На моя мил приятел мистър Айзък Уолтън,
в прослава на риболова, който и двама обичаме.
THO. WEAVER, M.A. 1649. г.
НАДОЛУ по този нежен поток
с бряг лъкатушен;
Пременен и ухаещ
взел най-доброто от гардероба на Флора.
Тук с тънко цвърчене
Въздушният хор изразява умение
първо в мелодии разногласни,
после заедно – в хор,
а очарованата риба се опиянява
от звуците, за които е няма,
презира елементът «вода»
и скача във въздуха,
сякаш перките й
да бяха крила.
Тук наслаждения най-висши и прекрасни
– за тялото, душата и за слава –
са сложени пред нашите прегръдки.
Не носят болест те, ни грях, ни срам.
И рози без бодли израстват там,
а без жила са медните килийки,
но може би в това е тяхната щета,
тe своя трудност имат и цена:
Стърчаща пръчка, рошава коса
и насекомо с кука.
Но тука,
О, дете на Епикур,
напълва жадната душа
и празната тава
такъмът твой!
Щом в бистрия поток попадне ларва
тя бързо бива сграбчена от клен;
в калта за твоя червей,
змиорка се извива и бива
да си много бърз, ако е едра;
Шаранът предпазливо се повежда
– ще бъде уловен, но ако е изморен.
А линът,
на потока лекар, ей го тука,
във тъмната си дупка чака кука.
Застанала зад корена
в засада дебне Щука –
самата тя – и плячка, и ловец.
И всичко туй,
което е било за развлечение
се слага най-подир
за храна или пък за лечение.
В потока бавен коварното перо
лови платика гладна.
А несъмнено в някой пъргав брод
муха подмамва шарена пъстърва.
Когато риболов на тези същества
да практикуваш избереш ти мъдро,
почитай тяхното творение –
ще разбереш каква голяма полза носи то,
защото рибите в това изкуство,
наистина спасяват хора.
Да мамиш, лъжеш и подвеждаш.
Да впричмваш, хващащ и плячкосваш,
е тук невинно.
Покрай потоците кристални можеш,
да пазиш съвест като извор бистра.
И щом от мрачни мисли ти откриеш,
че е обзет умът ти неспокоен,
оставен без приют,
обгърнат целият
във меланхолия солена,
разстроен, натъжен, сериозен, хванат.
Тогава своя лек вземи – метни стръвта,
и всички грижи, неспокойни мисли
ще отлетят с такава скорост надалече,
че сякаш хидрофобия ги е обзела.
За туй спокойствието на вода в гърдите имай,
челото ти ще се изглади.
Далеч със този спорт от грижите и от шума,
при евтината мълчалива радост.
Тъй както Актеон, преследващ и преследван –
Съдбата често прави приказките верни:
– „Соколът болен, уморен, за ден,
не литва веч, но утре е далеч.“
– „При картите и заровете често
кесия и спокойствие се жертват.“
– „Наследството на дъщеря и син
зависят от прищевките на случая.“
– „Вреди и пакости, злини,
от виното се причиняват всеки ден.“
И както вярно казват турците
– „Във всяко зърно грозде дебне дяволът“.
А по натам докато се стопяваш
като изсъхващо дърво
с усукани бръшляни –
Съдбата е така предизвестена
на онзи, който предоставя
наивно своето блаженство
в прегръдки нежни на жена.
Защото в края ласките им жилят.
Но всички радости се връщат
отново при рибаря!
Затуй на онзи бряг да седна искам,
свободен от умората на тогата и меча.
И жалки са копнежите на тези,
които за народи си мечтаят,
да завоюват и да отбраняват.
Защото моят прът ми дава
най-истинското съдържание,
най-сладката невинна радост,
с-такава-рядкост-случил-се-късмет,
от скиптрите,
макар това е
по Божията справедливост!
Тетрадки 
Трябва да влезете, за да коментирате.