Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г.

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.70

(MGH, T. 32 – преводът не е коригиран и не е подложен на научна редакция)

F.CCXXXVIIa. За времето Алелуя

F.237b. За брат Бенедикт, който започна това Свещенодействие(devotio), което беше времето Алелуя.

F.CCXXXVIIa През споменатата година, когато господарят Гилиоло беше подест на Реджина започна Алелуя. Обаче това време беше в последствие наименувано така –“Алелуя“- разбира се, времето на мир и покой, и сложено настрана войнско оръжие, на приятелство и радост, веселие и ликуване, игри и тържества. Пееха песнопения и божествени хваления рицарите и пехотата, гражданите и селяните, (Пс.148;2)“юношите и девойките и старците с момчетата“. И във всички градове на Италия се появи това Свещенодействие (devotio). И видях как в моят град Парма всяка община(vicinia) желаеше да има червено знаме за удобство на тържествената процесия, която извършваха и на знамето да бъде изобразен нейният свят покровител или закрилник мъченик. И думи на благодарност към св.Вартоломей – и по този начин го украсяваха – имаше на знамето на онази община (vicinia), в която беше неговата църква. Така и за другите. По този начин преминаваха от вилите към градовете с червени знамена и със своите дружини велики мъже и жени, момчета и момичета, за да чуят проповедите и да се радват в Господ ; и пееха (Деян.на Ап. 12;22) “това е божий глас, а не човешки“, и хората преминаваха в изкупление, вижда се от тук как се изпълва онова пророчество : (Пс.21;28) “Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа всички земни краища и ще се поклонят пред тебе всички езически племена“. Имаха клонки от дървета и запалени свещи. Вечер, сутрин и по обяд всички се събираха на проповед според онова пророчество : (Пс. 54;18,19)“Вечер, сутрин и на пладне ще моля и ще викам и той ще чуе гласът ми. Ще избави в мир душата ми от онези, които въстават против мене, защото много имам“. И преминавха (през градовете), установявайки се в църквите и по площадите, и протягаха ръце към Бог в негова хвала и благословение вовеки ; и не можеха да се удържат от божествено славословие – толкова бяха упоени от любов по божественото. И свят беше този, който можеше повече добро да направи и Господ по-добре да слави. Никакъв гняв, никакво безредие нямаше, никакви спорове, никой никому не беше неприятен. Всички бяха миролюбиви и любезни, затова можем да кажем според онова пророчество : (Ис. 65;16) “защото предишните скърби са забравени и скрити от очи “. Не е чудно. Пиеха те от сладкото вино на Духа Божий, което когато го вкуси всяко тяло получава наслада. Поради което предписват проповедниците в Притчи (31;67) :“дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа. Нека той пие и забрави

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.71

F.237c. За празничните проповедници, които по времето Алилуя се прославиха и първо за онези, който бяха от ордена на братята Проповедници

сиромашията си и да не помни вече страданията си “. Към споменатото да добавим това за което Йеремия говори в Плачът III (40,41) :“Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господ. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, който е на небесата“. Действително това правеха, и видях с очите си да изпълняват онова, което апостола предписва, I към Тимотей II (8) : “Желая мъжете да се молят на всяко място, като въздигат чисти ръце без гняв и съмнение“. И защото мъдро се казва в Притчи XI (14) :“Където няма управници народът отпада“, не трябва да им се вярва ако нямат справедлив водач. За това да кажем за водачите на тази общност. Първо дойде в Парма (през пролетта на1233) брат Бенедикт когото наричаха брата Тръбач (frater de Cornetta)- човек прост и неук но с добър, благочестив и достоен живот, когото видях и като близък приятел познавах в Парма, и след това в Пиза. Беше той от долината Сполетана или от областите на Рим. Не принадлежеше към никакъв орден или общност; сам по себе си живееше и се стремеше да угоди само на Бог, но бе голям приятел на братята Минорити. Той изглеждаше почти като нов Йоан Кръстител, който върви пред Господ (Лука 1;17)“за да приготви на Господа народ съвършен“. Носеше арменска шапка на главата си, кожен пояс около кръста и брада дълга и черна, и тръба за разпяване (de oricalco) на момчетата, с която тръбеше. И не страховито тръбеше той, ами сладостно. Имаше дълга черна тога широки, спускащи се от шията до петите червени кръстове отпред и отзад, разбира се както обичайно правят свещениците. По този начин облечен, той отиваше по църкви и площади да проповядва и Господ да славослови, обкръжен от голяма тълпа момчета с клонки от дървета и запалени свещи.И аз самия, под стените на епископския палат (който се намираше срещу предната част на голямата църква в Парма) видях много от тези проповеди и славословия за Бог. Започвайки своите проповеди той по този начин и на «вулгаре» казваше : “Laudato et benedhetto et glorificato sia lo patre! И момчетата повтаряха на глас онова, което той казваше. А после той повтаряше тези думи като прибавяше: sia lo fijo! И момчетата подхващаха повторно тези слова и пееха. Трети път той повтаряше тези думи и прибавяше: sia li spirito sancto! И след това “Алелуя, Алелуя, Алелуя“. След това тръбеше а после проповядваше като говореше

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.72

F.237d За брат Йоан от Виченца и за канонизацията на свети Доминик

отлични слова в прослава на Бог. И след края на проповедта приветстваше Блажената Дева по този начин :

Аве Мария, милостива и благочестива

С благодат си изпълнена, пречиста дево !

Господ е с теб, и твоята ръка е с мен!

Благословена си ти между жените,

която пазиш мира на хората

и славата на ангелите!

И благословен е плодът на утробата ти,

на който да бъдем сънаследници

ни направи нас, чрез благодат.

Сега да кажем за празничните проповедници, които по времето на онова Благочестие (devotionis) се прославиха и първо за двама от ордена на Проповедниците: разбира се за брат Йоан от Болоня, който по произход беше от Виченца и за брат Якобино от Реджио, който беше родом от Парма. Впрочем св.Доминик все още не беше канонизиран и лежеше по земята, както се пееше в проза :

Лежи като зърно спотаено,

като звезда почива затъмнена,

но творец на всичко.

Мощите на Йосиф ще дадат изобилие

звездата ще започне да блести

в приветствието на народа. И оказа се, че св.Доминик 22 години почиваше под земята без да има за своята святост някакво споменание. Но по указание на този – гореспоменатият брат Йоан, който в Болоня по времето на онова Свещенодействие (devotionis) имаше благодатта да проповядва – неговата канонизация беше направена. Помощ за канонизирането му даде епископът на Модена, който по късно беше наречен кардинал Уилям и беше от Педемонти. Неговите проповеди и службата му в parasceue видях в църквата на братята Минорити в Лион, когато папа Инокентий и курията бяха там. Този (кардинал Уилям), понеже беше приятел на Проповедниците ги подстрекаваше, казвайки им :“Както братята минорити направиха за да имат един светия, така направете и вие – друг имайте! Този вие трябва сами,от paleis да се направи“. По-късно брат Йоан, който беше малко грамотен се зае с правенето на чудеса. (Кн.за врем.) Голяма проповед направи между Кастро-Леоне и Кастро-Франко.

Брат Якобино от Реджио, който беше родом от Парма, беше учен човек и лектор по теология, красноречив, предразполагащ и приятен в проповедите; човек весел,

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.73

F.CC38a За брат Якобино от Парма, наречен още от Реджио, и за неговите дела

F.238b За онова което брат Герардо от Модена показа след смъртта на своя брат Якобино от Парма.

За брат Бартоломео от Винченца.

любезен, уважаван, приятелски настроен към всички, от добро потекло, благороден и щедър. От време на време бяхме спътници по времето на великите войни. Той по времето на онова Свещенодействие за което по-горе казахме, имаше голяма благодат да проповядва и много добрини извърши. Впрочем същата гореспомената година (1233г.) беше започната църквата Исус Христос на братята Проповедници в град Реджина, и на празника на св.Яков беше поставен първия камък; осветена беше чрез господаря епископ Никола. И за да извършат споменатото деяние се събраха жени и мъже от Реджина – както незначителните така и великите, както рицарите така и пехотата, както селяни така и граждани – и донасяха камъни, чакъл и пясък в различни кожи. И свят беше онзи който повече можеше да донесе. И направиха на всички основи на домовете и на църквата допълнително укрепване, и на третата година изпълниха изцяло своята работа. И тогава брат Якобино се изкачи (на дървен подиум за да направи проповед) за добре свършената работа. Този брат Якобино направил велика проповед между Салерно и манастира св. Хиларий в епископата на Парма, в долната част на улицата. На тази проповед имало грамадно множество от мъже и жени, момичета и момчета от Парма и Реджио, от планините , полетата и от различните вили. И някаква бременна жена родила там момче. Тогава по моба и призив на брат Якобино много хора дали на тази бедна жена. Впрочем една жена дала покривало, друга забрадка, друга риза, друга облекло. Освен това жената придобила от хората едно натоваено догоре магаре и 100 имперски солида. Това ми го разказа (брат Якобино) след много години когато заедно отивахме към онова място. Този брат Якобино лежеше болен в общността Болоня, в болницата на братята Проповедници, и около обед идваше при него за да го пази и да му прислужва брат Герардо от Модена от ордена на братята Минорити и стоеше при него чак до деня на смъртта му… Заслабнал брат Якобино както брат Герардо разказа, и след няколко дни се явил пред Господ. Тялото му е погребано в Мантуа. Брат Йоан от Виченца за който по-горе направихме възпоминание завърши последните си дни в Апулей.

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.74

F.CC38c За проповедниците от ордена на братята Минорити и първо за брат Лъв на когото се явил след смъртта си господаря на някаква болница.

F.238d За някакъв проповедник, който бил от Падуа и предсказал за някаква дървена кула, и това се изпълнило.

За друг който вършил и говорил същото.

Имаха братята Проповедници в Парма, по времето на онова Свещенодействие (devotionis) което бе наречено Алелуя, брат на име Бартоломео от Виченца, който много добрини направи и видях това с очите си ; и беше добър, забележителен и достоен човек. След много време стана епископ на своята земя и направи там красиво място за своите братя, които отначало не живееха там. При братята Минорити живееше брат Лъв Милански който беше прочут празничен проповедник, а също и велик преследвач, усмирител и победител над еретиците. Той беше много години провинциален министър в ордена на братята Минорити и след това стана архиепископ на Милано. Той беше толкова дързък и решителен, че веднъж сам с червено знаме излезе напред пред войската на Милано, която настъпваше против императора, и след като премина реката, по моста, той дълго време стоя така със знамето в ръце. Въпреки това Миланците не се решаваха да прекосят след него, защото се страхуваха от войската на императора която виждаха, че е строена за битка. Този брат веднъж чул изповедта на господаря на някаква болница, който бил мъж с прославено име и добра репутация заради своята святост. При последния му дъх брат Бартоломео го накарал да обещае, че ще се върне за да му разкаже за положението си след смъртта, което той обещал с готовност. Смъртта му била разгласена в града около Повечерие. Затова брат Лъв помолил двама братя, които били негови близки приятели, когато той бил провинциален министър, да бдят с него през тази нощ в колибата на градинаря, в ъгъла на градината. Докато те, тримата, бдели лека дрямка оборила брат Лъв и той, в желанието си да поспи, помолил другарите си да го събудят ако чуят нещо. И ето! Те чули как някой идвал ридаейки с горчива мъка, и го видели да пада внезапно от небето като огнено кълбо, и да връхлита върху покрива на колибата както ястреб се спуска за да хване патица. При тези звуци и от допира на братята брат Лъв се събудил от съня си и го попитал какво е станало с него, че да плаче с такъв печален глас :“Оу – Оу“! Той отговорил казвайки, че е прокълнат, защото в гнева си позволявал незаконнородени деца да умират непокръстени на улицата пред вратите на болницата, защото виждал, че болницата е изложена на мъки заради изоставените деца. Когато брат Лъв го попитал защо не е изповядал този грях, този отговорил, че или е забравил, или е решил че няма нужда да го признава. За това брат Лъв му казал : “Понеже нищо не можем да направим за теб, махни се от нас и върви по пътя си!“ И душата си тръгнала плачейки и виейки докато се отдалечава.Този брат Лъв по времето на онова Свещенодействие (devotionis), което в

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.75

F.CC39a За това как жителите на Парма по време на онова Свещенодействие (devitionis) направили брат Герардо от Модена свой подест и му дали пълното управление над Парма.

