Думите за ‘Теб’

един свободен превод на фрагмент от Августин – ( Augustinus Hipponensis – In Evangelium Ioannis )

„Нима думите можеха да създадат нещо, ако звучат и прехождат?
Но какво ще са – ако се изричат без да отминават?
Ден след ден говорени напразно те са безполезни за нас – така изглежда.
Прехождат без да бъдат нещо повече освен думи.

Но има в самия човек слово, което остава вътре, докато звукът звучи през устата.
Какво е това слово? – Вижте вашата любов! Тя е велико нещо.

Има слово, което се изрича духовно, – Разбираното от звука, а не самият звук.

Ето слово е, когато казвам ‘Теб’. – Три букви са и една сричка.
Но нима Ти си тези три букви една сричка?
Колкото малки и нищожни са те, а толкова огромно нещо е разбираното във тях  -Теб!
Какво става със сърцето ти, когато кажеш ‘Теб’?
Какво става в моето сърце, когато кажа ‘Теб’?“
/…/
Как познаваш някакво живо съществуващо и с кое в твоето сърце ти го усещаш: безспирно, безкрайно, всемогъщо, присъстващо навсякъде. В настоящето и във всичкото, без нищо да го ограничава?
Когато тези неща биват познати, това е словото за ‘Теб’ в сърцето.
И да, очевидно е, че това е звук, който съдържа три букви, една сричка.
Те прехождат и отминават, звук са, букви са, сричка са.
Преминава това слово, което звучи, но онова слово, което е обозначавало – в душата, на който го е казал; в разбирането, на който го е чул –
то остава, отминават звуците.