Безкрайност от необратими дни
и синьо само по ръцете,
зи/ми
наречени със имена на цвете,
Оставям ти за спомен лято
ще го намериш там, отново там,
пропито в сол,
изгаряло на слънце
сляпо
от дъждовете, ветровете, времето;
преметнато на онзи стол
за онова момиче хубаво.
Изсъхнало и крехко с цвят на
бледо-синьо-нежно-розовото ти небе.
Чукни го с пръст като отидеш, за да се разпилее
несходната със времето му вечност.
През старата ограда с дупки към делфините
Тетрадки 