последствие беше наречено Алелуя, много деяния и много добрини извърши. Имаше и някакъв друг брат Минорит от Падуа, който по времето на онова Свещенодействие (devotionis) много добрини направи. Веднъж той проповядвал по времето на празника Cumis но крясъците, на работещите по строежа на някаква кула, му пречели да проповядва и подразнен от това братът се изправил пред хората и казал: “Предсказвам ви, че в най-скоро време основите на тази кула ще пропаднат и тя ще се разруши“. Така и станало, както предсказал брата и се разнесла славата за голямото чудо. За това Еклесиаст казва XXXVII(8): “душата на светият човек някога ще каже повече нежели наблюдатели стоящи на високо място за наблюдение“. Същото и в Притчи XVII(16): “Който си прави висока къща търси да се съсипе“. Примера за онзи който предсказвал за разрушената кула и за сина на grille и за трите тикви и за mure в тиквата, и всичко това, можем да кажем, се е случило случайно и неочаквано и за това е божествено инспирирано. Имаше по времето на споменатото Свещенодействие (devotionis) брат на име Gерардо от Модена от ордена на братята Минорити, който стана изпълнител на чудни деяния и много добрини направи, и видях това с очите си. Той, докато бил мирянин, се наричал Герардо Малета. Беше по произход от знатен и богат род – от рода Букабадато. Той беше един от първите братя от ордена на братята Минорити, но не от дванайсетте. Приятел и близък беше на блажения Франциск и понякога негов спътник. Беше човек от добро потекло, много благороден и щедър, дълбоко вярващ, достоен, много услужлив и въздържан в думите и във всички свои дела. Беше слабо образован но много вълнуващ, добър и приятен за слушане проповедник. Желаеше да обиколи целия свят. Той бе онзи, който помоли брат Илия да ме приеме в ордена, в Парма през 1238г. От време на време бях негов спътник. По време а онова Свещенодействие, за което споменах, жителите на Парма му предоставиха цялото управление на града,за да може под негово началство да се постигне съгласие и войната (guerras) която водели да се приведе в мир. И той направи това, понеже много несъгласия приведе към мир. Обаче в някакво compositione cuiusdam pacis нападал и смущавал с клевети господаря Бернардо Роландо-Рубей, познат на папа Инокентий IV, заради това, че не се бил погрижил за спасението на някакви свои приятели. Беше този брат Герардо голям привърженик на Империята (imperialis multum

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.76

F.CC39b За Тримата приятели, които избрали па различен начин да служат на Бог.

За някакъв, който служел в болница и на когото се явила блажената Дева.

За това, как празничните (solemnes) проповедници се събирали понакога в някое място и се уговаряли за своите проповеди.

F.CC39c За хитреците и измамниците които се появили по времето на Алелуя

…Но когато се връщам към спомените за брат Герардо от Модена, винаги си спомням за онзи авторитет – Исус син Сирахов XIX(21): “По- добре оскъден по знание но богобоязлив, нежели богат на знание но престъпник на закона“. С него лежах болен във Ферара (4 Царства 13;14)“от болеста от която той почина“. Той отиде около нова година в Модена и там завърши последните си дни. Погребан е в църквата на братята Минорити, в каменна гробница и чрез него Бог благоволи да сътвори много чудеса. Но понеже за тях е писано другаде, аз ще ги пропусна за краткост. Едно нещо обаче не трябва да пропускам, защото по времето на споменатото Свещенодействие тези празнични проповедници понякога се събирали на някое място и се уговаряли за своите проповеди, тоест за мястото, деня, часа и темата. И казвали един на друг: “Придържай се към това за което се уговорихме“. И безпогрешно правили това за което се били разбрали. И тъй, стоеше брат Герардо, както видях с очите си, на Площада в Парма или другаде където пожелаеше; на дървен подиум построен заради проповедта, и пред очакването на хората той слагаше на главата си качулката, като че ли за да размисли за Бог. После след дълго очакване сваляше качулката си и говореше на удивения народ Апок. I(10):“Бях аз в Духа в деня Господен“ и слушах възлюбения наш брат Йоан от Виченца, който проповядваше в Болоня на крайбрежните камъни на река Рено; и голямо множество хора имаше пред себе си, и ето каква беше неговата проповед: (Пс.32;12) “Блажен е народа, чийто Господ е Бог, и племето което си е той избрал за сънаследие“. Същото говореше за брат Якобино и онзи говореше същото за него. Присъстващите се удивляваха и подтиквани от любопитство изпращаха вестоносци за да научат и разкажат каква е истината. И като откриваха, че е вярно те се учудваха безмерно и изоставяйки светските си дела постъпваха в ордена на братята Проповедници и на братята Минорити; и по различен начин, в много части на света, много добрини бяха извършени по времето на онова Свещенодействие, и видях това с очите си.

Хроника на брат Салимбене от Адам от ордена на миноритите 1233г. стр.77

F.CC39b За магистър Бонокомпаньо

Появиха се по това време много хитреци и измамници които с удоволствие (Исус син Сирахов-11;33)“се опитват да ти лепнат петно“. Един от тях беше Бонокомпаньо от Флоренция, който беше велик магистър по граматика в град Болоня, и написа книга за граматическото изкуство. Той, по Флорентински маниер, беше голям хитрец и шегаджия и написа някакви стихове, за да осмива брат Йоан от Виченца, на които не помня

началото нито краят им, понеже измина много време откакто не съм ги чел, но и тогава не ги помнех изцяло, защото не ми бяха присърце. Но в тях имаше такива слова – както ми идват по памет :

И Йоан по своят йоанов начин се държи(johanicat),

и танцува всеки ден,

скача насам, скача натам,

и се надява да стигне небето.

Танцуват тез, подскачат онез

танцуват легиони, хиляди,

и благородниците в ритъм танцуват,

и дука на Венеция танцува с тях и т.н

(За Йоан от Виченца и Якобино от Регио се разказва в някаква песен вероятно съчинена от Петър де Винеа :

И всички ние чухме, че водата стана вино

Чрез Йоан разбира се и чрез Якобино…

Говори им Господ когато пожелаят,

От тях добрите ангели веднага се разбягват,

И дяволи, на свой ред се явяват..и т.н )

239etc…И тъй абат Йоахим съвсем не е установил някаква определена граница, както им се струва на някои, но въвежда много граници казвайки: Може Бог да открие по-ясно своите тайни и ще видят тези, които ще бъдат живи тогава. Но както видях, пред катедрата на брат Хуго се обединяваха съдии и нотариуси и дори физици и други учени и целодневно се учеха в учението на абат Йоахим, което ми напомня за Елисей, за когото е онова място от кн.4 Царства (6;32): Елисей седеше у дома си и старците седяха с него. В онези дни пристигнаха двама Йоахимити, които бяха от общността Неаполитано. Единия от тях се наричаше брат Йоан Пилето (Gallicus) а другия брат Жоанино Пиголино от Парма – Неаполитански певец. Те дойдоха в Ареа, за да видят брат Хуго и да го чуят как говори за това учение. Тогава пристигнаха и други двама братя от ордена на Проповедниците, които се връщаха в своя генерален капитул след като бяха посетили Париж. От тях единия се наричаше брат Петър от Апулей и в техния орден в Неаполитано той беше лектор и учен човек и велик оратор. Те чакаха време удобно за отплаване, понеже нямаха в онази земя място на своето братство. Тогава един ден, след закуска, брат Жоанино – Неаполитанския певец, който най много искаше да узнае – каза:

– Брате Петре, как ви се струва учението на абат Йоахим? – брат Петър отговори:

– Толкова ме е грижа за учението на абат Йоахим, колкото за пет червени plustres. Понеже Григорий в онази омелия над Евангелието: Ще бъдат поличби по слънцето луната и звездите (Лука 21;25) вярвал, че по неговото време ще дойде края на света, понеже по онова време дошли Лангобардите и разрушили всичко. След това брат Жоанино забърза към катедрата на брат Хуго и му каза:

– Тук е един брат проповедник, който нищо не вярва от това учение. На което брат Хуго отговори:

– И, защо си при мен като не вярва? Нека сам да види (? Само слухът за него внушава ужас). Извикайте го разбира се сам да дискутира и да го изслушаме в какво се съмнява. И така извикания дойде с голямо желание, защото тогава малко вярваше на Йоахим, и също, защото тогава не мислеше, че би имало някой в онзи дом, който в учението или знанието на писанието може да му бъде равностоен. Когато го видя брат Хуго му каза:

– Ти ли си онзи, който се съмнява в учението на абат Йоахим? – брат Петър отговори:

– Наистина, аз съм. – на което брат Хуго отговори:

– Чел ли си някога Йоахим? – брат Петър отговори:

– Четох и добре го четох. – на което брат Хуго отговори:

– Вярвам, че така си чел, както една жена чете Псалтира – когато стигне до края не знае и не си спомня, какво лежи в началото. Тъй много са тези, които четат и не разбират четеното или защото пренебрегват това, което четат или понеже неразумното им сърце се помрачи (Римл. 1;21) И тъй, кажи ми какво за Йоахим желаеш да чуеш, за което, както разбрахме имаш големи съмнения? – на което брат Петър отговори:

– Желая да ми докажеш чрез Исайя, както учи абат Йоахим, че животът на император Фридрих трябва в 70 години да се ограничи – понеже дотогава трябва да живее – и че това не може да се прекрати от никой освен от Бог и че това няма да е поради насилствена, а от природна смърт. – на което брат Хуго отговори:

– На драго сърце, обаче слушай търпеливо, а не с красноречие и сарказъм. Понеже в това учение трябва постепенно и с вникване да се вярва. Абат Йоахим е бил свят човек и е казвал, че тези откровения, които предсказват бъдещето са дадени от Бог за полза на хората съобразно както е писано: Подари на тези, които ти се боят, (знаме за да го издигнат заради истината) знаци, за да се страхуват от небето (пс.59;6). И така не съм невярващ на небесните откровения, понеже ако за себе си вярвам, че в бъдеще ще има нещастия поради греховете на хората, по никакъв начин на мен поради това pena се обещава, но голяма полза подир това може да последва, както Григорий казва: понеже нищо не губят тези които предвиждат, и ние търпеливо понасяме злото на света, ако се защитим против него чрез щита на предвижданетo (Homil. In Evang. II, 35). Както мъдро се казва в Притчи (28;14,27): блажен е ония човек, който винаги пребъдва в (благоговение) страхопочитание; а който закрива очи от него ще (бъде много проклеван) се сгромоляса в злото. Също Исус Сирахов (18;27): мъдър човек във всичко ще бъде предпазлив. Също Йероним: Справедливия се страхува от това, което може да стане. Също Исус Сирахов (1;27,28(21)): Страхът от Господа отпъжда греховете; а който няма страх не може да се оправдае. Също Исус Сирахов (33;1): Оногова, който се бои от Господа, зло не ще го сполети, но и в изкушения той ще го избави. Пример за онзи младеж, който, увлечен от някаква девойка към прегрешение, се помолил и отишъл оттатък реката. Според както Господ в Апокалипсиса (3,10): Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те спася от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята. Наистина, за светостта на абат Йоахим, можем да демонстрираме един пример, покрай онова, което лежи в легендата за него, където неговото търпение се показва в най-голяма степен. Понеже, преди да стане абат, когато бил поставен-под и частно лице, irratus refectorarius против него в своята правда през цяла една година вложил вода, за да пие, желаейки, (кн.3 Царства 22,27): (да се храни оскъдно с хляб и оскъдно с вода) да се храни с хляба на нещастието и водата на оскъдието.

…

Когато обаче накрая на годината абата също седнал на масата, казал му неговия абат (Колумбан):

– Защо ти пиеш бяло вино и не ми даваш на мен? Такава ли е щедростта ти? – на което светият Йоахим отговорил:

– Срамувам се отче, да ви гощавам, защото secretum meum mihi(Is 24,16).

Тогава абата взел купата му и желаейки да провери опитал и видял, защо не е (Притчи 31;18) добра неговото занятие. Когато опитал и разбрал, че не е вино а вода, казал:

– И какво е водата освен вода?(Августин) – и му казал – По чия воля ти пиеш такова питие? На което отговорил:

– Отче, водата е трезво питие, нито заплита езика, нито води до пиянство, нито причинява бърборене. Обаче, когато в капитула разбрал за абата

, което от лошотията и неприятността на refectorarii за това, че е причинил неправда и претенции, и желаел да бъде изгонен от ордена; прострял се Йоахим в нозете на абата и толкова го молил, да го изгони от ордена и да си спести обратното.

казвайки:

– Господ е предвидил в лежащото в Левит (19;17,18): В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния и няма да понесеш грях заради него. Не отмъщавай и не бъди злопаметен против синовете на твоя народ. Също и Исус Сирахов(10;6): Не се гневи на ближния за всяко оскърбление и никого не наскърбявай с делата си. Което ти лошо си спазвал и следователно ти давам покаяние, че за цяла година да не пиеш нищо освен вода. Както ти несправедливо egisti срещу ближните си и твоите приятели, така ще направиш, за да се изпълни словото на Господ, което се отнася към Лука (6;38): мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви, защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери…

Наистина за живота на император Фридрих, което се определя според Исайя, се отнася до онова място, където се говори за разсипването на Тир. Исайя (23;13): Ето земята на Халдейците. Този народ по-преди го нямаше; Асур му тури началото от пустинни жители. И малко по-долу: И в ония ден ще забравят Тир за 70 години, колкото дните на един цар. Отбелязвам, че в тези думи абат Йоахим под „земя на Халдейците” разбира „земята на Римляните” и общо империята, под „Асур” самия император Фридрих, под „Тир” – Сицилия, под „дните на един цар” – целия живот на Фридрих, под 70 години разбира рамките на живота му указани от Мерлин. Обаче, което Фридрих трябва не от човек да бъде убит, но само от Бог, така казва Исая (31;8,9) И Асур ще падне не от човешки меч и не човешки меч ще го премахне – той ще избегне от меча, и момците му ще минат под данък. И от страх той ще побегне край крепостта си; и князете му ще се плашат от знаме, казва Господ, чийто огън е на Сион и горнило в Йерусалим. И каза брат Хуго:

– Тези се изпълниха за Фридрих най-вече за Парма, когато беше изгонен от Пармезианците и неговия град Виктория беше разрушен. Но и принцовете и бароните на този цар много желаеха да го убият, но не успяха. – Чул това брат Петър каза:

– Тези неща можеш да ги разправяш на онези, които ти вярват, мен обаче не можеш да ме убедиш да ти вярвам. – на което брат Хуго отговори:

– И защо? Нима не вярваш на пророците? – брат Петър отговори:

– Наистина вярвам на пророците. Но кажи ми, дали това, което казваш е от първоначалния смисъл (intellectus) на пророчеството или e вторично, насилствено употребено и изкривено и по адаптиран начин казано? – на което брат Хуго отговори:

