Георги Петков: Театрална и кино критика


 

Върху „Черното пиле“ – моноспектакъл на Мариус Куркински 

Върху „Сънят на смешния човек“ на Мариус Куркински

Върху „Юбилей“ – на Мариус Куркински

Върху „Някой посети душата ми“ – на Мариус Куркински

Върху “Меланхолия” от Ларс фон Триер 

Върху филма „Каръци“ – от Ивайло Христов

Върху музикалния спектакъл „На Нея с обич! Емил Димитров“

Измисленият жанр „субективна рецензия“ (към който се числят тези текстове) се основава на едно правило: Спектакълът се анализира не през сценичността и играта на актьора, а през преживяването на публиката. Преживяването е външно за сцената, но то казва още неща за сцената, пиесата и за самата публика. Много често авторите и актьорите се опитват да отгатнат преживяването на публиката преди създаването на пиесата. Много често публиката се опитва да отгатва своите лични преживявания и театърът помага за това.

Писането на «субективна рецензия» за преживяването на публиката също е нещо субективно.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s