Отново

Отново на краката си отново
Ръцете над небето си в джобовете
И кладенец почти един и същият
Тъй радостно студен че сякаш лятото.
Отново на сърцето си отново
Светът е знак за тихо обещание
Очите ти блестят над всички вечери
и утрото отново пак е утрото
А ти си вятър ли си
погледът ми пак изпраща кораби,
топи се в синьото
Отново пак е синьото
Тъй както съживява се душата ми

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: