Отново


Отново на краката си отново
Ръцете над небето си в джобовете
И кладенец почти един и същият
Тъй радостно студен че сякаш лятото.
Отново на сърцето си отново
Светът е знак за тихо обещание
Очите ти блестят над всички вечери
и утрото отново пак е утрото
А ти си вятър ли си
погледът ми пак изпраща кораби,
топи се в синьото
Отново пак е синьото
Тъй както съживява се душата ми

Advertisements

Автор: volant

Георги Петков (Казанлък, 1979) е доктор по философия и реторика и хоноруван преподавател към специалност „Философия” и специалност „Културология“ на СУ „Св. Климент Охридски”. Специалист по реторика, спийчмейкинг, презентационни умения и приложна аргументация. Интересите му са в областите: изработване на аргументативни стратегии и реализирането им като подготовка на текстове за речи и модели за участие в дискусии; електронно обучение, презентационни умения и графичен дизайн. Изследователски полета: Аристотеловата реторическа и диалектическа традиция; История на реториката; Средновековна философия (схоластика); Съвременни теории за преговорите; Теории за Аргументацията.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s