Carmina Burana /Carmina amatoria /
82. Неизвестен автор (ок. 1100 – 1250г.)
Студът трепери –
времето цъфти.
Бременна земята
в пролетта лежи –
в цъфтенето се ражда.
Ооооооойеа!
Любов неразтворима!
– И поповете знаят да обичат,
– и девиците и войниците.
Слънцето земята претворява
потомството й да запази
умереността на въздуха
материята създава.
От нейната множественост се раждат семена.
Ооооооойеа!
Любов неразтворима!
– И поповете знаят да обичат,
– и девиците и войниците.
Покрити със цветя са планините
прогласяни от песни
в гората малки птици
приятелски бърборят
и славеят неспирно
припомня своята тъга.
Ооооооойеа!
Любов неразтворима!
– И поповете знаят да обичат,
– и девиците и войниците.
Смеят се земните лица
с всичките безкрайни цветове,
а сега чуйте девици:
Не обичат вярно войниците!
На войника липсва сила,
природа и добродетел!
Ооооооойеа!
Любов неразтворима!
– И поповете знаят да обичат,
– и девиците и войниците.
Мащерката и киселеца
сега ни представят това решение
по своята форма войниците
не са ни на нас любимците
по тази причина глупава
дискусията приключва се.
Ооооооойеа!
Любов неразтворима!
– И поповете знаят да обичат,
– и девиците и войниците.
В замъците войниците
боядисват лицата си
с коприна шият плащове
и оцветяват щитове
и какво му е доброто
като губят собствената си форма
Ооооооойеа!
Любов неразтворима!
– И поповете знаят да обичат,
– и девиците и войниците.
Попове от студ зъзнещи
напътстват ни от раждане
покриват ни с брачни одежди
а след това в съндък.
И ето че за свещениците
любовта прави следния извод:
Ооооооойеа!
Любов неразтворима!
– И поповете знаят да обичат,
– и девиците и войниците.
Тетрадки 