анимация, късометражен
Продуцент: Ева Лещарска
Режисьор: Добромир Димитров
Сценарист: Добромир Димитров
Музика: The science
Звук: Мартин Ставрев
Анимация: Весела Йоцева, Спартак Йорданов и Добромир Димитров
***
Без никакво съмнение филмът има за допирателна „Трио Белвил“ на Силвен Шоме и всеки, който е харесал „Триото“, ще изпита удоволствие от „Преди и след“. За мен този филм е една крачка по-напред – в посока на съвремието – както по сюжет, така и по стилистика на анимацията. Следва да се покаже защо:
1. Стилистика
Няколко основни неща правят страхотно впечатление.
Най-напред филмът носи усещането на класическата рисувана анимация. Нарочно подбрани, оставени текстури и щрихи в движението на персонажите, в пространството, комбинацията на филтри, гама и светлина носят специфичната естетика, сходна с „Трио Белвил“, която, също както и там, може да бъде наречена: „поетична; с богат, елегантен и изискан образ, който ни отвежда в напълно ретро и нестандартна вселена.“ За разлика от бавното време на мрачния романс от „Триото“ обаче, тук задачата на режисьора е друга и неговия сюжет се развива в скоростно екшън-съвремие.
Рисуваната класическа стилистика, поетичната гама, се свързва с 3D графика (както в пространството, така и в богатството на анимираните образи) в един скоростен 3D екшън свят, а за изпълнението, с удоволствие може да се каже, че „стилистиката не само контрастира с всичко, което е натъпкано в конформизма на Дисни“ (както беше хвален „Трио Белвил“), но и контрастира с баналните порцеланови 3D графики на съвременната анимационна ширпотреба. Филмът е толкова богат на художествено разработена графика, че окото се затруднява от първо гледане да възприеме цялата детайлност на света на филма (което създава чудесен реализъм).
Два конкретни стилистични елемента трябва специално да се отбележат като особености на „Преди и след“ и те са: а) трансформацията на персонажите и б) ракурсите. Тъй като трансформацията има пряка връзка със сюжета, за това ще кажа по-долу. Относно ракурсите смело мога да кажа, че това е най-богатият филм на ракурси и перспективни решения в представянето на основния персонаж, който съм гледал. Това е една от специфичните черти на този филм. Той спокойно може да служи като учебник по перспектива на тялото за аниматори, а от гледна точка на преживяването, богатството на перспективата (в която е поднесен образа) засилва изключително припознаването на зрителят в главния герой (въпреки характера му) и намалява зрителната дистанция. Това разпознаване има пряка връзка с разбирането на сюжета.
2. Сюжет.
а) Сценарий. Той би могъл да звучи така: Един дребен човек с къси крака има ужасен комплекс от фигурата си, заради който е подтиснат, занемарен и оставил се на пиянство. В момент на завист, тъга и емоционална психоза той – почти криминално и изцяло подсъзнателно – започва да преследва «снажен мъж, богат и със самочувствие», чиято диря го отвежда в… Клиника за пластична хирургия. Клиниката е визуален хибрид, който свързва елементите: зоологическа градина, морга (като метафора за обезчовечаване и смърт) и театър (в който да се покаже пред публиката трансформацията на пациентите). В клиниката уродливостта на комплексите бива трансформирана чрез „лечението“ по разкрасяване в още по-уродлива трансформация. Процесът предизвиква извратен смях над чудовищното: от тълпата към трансформираните заради комплексите си хора. Главният герой получава нови дълги крака. Такива, каквито никой от другите хора няма. С тях той става още по-изолиран. Край.
б) Време – „Преди и след“ е късометражен анимационен филм (12мин). Единственият недостатък в него (от гледна точка на зрителя) е бързо настъпилият край. Сякаш трябва да има още; сякаш филмът не е постигнал развръзка. Това според мен е силна страна на филма и специфика на неговия жанр, който е «социална драма» и се разбира чрез елемента «време». За разлика от бавното време на мрачния романс от „Трио Белвил“, скоростното екшън-време на мрачния романс „Преди и След“ е: от една страна адекватно на ритъма на съвременния живот – и ние виждаме бързи сцени, скорост, смяна на перспективите в градско пространство и ритмична напрегната музика. От друга страна скоростното екшън-време е адекватно на водещото, завладяно от психоза чувство: трансформацията. Филмът не само не е кратък, но изключително подробно и завладяващо разказва и представя трансформацията. За съпоставка мога да посоча прочутата „Flower Scene“ от „The Wall“ на Джералд Скарф, където е разказано едно изживяване. Така в „Преди и след“ сцените на трансформация, освен че напомнят „сцената с розите“, имат същата наративна роля. Пресъздават чувство. Развръзката на филма, скоростта, времето на филма е неговото чувство.
в) „Преди и след“. Убеден съм, че повечето зрители на този филм са останали с усещането за неговата едновременно реалистичност и сюрреалистичност. За мен това е ядката, в която се крие неговата дълбока социална критика.
Едно от класическите определения за сюрреализъм гласи така: Сюрреализъм е, когато обект на съня (или въображението) бъде включен в действителността, така че той самия става действителност и се преживява като такава: като насложена действителност или трансформация (sur-réalisme). В случая дълбоката психическа подтиснатост и комплекс за уродливост на тялото се пренасят и наслагват върху действителността, с което се създава и засилва желание за трансформация. Най-напред желанието за трансформация е отказ от себе си, смърт и връщане на ниво животно – за да се извърши промяната. Това обез-човечава. Промяната от своя страна трансформира нещо ущърбно (тялото) с нещо уродливо (комплекса), създавайки монструм (чудовище). Психическият комплекс за уродливост (който е изолирал човекът от обществото) се превръща във физикална уродливост (с която обществото изолира човека). Това е пътят на социалната драма, изтичан на скорост и на един дъх в „Преди и след“.
Освен социална драма, филмът показва и социална критика, чудесно поднесена чрез визуални метафори. Фалшивият идеал за красота, която може да бъде създадена хирургически, бива разобличена: с мъртвите антични статуи и бляскави отломки, които украсяват клиниката; и техният аналог – зашитите от мъртви парчета тела на пациентите. Образът на подобрителите (лекари и санитари) нямат лице, а само форма, мултипликация и взаимна трансформация.
Всичко това служи за присмех на хората, които така или иначе не биха приели нещо изкуствено създадено за красиво, а само за различно, макар самите те да налагат тези идеали на красота. Филмът свършва с отхвърляне.
„Преди и след“ не е филм, който следва да похвалим, че се е появил на българска сцена (по-скоро жалко, че се е появил на българска сцена), а че е филм, който се е появил изобщо. Той хвърля голямо предизвикателство и пред усещането и възприятието на самата публика, която чувства, отчасти разбира, не харесва, но не може да се справи именно с тези фрустрации на отчуждение и подтиснатост на съвременния свят, обединени в „депресията“.
д-р Георги Петков
Тетрадки 
Трябва да влезете, за да коментирате.