Отново

2016/07/27 § Вашият коментар


Отново на краката си отново
Ръцете над небето си в джобовете
И кладенец почти един и същият
Тъй радостно студен че сякаш лятото.
Отново на сърцето си отново
Светът е знак за тихо обещание
Очите ти блестят над всички вечери
и утрото отново пак е утрото
А ти си вятър ли си
погледът ми пак изпраща кораби,
топи се в синьото
Отново пак е синьото
Тъй както съживява се душата ми

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

What’s this?

You are currently reading Отново at Ut ver dat florem ~ личен блог на Георги Петков.

meta

%d bloggers like this: