Такива са ми били годините,
понякога теб, понякога юли –
все бъркам човека и времето,
знаеш.
Толкова вечност си отиде без време,
времето си отиде без човек,
човекът си отиде без вечност,
и ето, че пристигнал при себе си,
без да е извървял нито-една-крачка-по-напред,
разположен върху чак-толкова-много-свобода,
която е основанието на волята и стремежът към щастие,
по Аристотел,
той не може,
вечността да върне в човека,
човекът във времето,
времето отново да разпознае…
– понякога теб, понякога юли,
все бъркам сезоните,
знаеш.
сякаш е само един,
сякаш си ти.
на А.
Тетрадки 