„Целият свят наоколо”

2016/01/04 § Вашият коментар


(домашни тетрадки)

ВЪВЕДЕНИЕ. Тъмна сцена. Глас на жена, глас на мъж. Капчук. Капките при двата диалога са едни и същи. Нищо не влиза два пъти в една в една и съща река. Начало.
*
Тя: – Тази сутрин ти го бях приготвила, целият свят наоколо, сгънат в топлата ми длан. Като от цвете цвят, като крило на птица, като блясъка на ситните вълни. Полумесец, полуден. Цял един живот. Знам, че преди да се събудя ти си бил тук, защото помирисвам сянката ти. Нещо като с нищо несравнимо, нещо като нищо на света.
Той: – Дай ми този нож, дай ми цвете! Сгънат в меката ми длан. Нека я разтворим. Срежи нишката. Ти си вятъра, аз съм пясъка.. Ти си времето, аз съм каменната ти река. Тази сутрин ти го бях приготвил, целият свят наоколо. Нищо несравнимо с нищо. Нищо като всичко на света.

ЧАСТ ПЪРВА. „ТРИ ВРАБЦИ”
Сцена първа

ТРЕТИЯТ (като се усмихва): – Спри да се усмихваш! Изглеждаме глупаво върху тази река. Все едно още имаме жълто по устата си и се страхуваме да полетим от този клон. Все едно още сме деца.
ВТОРИЯТ: – Отдавна не сме летели, ти знаеш. Стоим тук сякаш реката се движи, сякаш всеки момент ще донесе нещо. (Усмихва се) Спри да се усмихваш! Наистина глупаво изглеждаме, няма никого. На кого да се усмихваш? На реката? Зима е. Реката е бих казал студена. Бих казал замръзнала.
ПЪРВИЯТ: – Наистина не тече. Влачи се. Непроменливо и постоянно гъста. Но на пролет тук пеят птиците. Тоест ние.
ТРЕТИЯТ: – Така е, но ние отдавна не сме били птици.

ПЪРВИЯТ: Защото отдавна е зима.
ВТОРИЯТ: А след зимата следват четири сезона.
ТРЕТИЯТ: Но след зимата.

Отлитат.
Някой идва.

Сцена втора.
НЯКОЙ ИДВА
„Нека сега помечтаем в себе си с теб аз мога”

Бяха две деца, момиче и момче, а едното с теменужени очи. Те се движеха нагоре по реката. Краката им вървяха меко по меката трева, преодоляваха паднал клон, шипков храст, а се спираха пред къпините. Очите им следваха бързеите, пеперудените водовъртежи, бавно по повърхността сякаш ловуваха отблясъци.
– Свързвам те с аромата на борове, – каза едното – с трептенето на тревите и листата в раззеленяващата се гора. Светлината се процежда през дърветата като в ресните на очите ти. Ти си слънце. Ти си целият свят наоколо.
– Ти си моето синьо море. – каза другото – Сладка целувка, солена вълна, морски пясък. Блестящите песъчинки по глезените ти са като люспи на птица. Ти си безкраен хоризонт, целият свят наоколо.
– Бяхме хора, а сякаш птици.
– И рибите неми в реката.
*
(Синя сцена. Глас на жена и глас на мъж. Първо звук на река, после звук на море. Гласовете са различни. Нищо не е едно и също. Нищо не влиза еднакво със себе си два пъти в една и съща река, в едно море.)

– Не ме ли помниш?
– Как да не те?
– Роден съм от любовта ти и винаги ще се завръщам в нея.
– Не можеш.
– Как да не те?
– Родена съм от вятъра, от въздуха ти, от водата.
– Без теб светът не можеше да притежава свят.
– Морето да открие най-дълбокото море.
– Небето – повече небе.
– Сърцето в тебe себе си…
– Не можеш.
– Него вече го няма. Целият свят наоколо.
– Не можеш.
– С теб на гърдите си аз мога.
– Не можеш. Нека помълчим. Бяхме хора, а сега сме птици.
– И рибите неми в реката.
– От въздуха ти, от водата…
– От сладката ти песен на ручея, мое солено море. Родени сме от тишината ти и пак ще се завърнем в нея.

Не отлитат.
Никой не идва.

Третият (като се усмихва): – А ти защо?
Вторият: – Заради вятъра, заради въздуха, водата… Чуй как реката ромоли.
Първият: – Мие се.
Вторият: – Пълна с шепоти, отблясъци и капки.
Първият: Като път през гората. Някой е бил тук – гласове. Приличат на хора, на деца.

Третият: – Капчукът капе.
Вторият: – Като песен. Прилича на птици.

Първият: – Като нас. Като мен.
Третият: Ние отдавна не сме бил птица.
Първият: – Но имам отпечатък на птица.
Третият: – В душата?
Първият: – По човката ми.

Вторият (като се усмихва): – А аз защо?
Третият, или Вторият, или Първият:
– Заради блясъка по човката.
– С теб на гърдите си аз сякаш мога. Сякаш, мое синьо море?

***
Сякаш съм блясъка.
Сякаш съм крясъка…
Сякаш съм чисто кристалче от пясъка, ….. лепнещ по твоето тяло.

врабец

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading „Целият свят наоколо” at Ut ver dat florem ~ личен блог на Георги Петков.

meta

%d bloggers like this: