна шапка или светско облекло, защото се занимава със светски, а не с религиозни дела и по-специално се занимава с държавни дела, чиято висша цел е победата и мира – ето защо бива изобразявана в ръка с меч и лавър – победа и мир. Те биват постепенно заменяни със скиптър кадуцей – който е символ на примирието и мира. Реторика притежава също така таблет и стилус или свитък като символ на словото. (Текстът над главата й в манускриптите гласи: Благодарение на мен, гордият оратор, вашите изказвания ще могат да имат сила.)  За да обобщим: реторика е Словото, което носи мир. Тази представа доминира през Средновековието и Ренесанса и се изобразява едноформно до към 17 век, когато реториката губи значението си в Нововремския идеал за знание и наука. Короната, блясъкът, престава да се изобразява и реториката спира да съществува де факто за винаги.

rhetorica

23AN00030237_001_l

rhetorica (1)

4154763488_1bfdc4048f_z

rhetorica_devos_closeup

Двадесетият век сякаш е на път да възстанови това значение, като по линия на контра-просвещенския патос на постмодернизма се появяват реабилитиращи глоси. В рамките на структурализма, семиотиката и херменевтиката при Пърс, Бард, Дерида, Еко и т.н. реториката сякаш се преражда и открива себе си като триъгълник, който представлява по-скоро протеза или орнамент към това или друго философско учение и се формализира до система на преподаване. Също така двадесетият век, потопен във войни сякаш ще изнамери наново значението на реториката в пропагандата и агитацията (както се е казвала и катедрата в този университет) и в политическите преговори. Визуализацията на това развитие може да бъде определено като политическа карикатура и отвращение. Разгледаните изображения, изведени от челни позиции при търсачките на rhetoric, rhetoric painting, които съдържат вписано в самото изображение думата ‚реторика‘ показват това. Важно е да се изследват изображения с директно вписано в тях име ‘реторика’ а не да се говори за ‘реторически изображения’ (каквато е масовата практика на анализаторите), защото художникът или карикатуристът, когато рисува, не смята че прави реторика, нито че слугува на реторическата теория – за карикатурата и въздействието е достатъчна собствената му наука. 

retorika

реторика

Илюстрациите на ‘реторика’ с директно вписано в изображението име „rhetoric“ се разделят в следните категории: Реториката е: празнословие, надвикване, лъжа, насилие, тя има криво, грозно, фалшиво лице или маска и най-вече предизвиква канално отвращение.

***

реторика в българия

Къде е прекрасната величествена и благородна средновековна жена, която носи мир – реторика, къде съвременното реторическо прасе?!

Вторият образ е твърде познат нали (особено в академичните среди и в политиката)?! Първият (реториката като царствена муза) e носталгия по книгите.

***

Последно изречение и оптимистична нота. Общо взето това, което може да се селектира и изведе от на пръв поглед пълния безпорядък в гугъл сърч има своето обяснение. Едно по-подробно изследване би показало по-добре детайлите и би подпомогнало вярата. На фона на установеното за мен от изображения, критичното съвремие, въоръжено с плакат и карикатура, би предпочело реторът, ако е нужно да съществува, да бъде преди всичко: Добър мъж, опитен в презентирането. Или жена. Или там каквото.

Благодаря за вниманието!

Майката на реториката

„Майката на реториката – субект/обектната прилика“ – автор Г. Петков

 

публикувано в: retorika-2

Tagged: , , ,

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading Г. Петков – Илюстрациите на реториката като илюстрации за реториката at Ut ver dat florem ~ личен блог на Георги Петков.

meta

%d bloggers like this: