Открит урок по Публична реч

speechmaking

(текстът включва характерните за една реч «начало» и «завършек», за това го предоставям в този му вид, както е бил представен пред своята публика)

Съдържание:

1. Как да започнем началото на една реч

2. Колко дълга трябва да е една реч?

3. Мястото на главната идея и техники за манипулация на аудиторията чрез структурата на речта.

4. Поза, жест, пауза, интонация, поглед.

5. Разликата между твърдение и пример. Как най-бързо да преминаваме от теза в пример и обратно? Как се координират реч и мултимедийна презентация?

5. Техники за справяне със стрес при публична реч

6. От къде да взема аргументи, които се харесват на аудиторията?

7. Как да завърша ефектно края на една реч?

как да започнем началото на една реч?

Много често ще чуете съвета: Започнете с шега.

Шегата е средство за стопяване на ледовете. Хуморът привлича вниманието на аудиторията.

И… вие знаете добра шега.

Само че, може би и те я знаят.

Чели са я някъде, чували са я, същата, само че разказана по друг начин. Или просто не искат да се засмеят.

Не започвайте речта си с шега. Дори понякога това да ви донесе успех.

Ако решите да започнете с шега, по добре използвайте цитат от някой човек, популярен с чувството си за хумор. Примерно Марк Твен 🙂

Остроумните хумористични цитати от известни личности карат случателите ви да се замислят за скритата препратка.

„Жалко е да наблюдаваш човек, който се опитва да обясни собствената си шега.” (Марк Твен).

А ето два начина по които никога не бива да започвате:

***

Ако отидете на конференция ще забележите че 9/10 от говорещите започват така:

Добро утро, Моето име е Петър Петров, Аз съм от България, Аз съм представител на фирма „Модърн технолоджи“. Лидер на световния пазар за битова химия. От десет години. Със стогодишна история. Аз ще прочета доклад на тема „Български иновации в битовата химия“…

Ако хората пред вас имат програмата, а най -често те я имат. То на тях им е ясно кой съм аз, от къде идвам и за какво ще говоря. И вместо вниманието им да бъде грабнато от силното начало на моята реч, те ще започнат да мислят за нещо друго. За плановете си за уикенда, може би.

Мястото на тази информация е в програмата и в презентацията.

друго нещо, което уморява, и понякога дразни, е постоянното повтаряне на ‘Аз’.

Аз, аз, аз.

Аз, аз, аз, аз.

Не започвай със себе си. Независимо колко си компетентен, колко доктората имаш, колко важна личност си. По-добре е да се каже нещо интересно за тях. Не за мен.

Ние искаме да спечелим тяхното внимание. Големите факти ще дойдат после.

ето и друг начин по който често се започва:

***

Аммм, Амммм, Кой ще го пусне това там?

Ааа Т-тази светлина работи ли.

Кашляне. Чувам ли се?

Да започнеш речта си като се обясняваш за дребни технически проблеми, привличайки така вниманието върху себе си. Не е добро начало.

Има три силни начина за едно въведение:

1. ) Първият от тях е: Да започнем с въпрос.

Задаването на въпрос стимулира аудиторията да мисли.

Не е нужно този върпос веднага да насочва към голямата идея. Той може да е провокативен, може да е реторичен и с него ще въведем по късно голямата идея.

) Вторият добър начин за започването на една реч е да стартираме с твърд факт или с шокиращ факт. Това ще привлече вниманието на слушателите, тъй като те самите са засегнати от него.

) Най-добрият начин за започването на една реч обаче е:

Да се започне с история и с контекст.

Лична история, която да се разкаже в контекст, който се преживява от самата аудитория.

Например географски контекст: Да разкажа нещо важно за мен, което се е случило на това място, което е важно за тях.

Или исторически контекст: Да използвам нещо, случило се на тази дата.

Каквото и да се разкаже в важно историята да интересува слушателите и аудиторията, а не мен.

Кажете нещо интересно в началото, което да привлече вниманието, а големите факти ще дойдат после.

Ще ви покажа един пример – това е фрагмент от световното първенство по публична реч, за да видите до каква голяма степен се отдава значение на това начало като става вечемодерно да се говори за ‘Начало на речта с предмет’

Колко дълга трябва да е една реч?

Както добре знаете, един текст трябва да има увод, изложение и заключение. Когато става дума за писане на реч обаче, въведението и завършекът са отделни части. Така че за една реч обособените части са пет: начало, увод, изложение, заключение, край.

Началото е за спечелване на вниманието – за да може слушателите да обърнат внимание, на това, което искате да им кажете: на основната идея. Завършекът, за който ще говорим накрая, е призоваване към действие – за да може слушателите да приемат тезата, сделката или да пристъпят към действие за това, за което ги убеждавате. Това са двата ключови момента от речта.

Когато подготвяте една реч, най-първото, което трябва да знаете е: Колко дълга трябва да е тя? Ако говорите твърде бързо, или ако не ви стигне времето, за да затворите речта, това е почти сигурен провал. Обратно, ако знаем точната продължителност, това помага както за бързото и качествено написване на речта (дори при умора или дефицит на време), и същевременно е средство за манипулация на аудиторията, за което ще кажа след малко.

така, една страница реч трябва да се чете за 3 – 3,5 минути. Това е темпо малко по-бавно отколкото всекидневната реч. Ако говорите с такова темпо, това означава, че една стандартна презентация на конференция, която обикновено е 20 минути, съответства на 5 страници предварително написан текст.

Ето нейната структура:

Реч се пише в следния ред:

Първо планираме завършека. Финалът на речта. Призивът към действие отговаря на това: какво искате вие да постигнете с тази реч? Това е най-важната част и най-често не достига време тъкмо за нея.

След това се пише началото на речта. Началото на речта цели да създаде интерес във вашите слушатели изобщо да започнат да ви слушат.

Чак тогава се насочваме към основната структура: Увод – Изложение – Заключение.

Мястото на главната идея и техники за манипулация на аудиторията чрез структурата на речта.

Тук съществуват определени тактики и трикове, които помагат както за бързото писане, така и за манипулация на слушателите.

Първият трик тук е да знаем, че слушателите помнят най-вече това, което се казва в началото, тоест в увода. При старта на речта вие само настройвате тяхното внимание, а това което тяхната памет най-свежо помни е увода. Ето защо тук има специално програмиране.

Схемата за програмиране е следната:

Когато пишете реч (след като сте написали предварително завършека и началото, както казахме) започвате от изложението. Първо се пише изложението, което по същество представлява информацията, която искате да разкажете. Когато

напишете вашето изложение, ще видите че вътре в него има няколко момента, които за вас са по-специални, по-важни и изразяват най-вече основната идея. Точно тези места – няма нужда те да са повече от три – са ключовите моменти, които ще използваме. Вашите основни точки. Същността на главната идея. След като напишете грубия вариант на изложението, тези три ключови момента, които сте си харесали, се копират от изложението и се поставят в заключението, където се пренаписват като ‘изводи’.

След това изведените ‘изводи’ в заключението се копират и пренаписват като въпроси или твърдения в увода. Независимо дали напишете нещо като въпрос или твърдение в увода, то се счита от вашите слушатели за подвъпросно, защото те все още не са чули вашите аргументи. И така, най-добре се помни уводът и най-много внимание се фокусира върху него. Но това, което сме казали в увода, сме предвидили слушателят да чуе и в изложението и в заключението и то на важните за нас места. Това е манипуилиране на паметта.

Съществуват множество подобни трикове за манипулация чрез структурата на речта, аз ще ви покажа след малко още един – чрез теза и пример…

Но преди това искам да ви демонстрирам една друга много полезна техника:

Изключително важно за добрата реч е ораторът да поддържа зрителен контакт с аудиторията. Ако четете, забили поглед в листа, вашето въздействие върху слушателите ще е много по-малко. Същевременно е трудно да се запомни наизуст цяла една реч. Сега ще ви покажа един трик, с който да можете да четете слабо познат и дори непознат текст и едновременно да гледате достатъчно често към вашите слушатели. Той също зависи от времето за представяне на една реч.

(следва тренинга с речта на Чаплин от „Великият диктатор“ – който тренинг оставям за на живо 😉 )

2 част

Поза, жест, пауза, интонация, поглед.

За един добър оратор е изключително важно правилно да владее езика на тялото. В тази презентация нямам време да се спра подробно на тази доста богата материя, но ще ви покажа две техники, които са най-важни за публичната реч.

Първата от тях касае отново комуникацията с поглед.

Когато човек говори пред голяма аудитория, трябва да знае няколко неща:

Погледът му не бива да пречи на комуникацията – да бъде забит в пода, или

листа, или да се разсейва към тавана или настрани. Важно е да се гледа аудиторията. Когато гледате аудиторията е изключително важно – поради страх или поради неумение – да не избирате фаворити. Не трябва да се избират фаворити. Тоест да изберете някой приятел или просто някой, който ви е симпатичен от първия ред на аудиторията и да говорите само на него. Погледът трябва да обхожда систематично цялата аудитория. Най-добре е да изберете някакъв порядък или фигура, например правоъгълник и

просто системно да движите погледа си по него, така че да покрива всички зони на аудиторията.

Изключително важно е също така значението на жеста. Говори се за три зони на комуникация: а) От ходилата до кръста, б) от кръста до раменете и в) над раменете. Препоръчва се да се използва само зоната от кръста до раменете, тъй като движението на ръцете в другите две зони показва твърде силна лична емоция. Също така движенията на ръцете е добре да бъдат правени описателно в зоната пред гърдите без да изразяват агресивно или настъпателно движение към аудиторията. Така стигаме до познатите ни от телевизията и публичните форуми захвати на ръцете (показвам).

Подобен тип тренирано захващане, позволява от една страна да се правят паузи и акценти, невербално да се подчертава едно твърдение, а най-вече функцията на този захват е: да знаете къде са ви ръцете по време на реч. Защото незнанието и притеснението водят до така наречените мъжки и женски паразитни жестове. (Давам примери).

Сега след като казахме, че са подходящи описателните жестове в зоната пред гърдите, да видим имат ли значение и място другите жестове в речта на един оратор. Истината е, че да и то голямо.

Съществуват три типа реч и всяка от тях има отношение към определен тип жестикулация. Трите типа са: информираща реч – тогава когато просто изброяваме факти. Жестовете са минимални или почти отсъстват. Убеждаваща реч – тогава, когато освен фактите даваме обяснение защо дадено нещо е така, тоест правим доказателство. Тук се правят най-вече описателни жестове. Третият тип е призоваващата към действие реч – тя е най-подходяща за края или завършека на една реч – и точно тук са уместни емоционални жестове, които се правят в така наречените забранени зони.

Сега ако се върнем отново към слайда с техниката за писане на текст ще видите как тя е напълно балансирана с техниката за жестикулиране.

Разликата между твърдение и пример. Как най-бързо да преминаваме от теза в пример и обратно? Как се координират реч и мултимедийна презентация?

По същество изложението на речта представлява изброяване на факти, или информираща реч. Ключовите за нас моменти са местата, където се концентрира доказателството. Няма смисъл в една реч да прекаляваме с твърде много доказателства. По добре е да се концентрираме върху няколко главни ТЕЗИ и да имаме наум, че цялата останала информация ще води към тях и ще ги подчертава.

Тук искам да ви обясня разликата между ‘факт и теза’ и ‘теза и пример’ и да ви покажа една техника за бързо преминаване от едното в другото. Разликата между факт и теза е, че фактът е само информация, а тезата е информация, която е подкрепена с доказателства. Тоест казва се ‘това е така, защото’ или ‘причината за това е еди каква си’: това е теза. Разликата между теза и пример е

пък тази, че примерът показва същата тази теза, но поставена в конкретни обстоятелства: Кой?, Какво?,Къде?, Кога?, Как?

