В един ден с песни и марш
привлечен бе един кадет за страж
един млад мичман, слаб и лекомислен
на шапката с кокарда златна
застана майката пред своя син
ръката му в ръцете си държеше
и му подаде малък медальон
прегърна го и каза на сина си
Адио мой малки пазителю,
Адио, Адио.
И не ме забравяй
И не ме забравяй
Сбогом мой малки пазителю на сърцето ми
Сбогом, Сбогом
И не ме забравяй
И не ме забравяй
Изправи се, гордо застани
с усмивка като ясно слънце
дори да се страхуваш,продължи
та-та-ра-та
нека скърбите да плашат други
Адио мой малки пазителю,
Адио, Адио.
И не ме забравяй
И не ме забравяй
Сбогом мой малки пазителю на сърцето ми
Нека щастието бъде с теб
Нека щастието бъде с теб
(Robert Stolz / W. Reisch)
***
Бележка 1:
Сведенията посочват, че тази песен е а) или композирана и написана от Робърт Щолц (музика) и Валтер Райх за филма „Песента е изпята“ („Das Lied ist aus“ 1930); б) или е от оперетата на Робърт Щолц „Веселите съпруги от Виена (Die lustigen Weiber von Wien – Brünn 1908).
Второто твърдение е невярно, защото Райх – който е поет и писател и е посочен в съвместната продукция „Das Lied ist aus“ Щолц/Райх (1930) – като автор на текста на песента, е роден през 1903г. и по време на написването на оперетата „Веселите съпруги..“ от Щолц (1908г.), Райх е бил на 5г. Може би Щолц е използвал музика от оперетата във филма, но текста не.
Първото твърдение също е съмнително. Филмът „Песента е изпята“ наистина съдържа първото изпълнение на песента Adieu mein kleiner Gardeoffizier от Лиан Хайд (Liane Haid), но сюжетът на филма, не предполага по никакъв начин смисъла на този текст. Вероятно текстът е писан от Райх по друг повод или е взаимстван от някъде.
Каква е историята, остава неизвестно.
Бележка 2:
Въпреки своят приповдигнат и радостен тон и светли слова, текстът на песента е без съмнение тъжен и дори драматичен (писан е около или по време на Първата световна война). Винаги съм се чудил, защо Андре Рийо (който е много прозорлив към емоционалността на музиката [и фактически представя кратка версия]) започва своите концерти като държи ръката на сина си завършва винаги с тази песен. И защо всички тези стотици хиляди хора се радват и танцуват, слушайки на финала тази песен, въпреки, че отлично знаят и разбират текста.
Единственият ми отговор – който аз мога да си дам – е че в този текст огромната тъга на раздялата и безкрайното щастие на присъствието са събрани, слепени, свързани в най-силното нещо, което е любовта на майката.
Тетрадки 