Открит урок по Публична реч

(текстът включва характерните за една реч «начало» и «завършек», за това го предоставям в този му вид, както е бил представен пред своята публика)

Съдържание:

1. Как да започнем началото на една реч

2. Колко дълга трябва да е една реч?

3. Мястото на главната идея и техники за манипулация на аудиторията чрез структурата на речта.

4. Поза, жест, пауза, интонация, поглед.

5. Разликата между твърдение и пример. Как най-бързо да преминаваме от теза в пример и обратно? Как се координират реч и мултимедийна презентация?

5. Техники за справяне със стрес при публична реч

6. От къде да взема аргументи, които се харесват на аудиторията?

7. Как да завърша ефектно края на една реч?

 как да започнем началото на една реч?

Много често ще чуете съвета: Започнете с шега.

Шегата е средство за стопяване на ледовете. Хуморът привлича вниманието на аудиторията.

И… вие знаете добра шега.

Само че, може би и те я знаят.

Чели са я някъде, чували са я, същата, само че разказана по друг начин. Или просто не искат да се засмеят.

Не започвайте речта си с шега. Дори понякога това да ви донесе успех.

Ако решите да започнете с шега, по добре използвайте цитат от някой човек, популярен с чувството си за хумор. Примерно Марк Твен 🙂

Остроумните хумористични цитати от известни личности карат случателите ви да се замислят за скритата препратка.

„Жалко е да наблюдаваш човек, който се опитва да обясни собствената си шега.” (Марк Твен).

А ето два начина по които никога не бива да започвате:

***

Ако отидете на конференция ще забележите че 9/10 от говорещите започват така:

Добро утро, Моето име е Петър Петров, Аз съм от България, Аз съм представител на фирма „Модърн технолоджи“. Лидер на световния пазар за битова химия. От десет години. Със стогодишна история. Аз ще прочета доклад на тема „Български иновации в битовата химия“…

Ако хората пред вас имат програмата, а най -често те я имат. То на тях им е ясно кой съм аз, от къде идвам и за какво ще говоря. И вместо вниманието им да бъде грабнато от силното начало на моята реч, те ще започнат да мислят за нещо друго. За плановете си за уикенда, може би.

Мястото на тази информация е в програмата и в презентацията.

• друго нещо, което уморява, и понякога дразни, е постоянното повтаряне на ‘Аз’.

Аз, аз, аз.

Аз, аз, аз, аз.

Не започвай със себе си. Независимо колко си компетентен, колко доктората имаш, колко важна личност си. По-добре е да се каже нещо интересно за тях. Не за мен.

Ние искаме да спечелим тяхното внимание. Големите факти ще дойдат после.

• ето и друг начин по който често се започва:

***

• Аммм, Амммм, Кой ще го пусне това там?

• Ааа Т-тази светлина работи ли.

• Кашляне. Чувам ли се?

Да започнеш речта си като се обясняваш за дребни технически проблеми, привличайки така вниманието върху себе си. Не е добро начало.

Има три силни начина за едно въведение:

1. ) Първият от тях е: Да започнем с въпрос.

Задаването на въпрос стимулира аудиторията да мисли.

Не е нужно този върпос веднага да насочва към голямата идея. Той може да е провокативен, може да е реторичен и с него ще въведем по късно голямата идея.

2. ) Вторият добър начин за започването на една реч е да стартираме с твърд факт или с шокиращ факт. Това ще привлече вниманието на слушателите, тъй като те самите са засегнати от него.

2. ) Най-добрият начин за започването на една реч обаче е:

Да се започне с история и с контекст.

Лична история, която да се разкаже в контекст, който се преживява от самата аудитория.

• Например географски контекст: Да разкажа нещо важно за мен, което се е случило на това място, което е важно за тях.

• Или исторически контекст: Да използвам нещо, случило се на тази дата.

Каквото и да се разкаже в важно историята да интересува слушателите и аудиторията, а не мен.

Кажете нещо интересно в началото, което да привлече вниманието, а големите факти ще дойдат после.

Ще ви покажа един пример – това е фрагмент от световното първенство по публична реч, за да видите до каква голяма степен се отдава значение на това начало като става вечемодерно да се говори за ‘Начало на речта с предмет’

Колко дълга трябва да е една реч?

Както добре знаете, един текст трябва да има увод, изложение и заключение. Когато става дума за писане на реч обаче, въведението и завършекът са отделни части. Така че за една реч обособените части са пет: начало, увод, изложение, заключение, край.

Началото е за спечелване на вниманието – за да може слушателите да обърнат внимание, на това, което искате да им кажете: на основната идея. Завършекът, за който ще говорим накрая, е призоваване към действие – за да може слушателите да приемат тезата, сделката или да пристъпят към действие за това, за което ги убеждавате. Това са двата ключови момента от речта.

Когато подготвяте една реч, най-първото, което трябва да знаете е: Колко дълга трябва да е тя? Ако говорите твърде бързо, или ако не ви стигне времето, за да затворите речта, това е почти сигурен провал. Обратно, ако знаем точната продължителност, това помага както за бързото и качествено написване на речта (дори при умора или дефицит на време), и същевременно е средство за манипулация на аудиторията, за което ще кажа след малко.

• така, една страница реч трябва да се чете за 3 – 3,5 минути. Това е темпо малко по-бавно отколкото всекидневната реч. Ако говорите с такова темпо, това означава, че една стандартна презентация на конференция, която обикновено е 20 минути, съответства на 5 страници предварително написан текст.

Ето нейната структура:

Реч се пише в следния ред:

1. Първо планираме завършека. Финалът на речта. Призивът към действие отговаря на това: какво искате вие да постигнете с тази реч? Това е най-важната част и най-често не достига време тъкмо за нея.

2. След това се пише началото на речта. Началото на речта цели да създаде интерес във вашите слушатели изобщо да започнат да ви слушат.

3. Чак тогава се насочваме към основната структура: Увод – Изложение – Заключение.

Мястото на главната идея и техники за манипулация на аудиторията чрез структурата на речта.

Тук съществуват определени тактики и трикове, които помагат както за бързото писане, така и за манипулация на слушателите.

Първият трик тук е да знаем, че слушателите помнят най-вече това, което се казва в началото, тоест в увода. При старта на речта вие само настройвате тяхното внимание, а това което тяхната памет най-свежо помни е увода. Ето защо тук има специално програмиране.

Схемата за програмиране е следната:

Когато пишете реч (след като сте написали предварително завършека и началото, както казахме) започвате от изложението. Първо се пише изложението, което по същество представлява информацията, която искате да разкажете. Когато

напишете вашето изложение, ще видите че вътре в него има няколко момента, които за вас са по-специални, по-важни и изразяват най-вече основната идея. Точно тези места – няма нужда те да са повече от три – са ключовите моменти, които ще използваме. Вашите основни точки. Същността на главната идея. След като напишете грубия вариант на изложението, тези три ключови момента, които сте си харесали, се копират от изложението и се поставят в заключението, където се пренаписват като ‘изводи’.

След това изведените ‘изводи’ в заключението се копират и пренаписват като въпроси или твърдения в увода. Независимо дали напишете нещо като въпрос или твърдение в увода, то се счита от вашите слушатели за подвъпросно, защото те все още не са чули вашите аргументи. И така, най-добре се помни уводът и най-много внимание се фокусира върху него. Но това, което сме казали в увода, сме предвидили слушателят да чуе и в изложението и в заключението и то на важните за нас места. Това е манипуилиране на паметта.

Съществуват множество подобни трикове за манипулация чрез структурата на речта, аз ще ви покажа след малко още един – чрез теза и пример…

Но преди това искам да ви демонстрирам една друга много полезна техника:

Изключително важно за добрата реч е ораторът да поддържа зрителен контакт с аудиторията. Ако четете, забили поглед в листа, вашето въздействие върху слушателите ще е много по-малко. Същевременно е трудно да се запомни наизуст цяла една реч. Сега ще ви покажа един трик, с който да можете да четете слабо познат и дори непознат текст и едновременно да гледате достатъчно често към вашите слушатели. Той също зависи от времето за представяне на една реч.

(следва тренинга с речта на Чаплин от „Великият диктатор“ – който тренинг оставям за на живо 😉 )

2 част

Поза, жест, пауза, интонация, поглед.

За един добър оратор е изключително важно правилно да владее езика на тялото. В тази презентация нямам време да се спра подробно на тази доста богата материя, но ще ви покажа две техники, които са най-важни за публичната реч.

Първата от тях касае отново комуникацията с поглед.

Когато човек говори пред голяма аудитория, трябва да знае няколко неща:

Погледът му не бива да пречи на комуникацията – да бъде забит в пода, или

• листа, или да се разсейва към тавана или настрани. Важно е да се гледа аудиторията. Когато гледате аудиторията е изключително важно – поради страх или поради неумение – да не избирате фаворити. Не трябва да се избират фаворити. Тоест да изберете някой приятел или просто някой, който ви е симпатичен от първия ред на аудиторията и да говорите само на него. Погледът трябва да обхожда систематично цялата аудитория. Най-добре е да изберете някакъв порядък или фигура, например правоъгълник и

просто системно да движите погледа си по него, така че да покрива всички зони на аудиторията.

Изключително важно е също така значението на жеста. Говори се за три зони на комуникация: а) От ходилата до кръста, б) от кръста до раменете и в) над раменете. Препоръчва се да се използва само зоната от кръста до раменете, тъй като движението на ръцете в другите две зони показва твърде силна лична емоция. Също така движенията на ръцете е добре да бъдат правени описателно в зоната пред гърдите без да изразяват агресивно или настъпателно движение към аудиторията. Така стигаме до познатите ни от телевизията и публичните форуми захвати на ръцете (показвам).

Подобен тип тренирано захващане, позволява от една страна да се правят паузи и акценти, невербално да се подчертава едно твърдение, а най-вече функцията на този захват е: да знаете къде са ви ръцете по време на реч. Защото незнанието и притеснението водят до така наречените мъжки и женски паразитни жестове. (Давам примери).

Сега след като казахме, че са подходящи описателните жестове в зоната пред гърдите, да видим имат ли значение и място другите жестове в речта на един оратор. Истината е, че да и то голямо.

Съществуват три типа реч и всяка от тях има отношение към определен тип жестикулация. Трите типа са: информираща реч – тогава когато просто изброяваме факти. Жестовете са минимални или почти отсъстват. Убеждаваща реч – тогава, когато освен фактите даваме обяснение защо дадено нещо е така, тоест правим доказателство. Тук се правят най-вече описателни жестове. Третият тип е призоваващата към действие реч – тя е най-подходяща за края или завършека на една реч – и точно тук са уместни емоционални жестове, които се правят в така наречените забранени зони.

Сега ако се върнем отново към слайда с техниката за писане на текст ще видите как тя е напълно балансирана с техниката за жестикулиране.

Разликата между твърдение и пример. Как най-бързо да преминаваме от теза в пример и обратно? Как се координират реч и мултимедийна презентация?

По същество изложението на речта представлява изброяване на факти, или информираща реч. Ключовите за нас моменти са местата, където се концентрира доказателството. Няма смисъл в една реч да прекаляваме с твърде много доказателства. По добре е да се концентрираме върху няколко главни ТЕЗИ и да имаме наум, че цялата останала информация ще води към тях и ще ги подчертава.

Тук искам да ви обясня разликата между ‘факт и теза’ и ‘теза и пример’ и да ви покажа една техника за бързо преминаване от едното в другото. Разликата между факт и теза е, че фактът е само информация, а тезата е информация, която е подкрепена с доказателства. Тоест казва се ‘това е така, защото’ или ‘причината за това е еди каква си’: това е теза. Разликата между теза и пример е

пък тази, че примерът показва същата тази теза, но поставена в конкретни обстоятелства: Кой?, Какво?,Къде?, Кога?, Как?

Например информация е: „На Камен бряг се строи“.

Теза: Където се застроява, природата се разрушава, защото човешката дейност черпи природен ресурс.

Пример: Например бай Иван (Кой?), построи къща, макар и малка (Какво?), на плажа в Камен бряг (Къде?) миналата година (Кога?) и сега може да чуете денонощно Миле Китич, но не се е мяркал повече нито един пеликан (Как?).

Няма смисъл също така да давате прекалено много примери в една реч, ако правите това, най-добре е примерите ви да са поставен под ключовите тези, защото така те ги подсилват и ги правят по-запомнящи се.

Също така. Няма смисъл да слагате много снимки в една презентация. Снимките са визуалния аналог на примерите и те не трябва да разсейват вниманието, а да подчертават и правят по-жива тезата.

Отиваме към края на тази презентация, но преди края да кажем още няколко неща:

От къде да взема аргументи, които се харесват на аудиторията?

Казах ви в началото, че е добре една реч да бъде разказана не за това, което интересува мен, а за това, което интересува тях. Слушателите. Как става най-лесно това. Разбира се с предварително проучване, но ако нямате време за това. Всяка една институция или организация има на сайта си информация „За нас“. В „За нас“ вие може да видите основни ценности, които тази организация е посочила за свои. Тъкмо тези ценности могат много успешно да бъдат използвани, за да формулираме нашите основни тези така, че да манипулираме предварително ухото на слушателите да ги хареса.

Техники за справяне със стрес при публична реч

Съществуват различни техники за справяне с напрежението, които нямаме време сега да обсъдим. Ще ви разкажа една кратка лична история, за да ви покажа как работи една от тях. Клиентът ми беше шеф на Порше за онова време. Доста неразбран човек и леко глупав, за сметка на това с огромно самочувствие. Това което ни срещна е, че трябваше да му бъде подготвена реч и презентация за едно бизнес представяне в Хилтън. Въпреки голямото си самочувствие той много се притесняваше от аудиторията там. Както и да е, след три дена мъки и тренировки изглежда всичко беше наред и аз се оттеглих на заслужена почивка. На другия ден половин час преди представянето му той ми звъни разтреперан и вика: Шофьорът пътува към теб да те вземе, моля те ела много съм притеснен забравих всичко. Изобщо не ставаше дума за подготовката – всичко му беше написано и направено

– а за притеснението и при липсата на време използвахме следния трик, както и да ви звучи препоръчвам ви го в кризисна ситуация. Затворихме се в тоалетната на Хилтън с този богат, неразбран мъж с голямо самочувствие и там го карах тихо да рецитира песента „Зайченцето бяло цял ден си играло“ – веднъж все едно е получил щастлива новина, после: все едно е научил нещо много тъжно; после все едно се случва нещо страшно важно; после все едно зайчето много го е ядосало и така докато се премине през 4-5 различни настроения. Тази смяна на настроенията значително намаля напрежението и стреса.

Най-добрият начин обаче за справяне със стреса е добрата предварителна подготовка и знанието за точната структура и време на предаставяне.

Не пийте кафе. И на финал:

Как да завърша ефектно края на една реч?

Завършекът на една реч е нейната най-важна част. Цялата реч е като сцена за своя финал.

Не завършвайте речта си с: Благодаря за вашето внимание!

Това може да стои просто изписано в слайда след като приключите

Може да завършите като просто направите обобщение на основните си точки, но е много по-силно и препоръчвам други два начина.

Най-добрият начин за завършване на една реч е с призив към действие.

Ето един такъв пример: „Стана ясно, че пред нас има големи възможности, но с ваша помощ можем да направим следващата година най-успешната в нашата история“.

Може да завършите речта си с кратка история – може с шеговита история или цитат – които препращат към началото и най-вече дават отворен хоризонт. Хората обичат краят, който отваря надежда. Завършете с вдъхновение и надежда.

***

Ако се върна към началото и към историята за моя съученик: Човек никога не знае от къде точно ще се появи вдъхновението и надеждата.

• кой час ще се случи това. Може би в училище. Може би по химия или по математика, или докато ядеш баница в часовете по живопис.

Никога не знаеш кой човек ще те подтикне към това, което ще ти донесе успех, Но такъв човек винаги ще се намери. Стига да участваш в играта.

• сега обратно на училище!

Благодаря Ви за вниманието!

Г. Петков – Илюстрациите на реториката като илюстрации за реториката

Статията се препечатва от брой 20/2015г. на „Реторика и комуникации“

***

Представеният по-долу текст, именуван със заглавие „Илюстрациите на реториката като илюстрации за реториката“  представлява малък експеримент, извършен специално за целите на конференцията по „Реторика“, (17 и 18 октомври 2015 г.,), който следва да установи, в определени рамки, каква е съвременната социална представа за реториката, на база на ‘образ’ и ‘визуална репрезентация’. Допуска се, че обект със социална значимост разполага с визуална репрезентация, която е негов иконичен знак.

1. Първо за рамката на изследване. Поради краткостта на формата ‚доклад‘ е наложена и краткост на изследването, което не е част от по-голям проект, а е ad hoc. То се извършва само върху изображения, в това число снимки, графични колекции, таблици и лога, картини, илюстрации и карикатури, наричани общо ‚изображения‘, които се взаимоконкурират за позиция и биват анализирани в ‚гугъл имиджес‘. Избранa е google – като най-популярна търсачка; в референтната за изображения директория ‚google images‘, а не ‘google web’, която е основана на текст. В търсенето е използвана само ключовата дума „реторика“ разгледана на 6-те най-разпространени европейски езика: английски, немски, френски, руски, испански и латински. За мяра в сравнението са взети предвид първите 30 позиции. За по-голяма коректност към реалната рецепция, „реторика“ бива изследвана на всеки отделен език в съответния за страната браузър: примерно google.ru, google.de,  etcetera.

2. Възражения към рамката и обосновка. Най-сериозното възражение е доколко тези първи 30 позиции-образи са репрезентативни за реториката, понеже позиционирането зависи от оптимизацията на сайтовете, в които те са сложени със съответната променлива за всеки език и всяка страна?

Отговарям, че когато се изследва социалната представа в макрорамка, на база на език, а не представата на дадена частна общност, било то и научна, google-резултатите са изключително репрезентативни, тъй като търсачката работи с многоаспектна формула за позициониране, основана на утвърденост на сайта, посещаемост, споделеност, оптимизация, липса на спам, висок рейтинг, взаимна връзка към институции и към други сайтове с висок рейтинг и т.н. Позиционирането на смисълът-образ ‚реторика‘ в гугъл е по-представително за социалната представа отколкото мнението на частна група учени.

Избраните езици отразяват най-пълно европоцентричния контекст, в това число САЩ, Канада, Австралия, както и испаноговорящите страни от Южна Америка и те са най-подходящи за репрезентация на понятието. Руският е европейски език, най-разпространен от славянските, за това е взет предвид. Латинският е взет, доколкото е многовековният носител на реториката и фактически е отразен в интернет, където е снето историческото като социална представа. Гръцкият не е вземан предвид, тъй като го говори само една махала на Европа и от Късната античност знаем, че не се чете.

Това са предварителните основания за изследването и хипотезата му е, че ако реториката има социална значимост, то тя разполага с визуална репрезентация и иконичен образ, и дори и да има някакви променливи, това сравнително изследване ще успее да установи основното.

3. И изглежда, че не.

Наистина сравнението от първа линия дава твърде противоречива представа.

Ако разгледаме англоговорящата търсачка най-напред, то откриваме че схематизмът преобладава над илюстративността. 10 илюстративни и 20 схематични изображения. От илюстративните: 3 са античен форум, 3 политическа реторика. 4 карикатури – Празната реторика – Празнословието в политическа карикатура; или образът на Лудия шапкар от Алиса (това изображение се повтаря при всички възможни търсения), също така се откроява Политическата реторика като насилие, това както ще видим по-долу е типично за англоезичните изображения.

От схематичните, 7 са бриколажи+лога за презентационен стъф, а основната част са триъгълници.

Водеща в англоезичната репрезентация е представата, че реториката е нещо, което се занимава с триъгълници. За да се изясни това съм добавил подчинено търсене по фразата „реторически триъгълник“. Резултатите показват че реториката се занимава с 2 типа триъгълници: 1. Логос-етос-патос, наричан аристотелов и 2. Оратор-аудитория-съобщение (с леки метаморфози на именуването), който изразява комуникативна ситуация. Те са равнопоставени.

Преминаваме към немскоезичната търсачка. Тук изображенията са равни по брой на схемите, но сред схемите има само един триъгълник. Половината от схемите представляват бриколажи+лога за презентационен стъф. Другата половина много подробни таблици за обяснение без симптоматична повтаряемост. Има както представяне на родовете на класическата реторика, така и схема на реторичните фигури, така и реториката като медийна теория.

От изображенията има само 1 античен форум, само една политическа реторика, за сметка на това тотално преобладава иконата ‚човек от трибуна‘ и ‚човек от трибуна с микрофон‘ или само ‚микрофон‘. Реториката тук е трибуна и микрофон. Жанрът карикатура се запазва с 4 такива изображения, но те не са политическа сатира, а отново изразяват комичния образ на човека от трибуната.

Френскоезичната търсачка. Тук изображенията преобладават значително над схемите. Сред схемите триъгълници няма. Те представляват подробни таблици, където е отразена между другото и теорията логос-етос-патос. Няма повтаряемост между схемите.

От изображенията: 5 са с привкус на античен форум, 5 бриколажи+лога за презентационен стъф. 8 са книги и репрезентации на книги. 4 корици на книги ‘Реторика на Аристотел’ + 2 музика и реторика + 2 стр от книга ‘езикът на жестовете’ на латински. Най-много са карикатурите. Също толкова са и карикатурите – разделени на сатира към действащия президент и към актуално омразните араби. Стари книги по реторика и новинарска политическа каркатура. Това е типично за французите.

Рускоезична търсачка. Тук преобладават основно изображенията. 28 от 30. От двете схеми, една е логос-етос-патос триъгълник. От изображенията 7 са лога за презентационен стъф. 10 – човек от трибуна. 8 човека с микрофон. 6 антично-римски. 1 просвещенска. Рускоезичната търсачка е близка до немскоезичната с по-малко количество на схематизма. Реториката е трибуна и микрофон с реминисценция за класическите си корени.

Испаноезична търсачка. Тук, както и при рускоезичната, образът тотално доминира. Само две са схемите и те не са сводими нито една към друга нито към разглежданите досега.

От изображенията 6 са препратки към античния форум, 2 са корици на книги, 2 презентационнен стъф, 10 са карикатури. Прави впечатление че сатирата в карикатурите не е политическа, а е към самата реторика – като празнословие и като злодумие, по точно гнусо-думие (това са и двата вида визуална критика, както ще бъде показано). Така видяна реториката е носталгия по красотата на античния форум и отвращение от съвремения оратор.

***

Преди да продължа с латинския, нека сумирам:

Реториката е триъгълници, стари книги по реторика, новинарска политическа карикатура, носталгия по античния форум, отвращение от съвременния оратор; и най-вече е: трибуна, микрофон и бриколажи+лога за презентационен стъф. Усещането за нея е различно в различните нации, а най-общата икона за реторика – индуктивно изведеният първичен иконизъм – е тази на ‚човече с микрофон и катедра‘.

Освен да може да се изведе образ по смисъл, в гугъл имиджес може да се въведе образ и да се изведе смисъл. Би следвало следователно, така добитата представа за ‚реторика‘ като ‘човече с микрофон и катедра’ да се запази на входа и на изхода. Т.е. като се въведе човечето да се покаже думата реторика – и обратно. Но ето, че не. Човечето отключва всякакви дейности свързани с ПРЕЗЕНТИРАНЕ, а се губи значението ‚реторика‘. А в жанра ‚презентиране‘ реториката има огромна и разнообразна конкуренция от специалисти.

Следва първият важен извод на доклада, който е въпрос. Но въпросите, както казва Хайдегер, са пътища към отговор. Въпросът е: трябва ли да знае реторът как сам да си пусне микрофона, да си направи презентацията, да я представи добре или е достатъчно да изпитва носталгия по стари книги, да бъде политическа и авто-карикатура, демагог, креслю и да има празен или отвратителен език, което да се дефинира и изследва като реторика per speciem?!

***

Преминавам през историкофилософската тема, към илюстрациите и заключението.

***

Всички тези брикулажни сравнения биха били голи и напразни, ако нямаше нещо устойчиво, стабилен термин, на който да са в орбита. Такъв обаче има.

Когато се изпише в търсачката ‘rhetorica’ на латински, резултатите разкриват един преобладаващ образ, устойчив и репрезентативен повече от хилядолетие. Това е изобразяването на реторика като царствена жена, която държи в едната си ръка словото, а в другата победата и мира. Реторика е жена т.е. муза, служителка на филология, както са Граматика и Диалектика. Тя е притежава корона, модна шапка или светско облекло, защото се занимава със светски, а не с религиозни дела и по-специално се занимава с държавни дела, чиято висша цел е победата и мира – ето защо бива изобразявана в ръка с меч и лавър – победа и мир. Те биват постепенно заменяни със скиптър кадуцей – който е символ на примирието и мира. Реторика притежава също така таблет и стилус или свитък като символ на словото. (Текстът над главата й в манускриптите гласи: Благодарение на мен, гордият оратор, вашите изказвания ще могат да имат сила.)  За да обобщим: реторика е Словото, което носи мир. Тази представа доминира през Средновековието и Ренесанса и се изобразява едноформно до към 17 век, когато реториката губи значението си в Нововремския идеал за знание и наука. Короната, блясъкът, престава да се изобразява и реториката спира да съществува де факто за винаги.

Двадесетият век сякаш е на път да възстанови това значение, като по линия на контра-просвещенския патос на постмодернизма се появяват реабилитиращи глоси. В рамките на структурализма, семиотиката и херменевтиката при Пърс, Бард, Дерида, Еко и т.н. реториката сякаш се преражда и открива себе си като триъгълник, който представлява по-скоро протеза или орнамент към това или друго философско учение и се формализира до система на преподаване. Също така двадесетият век, потопен във войни сякаш ще изнамери наново значението на реториката в пропагандата и агитацията (както се е казвала и катедрата в този университет) и в политическите преговори. Визуализацията на това развитие може да бъде определено като политическа карикатура и отвращение. Разгледаните изображения, изведени от челни позиции при търсачките на rhetoric, rhetoric painting, които съдържат вписано в самото изображение думата ‚реторика‘ показват това. Важно е да се изследват изображения с директно вписано в тях име ‘реторика’ а не да се говори за ‘реторически изображения’ (каквато е масовата практика на анализаторите), защото художникът или карикатуристът, когато рисува, не смята че прави реторика, нито че слугува на реторическата теория – за карикатурата и въздействието е достатъчна собствената му наука. 

Илюстрациите на ‘реторика’ с директно вписано в изображението име „rhetoric“ се разделят в следните категории: Реториката е: празнословие, надвикване, лъжа, насилие, тя има криво, грозно, фалшиво лице или маска и най-вече предизвиква канално отвращение.

***

Къде е прекрасната величествена и благородна средновековна жена, която носи мир – реторика, къде съвременното реторическо прасе?!

Вторият образ е твърде познат нали (особено в академичните среди и в политиката)?! Първият (реториката като царствена муза) e носталгия по книгите.

***

Последно изречение и оптимистична нота. Общо взето това, което може да се селектира и изведе от на пръв поглед пълния безпорядък в гугъл сърч има своето обяснение. Едно по-подробно изследване би показало по-добре детайлите и би подпомогнало вярата. На фона на установеното за мен от изображения, критичното съвремие, въоръжено с плакат и карикатура, би предпочело реторът, ако е нужно да съществува, да бъде преди всичко: Добър мъж, опитен в презентирането. Или жена. Или там каквото.

Благодаря за вниманието!

„Майката на реториката – субект/обектната прилика“ – автор Г. Петков

 

публикувано в: 

Георги Петков – Аристотел, Цицерон и трансформациите през Средновековието – „Natura→doctrina→usus” – неопределеността в обекта на реториката и дефинирането й чрез реторическите методи

Тъй като по определение обектът на реториката е неопределен, още класическите автори – Цицерон и Аристотел – търсят дефиницията за реторика в метода. Интерпетациите върху метода от своя страна са в каузална зависимост от решаването на няколко фундаментални въпроса на светогледно ниво, а именно: Дали реториката е теоретическа способност (natura) на рационалната природа, или е някаква природна дарба (natura) за практическо действие?; Дали реториката е изкуство или наука, или eнякаква образованост (ars, doctrina, disciplina, scientia) и как сеизобщо се дефинира изкуството?; Дали реториката е особена професия (usus, exercitatio) или пък приложно умение (usus) на всеки човек? Същевременно споменатите автори, именно Аристотел и Цицерон, съвсем  не са съгласни, че тези определения са взаимозаменими, а още по-малко са съгласни с разбирането, че която и да наука може да е интердесциплинарна. Напротив, да получи ясно и стриктно определение за своите обект, предмет, цел и метод е решително важно за всяко изкуство и особено за реториката, където обаче се появява проблем: rhetorica potentia circa unumquodque… (реториката е способност за каквото и да е …)

В тази статия чрез изследването на реториката като natura→doctrina→usus’, биват проследявани и двете основни линии в дефинирането – аристотелистка и цицеронова, които стават основа за трансформациите на реториката през Средните векове…

статията е публикувана в Архив за средновековна философия и култура. свитък XX. 2014 г.