Например информация е: „На Камен бряг се строи“.

Теза: Където се застроява, природата се разрушава, защото човешката дейност черпи природен ресурс.

Пример: Например бай Иван (Кой?), построи къща, макар и малка (Какво?), на плажа в Камен бряг (Къде?) миналата година (Кога?) и сега може да чуете денонощно Миле Китич, но не се е мяркал повече нито един пеликан (Как?).

Няма смисъл също така да давате прекалено много примери в една реч, ако правите това, най-добре е примерите ви да са поставен под ключовите тези, защото така те ги подсилват и ги правят по-запомнящи се.

Също така. Няма смисъл да слагате много снимки в една презентация. Снимките са визуалния аналог на примерите и те не трябва да разсейват вниманието, а да подчертават и правят по-жива тезата.

Отиваме към края на тази презентация, но преди края да кажем още няколко неща:

От къде да взема аргументи, които се харесват на аудиторията?

Казах ви в началото, че е добре една реч да бъде разказана не за това, което интересува мен, а за това, което интересува тях. Слушателите. Как става най-лесно това. Разбира се с предварително проучване, но ако нямате време за това. Всяка една институция или организация има на сайта си информация „За нас“. В „За нас“ вие може да видите основни ценности, които тази организация е посочила за свои. Тъкмо тези ценности могат много успешно да бъдат използвани, за да формулираме нашите основни тези така, че да манипулираме предварително ухото на слушателите да ги хареса.

Техники за справяне със стрес при публична реч

Съществуват различни техники за справяне с напрежението, които нямаме време сега да обсъдим. Ще ви разкажа една кратка лична история, за да ви покажа как работи една от тях. Клиентът ми беше шеф на Порше за онова време. Доста неразбран човек и леко глупав, за сметка на това с огромно самочувствие. Това което ни срещна е, че трябваше да му бъде подготвена реч и презентация за едно бизнес представяне в Хилтън. Въпреки голямото си самочувствие той много се притесняваше от аудиторията там. Както и да е, след три дена мъки и тренировки изглежда всичко беше наред и аз се оттеглих на заслужена почивка. На другия ден половин час преди представянето му той ми звъни разтреперан и вика: Шофьорът пътува към теб да те вземе, моля те ела много съм притеснен забравих всичко. Изобщо не ставаше дума за подготовката – всичко му беше написано и направено

– а за притеснението и при липсата на време използвахме следния трик, както и да ви звучи препоръчвам ви го в кризисна ситуация. Затворихме се в тоалетната на Хилтън с този богат, неразбран мъж с голямо самочувствие и там го карах тихо да рецитира песента „Зайченцето бяло цял ден си играло“ – веднъж все едно е получил щастлива новина, после: все едно е научил нещо много тъжно; после все едно се случва нещо страшно важно; после все едно зайчето много го е ядосало и така докато се премине през 4-5 различни настроения. Тази смяна на настроенията значително намаля напрежението и стреса.

Най-добрият начин обаче за справяне със стреса е добрата предварителна подготовка и знанието за точната структура и време на предаставяне.

Не пийте кафе. И на финал:

Как да завърша ефектно края на една реч?

Завършекът на една реч е нейната най-важна част. Цялата реч е като сцена за своя финал.

Не завършвайте речта си с: Благодаря за вашето внимание!

Това може да стои просто изписано в слайда след като приключите

Може да завършите като просто направите обобщение на основните си точки, но е много по-силно и препоръчвам други два начина.

Най-добрият начин за завършване на една реч е с призив към действие.

Ето един такъв пример: „Стана ясно, че пред нас има големи възможности, но с ваша помощ можем да направим следващата година най-успешната в нашата история“.

Може да завършите речта си с кратка история – може с шеговита история или цитат – които препращат към началото и най-вече дават отворен хоризонт. Хората обичат краят, който отваря надежда. Завършете с вдъхновение и надежда.

***

Ако се върна към началото и към историята за моя съученик: Човек никога не знае от къде точно ще се появи вдъхновението и надеждата.