Кратка рецензия за „Три билборда извън Ебинг, Мисури”
Върху „Черното пиле“ – моноспектакъл на Мариус Куркински
Върху „Сънят на смешния човек“ на Мариус Куркински
Върху „Юбилей“ – на Мариус Куркински
Върху „Някой посети душата ми“ – на Мариус Куркински
Върху “Меланхолия” от Ларс фон Триер
Върху филма „Каръци“ – от Ивайло Христов
Върху музикалния спектакъл „На Нея с обич! Емил Димитров“
Кратка рецензия за „Контрабасът“ – представление 300
„To reveal art and conceal the artist is art’s aim“
O. Wilde, „The Picture of Dorian Gray (Preface)“
„Honest criticism and sensitive appreciation are directed not upon the poet but upon the poetry“
T. S. Eliot, „Tradition and individual talant“
Измисленият жанр „субективна рецензия“ (към който се числят тези текстове) се основава на едно правило: Спектакълът се анализира не през сценичността и играта на актьора, а през преживяването на публиката. Преживяването е външно за сцената, но то казва още неща за сцената, пиесата и за самата публика. Много често авторите и актьорите се опитват да отгатнат преживяването на публиката преди създаването на пиесата. Много често публиката се опитва да отгатва своите лични преживявания и театърът помага за това.
Писането на «субективна рецензия» за преживяването на публиката също е нещо субективно.
Тетрадки 