– Много добре питаш и затова ще ти отговоря: (Мат. 21;15,16) А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата които викаха в храма и думаха:” осана Сине Давидов!” възнегодуваха и му рекоха: чуваш ли какво казват те? А Иисус им отговори: да! Нима никога не сте чели: „из устата на младенците и кърмачетата ти си стъкмил похвала”. Със сигурност този е бил от първоначалния смисъл (intellectus) на това писание, което Господ първоначално е вложил. Наистина вторично е било, което църквата е въвела на празника на Невинните (Младенците) във въведението на месата, в което се намират тези думи, защото и двата случая се съгласуват. Гореказаните слова се намират в Псалми (8;3) и Матей (21;16). Наистина насилствено употребен и изкривен е смисъла (intellectus), за да бъдат обединени с оглед на църквата онези слова за пришествието на Божия Син в плът: Близко е времето му и не ще закъснеят дните му. Впрочем тук стои, в Исайя (14;1) това, което се казва за разрушението на Вaвилон. Съобразно адаптацията се обединява нещо друго, както на празника на света Маргарита се чете онова евангелие в което има споменание на Маргарита, Матей (13;45,46), или по празника на св.Гервазий и Протазий се пее въведението: (Пс.84;9) Да послушам какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на своя народ и т.н. и заради това по празника на този мъченик между църквата и Лангобардите бил осъществен мир., и поради това най-добро било съгласието (optima conventia), че всеки ден се пеело това въведение. От гореказаното можем това да резюмираме: На нас ни се струва, че освен(покрай) ползата и полезността на общността, която направиха по нов начин простите и неуки хора, в лоша ръка ползване премного се намира. Понеже там има нужда да се номерира или отмерва и за изкуството на музиката и за календара и за светлите дати и за идването на пасхалните празници. По подобен начин и в божественото писание освен знание и исторически поглед (чувство) се намира алегорическо разбиране, анагогическо, тропологическо, морално и мистическо, и от това по-полезно и повече се преценява, отколкото ако само към едното разбиране се ограничим и пожелаем само едното разбиране.

– Да се вярва на това е правилно. – каза брат Хуго – или се съмняваш? Брат Петър отговори:

– Вярвам и то в голяма степен на такова учение, понеже това се казва от Учителите. Но ако желаеш покажи ми валидността на онова за 70-те години, което Исайа въвежда под фигурата за Тур, и за дните на един цар като фигура за император Фридрих. Брат Хуго отговори:

– Предсказателя Мерлин Англичанина за Фридрих I и за Хенрих, неговия син, и за Фридрих II, сина на император Хенрих, каквото е предсказал наистина се е видяло. Но да пропуснем другото и да се върнем единствено към онова, за което беше нашето първоначално разискване. Да въведем следователно четирите граници на изчисление, които Мерлин въвежда говорейки за Фридрих II. От тях първата въвежда казаното: В 32 години ще пропадне (загине ), което може да се разбира от коронацията му за император до последният ден на живота му, защото е управлявал 30 години и 11 дни и не се вярва, че е умрял понеже се изпълва пророчеството на Сибила което казва: Ще се пее сред хората „ живее” и „не живее”. Втората граница на Мерлин е: Ще живее в своето благоденствие 72 години. Което, както е трябва да се изпълни, защото до тогава Фридрих трябва да е жив, и ще видят онези, които бъдат живи тогава. Третата граница на Мерлин е : И два пъти по петдесет(години) бавно ще се влачат(ще преминат). Което не трябва да се разбира “две по петдесет”, че за сто numtrum да се издигне, но петдесет и след това по две, което петдесет да два цикъла ще е (duorum annorum est). Което число може да се отнася до тази година когато са отпразнували сватбата на неговата майка чак до XVIII-та година на неговия империум което прави quinquaginta duos annos. За тази тема толкова.

– Император Фридрих I даде за съпруга на своят син цар Хенрих, Констанция дъщерята на царя на Сикуло, през тази година девицата навършваше 30г. възраст. Самият той обаче беше на 21 години. И отпразнували сватбата в Медиолано през MCLXXXV (1185 – по обичая в Ломбардия – по нашия -1186), годините на неговото царстване са 17. Отбелязвам, че на 4-та си година беше коронован за цар и през 1191 за император. Фридрих сина на Хенрих беше коронован за император през 1220г.

– Четвъртата граница на Мерлин за Фридрих е: След като 10 и 8 (?18) ще бъде crismatis монархията в очите на завистниците ще tenebit. Това се изпълни при папа Грегорий IX, с когото той имаше несъгласия до такава степен, че той го екскомуницира (анатемоса). И (беше Фридрих) против неговата воля (на папата) и против кардиналите и принцовете на царството, след това империята tenuit.

– Чувайки това брат Петър започна да говори (discurere) със заобикалки казвайки:

(не е за вас да знаете годините и времената – когато видите това да става да знаете, че е близо..249стр.)